Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Администрация агенции
Търсене

Предвикателства пред българския туризъм в процеса на европейска интеграция
Дата: 2005-07-22

ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ
на
ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ
по
Предвикателства пред българския туризъм
в процеса на европейска интеграция

(разработено по собствена инициатива)

На 30 Март 2005 г. Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет взе решение да разработи и приеме по своя инициатива Становище относно

Предизвикателства пред българския туризъм в процеса на европейска интеграция

Комисията по икономическа политика, която бе отговорна за подготовката на становището, прие проект на становище на Съвета на 13  Юли 2005 г. За докладчик бе определена г-жа Донка Соколова, член на Комисията по икономическа политика.

На своята Тринадесета пленарна сесия, проведена на .... Юли 2005 г. Икономическият и социален съвет одобри настоящото становище с ..... гласа "за", ..... гласа "против" и ..... гласа "въздържал се".

І. Въведение

Туризмът е най-проспериращият отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично и устойчиво развитие, с високи темпове на растеж, най-ясно изразени през последните десет години. Неговият принос в растежа на БВП на страната е безспорен. Днешното състояние на отрасъла се дължи до голяма степен на усилията на частните предприемачи. Почти всички туристически обекти са частна собственост. Привлечени са и значителни чуждестранни инвестиции. Навлизат големи хотелиерски, ресторантьорски и туроператорски вериги и компании, с което страната се включва активно в процеса на световната глобализация на туристическата индустрия. Налице са и значителни български частни инвестиции, в т.ч. и инвестиции на "зелено". Приета беше законовата и подзаконовата нормативна база за дейността и развитието на туризма у нас.

Същевременно, въпреки нарастващите резултати и приносът на туризма в развитието на българската икономика, налице са редица проблеми, които пречат за привеждането на отрасъла в съответствие с европейските и световните стандарти за качество и гостоприемство.

Съществува значителен неизползван потенциал за развитието на туризма в страната.

Икономическият и социален съвет след като отчете:

  • приносът на туризма за валутните приходи и платежния баланс на страната
  • приносът за формирането и нарастването на БВП на страната
  • мястото и значението на отрасъла за заетостта
  • значението на туризма за постъпленията в държавния бюджет
  • трудностите пред туризма, произтичащи от икономическото развитие на страната и все още относително ниските равнища на личен разполагаем доход на населението, като фактор за ефективно платежоспособно търсене на високо качествени туристически продукти и услуги от българските граждани
  • необходимостта от повишаване конкурентноспособността на отрасъла в условията на глобализация и задълбочаваща се европейска интеграция
  • необходимостта от усъвършенстване на институционализирания социален и граждански диалог между организираното гражданско общество и държавните органи
  • възможностите за развитието на туризма и нуждата от целенасочени политики, мерки и програми

И на основание чл.5, ал.4 и 5 от Закона за Икономически и социален съвет, Икономическият и социален съвет взе решение да разработи Становище по предизвикателствата пред българския туризъм в процеса на европейска интеграция.

Съветът подчертава, че настоящото становище е резултат от поредица срещи и дискусии, организирани от Комисията по икономическа политика на Съвета с участието на експерти в областта на законодателството и практиката по проблемите на отрасъл туризъм.

При дискусиите по проблемите на туризма са отчетени мненията, становищата и предложенията на браншовите организации на работниците и служителите, както и на браншовите организации на работодателите.
 
Становището на Съвета цели да привлече вниманието на обществото и на държавните органи по проблемите и евентуалните възможности за тяхното разрешаване чрез партньорство и съгласувани действия за развитие на конкурентноспособен туристически отрасъл в Република България.

ІІ. Кратък преглед на икономическата конюнктура в отрасъл туризъм

Преходът към пазарна икономика, процесите на приватизация и преструктуриране, съчетани с общата стагнация на икономиката в близкото минало имаха относително краткотраен негативен ефект върху състоянието на българския туризъм, един от отраслите на националната икономика, който сравнително бързо преодоля икономическата криза и започна да реализира устойчив растеж. Особено показателен в това отношение е темпът на нарастване на броя на туристите и валутните приходи. През периода 2000 – 2004 г. те бележат ежегоден ръст от над 15 на сто за България, при световен ръст в границите между 3 – 5  % годишно.

За сведение, в своите прогнози за периода 2003 - 2020 год. СОТ – Световната Организация по туризма - предвижда средногодишен темп на нарастване на международните пътувания -  в световен мащаб – 