Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Администрация агенции
Търсене

Закон за авторското право и сродните му права (Чл. 62 - Чл. 96)
Дата: 2006-06-15

(Чл.1 - Чл. 61) 
(Чл. 97 - ПЗР)

Раздел V
Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения

Носители на права

Чл. 62. (1) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценография, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.

Договори за създаване и използване

Чл. 63. (1) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.
(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и член 42, ал. 2 не се прилагат.
(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудиовизуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.
(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 63/94 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
(7) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
(8) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.

Вторично използване

Чл. 64. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава чрез кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.
Чл. 64. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава по кабел, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.

Възнаграждения

Чл. 65. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено.
(1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.
(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението.
(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.
(4) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Независимо от възнагражденията по ал. 3 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(4) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Независимо от възнагражденията по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(5) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(6) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.

Отчитане пред авторите

Чл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.

Използване на части от филм

Чл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, алинея 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.

Раздел VI
Използване на произведения на изобразителното изкуство, архитектурата и фотографията

Предложение за отстъпване право за публично показване

Чл. 68. (Предишен текст на чл. 68, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на произведенията.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.

Последващо използване на архитектурен проект

Чл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.

Раздел VII
Използване на компютърни програми

Диспозитивни правила

Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Императивни правила

Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извърши тези действия в съответствие с чл. 70;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление

Чл. 71а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Управлението и контролът върху използването на придобитите софтуерни активи от органите на държавната власт и техните администрации, както и от органите на местното самоуправление и техните администрации се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 71а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2002 г.; отм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)

Дял втори
ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА

(Доп. на загл., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)

Глава осма
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Носители и обекти на сродни права
(Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:
1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Колизия с авторски права

Чл. 72а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

Предположение за притежаване на сродни права

Чл. 72б. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.

Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление

Чл. 73. (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на филмовите продуценти и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40.

Глава девета
ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Носител на правото
(Изм. на заглавието, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Чл. 74. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Неимуществени права

Чл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:
1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.
(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.

Имуществени права

Чл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключително право да разрешава срещу възнаграждение:
1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
1. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването чрез кабел или друго техническо средство на тези записи.
2. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи.
3. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
3. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
4. (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.
(2) Правата по предходната алинея се отстъпват от артиста-изпълнител с писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, еднократно заплащане или по друг начин.
(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписите не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.
(4) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.).

Вторично използване

Чл. 77. Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.
Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.

Участие в заснемането на филм

Чл. 78. (1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се,че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространие.
(1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се,че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространие.
(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.
(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.
(6) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Лица, които изпълняват роля в аудио-визуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.
(7) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилагат и разпоредбите на чл. 22а.

Разрешение от колективни изпълнители

Чл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дава разрешение отделно.

Посочване на имената при колективни изпълнения

Чл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.

Изпълнение по трудово правоотношение

Чл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.

Времетраене

Чл. 82. Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следващата година на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следващата година, в която се е състояло първото изпълнение.

Закрила на наименованията на артистични групи

Чл. 83. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата и туризма и по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 28 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата и по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.
(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.
(6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правото на наименованието по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.

Прилагане по аналогия

Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.
Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.

Глава десета
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ

Носител на правото

Чл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.

Имуществени права

Чл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. (доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването на записа чрез кабел или друго техническо средство;
3. (изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;
4. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.

Неимуществени права

Чл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
(2) До доказване на противното за продуцент на записа се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени върху записа по обичайния за това начин.
(2) (Отм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.).

Вторично използване

Чл. 88. Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.
Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.

Времетраене

Чл. 89. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Правата на продуцентите по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяването на записа. Ако записът е бил законно публикуван през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това публикуване. Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това разгласяване.

Прилагане по аналогия

Чл. 90. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.
Чл. 90. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.

Глава десета "а"
ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ
(Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Съдържание на правото

Чл. 90а. (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. излъчването им по безжичен път;
4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
4. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването им по кабел;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
8. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
9. (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.
(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.

Времетраене

Чл. 90б. Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.

Прилагане по аналогия

Чл. 90в. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.
Чл. 90в. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.

Глава единадесета
ПРАВА НА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Съдържание на правото

Чл. 91. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. преизлъчването по безжичен път или препредаването чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
1. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) преизлъчването по безжичен път или препредаването по кабел на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
3. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
(2) Разпоредбата на предходна на алинея се прилага и когато програмата, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.
(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Когато радио- и телевизионна организация по ал. 1 разрешава препредаване на своя програма по смисъла на чл. 21, ал. 2 и това разрешение включва изрично и права за препредаване на обекти, включени в програмата и закриляни по този закон, и тези права са й били предоставени от техните носители, за тях разпоредбата на чл. 21, ал. 2 не се прилага.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез кабелната мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени.

Времетраене

Чл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.

Прилагане по аналогия

Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12 и 13 и чл. 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.
Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.

Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение

Чл. 93а. (Нов., ДВ, бр. 10 от 1998 г.; отм., бр. 28 от 2000 г.).

Глава единадесета “а”
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ
(Нова глава, ДВ, бр. 77 от 2002 г.)

Носител на правото

Чл. 93б. (1) Носител на правото е производителят на базата данни.
(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Съдържане на правото

Чл. 93в. (1) Производителят на база данни има право да забрани:
1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.
(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.
(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Прекратяване на правото

Чл. 93г. (1) Първата продажба на територията на Република България на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Първата продажба на територията на държавите - членки на Европейския съюз на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея на тази територия.
(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.

Колизия с други права

Чл. 93д. (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.
(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.

Права и задължения на законните ползватели

Чл. 93е. (1) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(1) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(2) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й.
(2) (Предишна ал. 1, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(3) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.
(5) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4, е нищожна.

Изключения

Чл. 93ж. Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя й да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:
1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;
2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;
3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.

Времетраене

Чл. 93з. (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.
(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.
(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

Дял трети
ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
Глава дванадесета
ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Иск за обезщетение

Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 77 от 2002 г.) Който наруши авторско право, сродно на него право или право по чл. 93 в, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, или
3. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда.
Чл. 94. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)
(1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.
(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на иск за обезщетение

Чл. 94а. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)
(1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4 или
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Други искове

Чл. 95. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:
1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
2. (доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета “а”, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
4. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 2.
Чл. 95. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.; предишен текст на чл. 95, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:
1. (нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) установяване факта на нарушението;
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; предишна т. 1, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
3. (доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; предишна т. 2, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета “а”, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
4. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; предишна т. 3, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
5. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; предишна т. 4, изм., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 3;
6. (нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
(2) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.

Особени ищци

Чл. 95а. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)
(1) Право на иск по чл. 94, 94а и 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и:
1. организациите за колективно управление на права съгласно чл. 40, ал. 7, и
2. професионалните защитни организации на правоносителите.
(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно - за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.

Носене на отговорност

Чл. 95б. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 95в. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)
(1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 95г. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.)
(1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки - предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Информацията по ал. 2 може да включва:
1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнието й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Подсъдност на споровете

Чл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.

Обезпечителни мерки

Чл. 96а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
(1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някои от следните мерки:
1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета “а”;
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета “а”, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета “а”, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки стават по реда на чл. 165 - 170 и чл. 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(2) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки стават по реда на чл. 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда.
(4) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението на ответника. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(4) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните мерки.
(6) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г.).
(7) Ако се установи, че наложена обезпечителна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(8) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(9) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

Глава дванадесета "а"
МЕРКИ НА ГРАНИЦАТА
(Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Основания и приложно поле

Чл. 96б. (1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Носителят на авторско, сродно на него право или право по чл. 93в, както и лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. За покриване на разходите по задържането се дължи такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение временния внос и износ.
(4) Не се задържат стоки, които се пренасят в малки количества с нетърговска цел от пътници или в малки пощенски пратки, както и транзитно преминаващи стоки.
(4) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Не се задържат стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ.

Процедура по задържането

Чл. 96в. (1) Задържането се осъществява въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1, придружена от доказателства относно правата на молителя и основанието да се смята, че те са нарушени.
(2) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките и определят на молителя парична или имотна гаранция, която да покрие евентуалната му отговорност в случай, че задържането се окаже неоснователно.
(2) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките.
(3) Митническите органи уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните стоки и да получат информация за тях.
(4) Ако в срок 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ. Освобождаването на представената гаранция става по реда на чл. 322, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.
(4) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Ако в срок 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.
(5) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по молба на заинтересуваната страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
(5) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по жалба на заинтересуваната страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
(6) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.
(6) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.

Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 96г. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно от този закон право.
(2) В тези случаи митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 96б, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от носителя на авторски или сродни на него права всякаква информация за извършване на експертиза.
(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако в срок 10 работни дни от задържането на стоките не последва процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.
(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Допълнителна регламентация

Чл. 96д. По прилагането на тази глава Министерският съвет издава наредба.

(Чл.1 - Чл. 61) 
(Чл. 97 - ПЗР)


Печат на офертатаПечат
Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | Документи | Закони | Закон за авторското право и сродните му права (Чл. 62 - Чл. 96)
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.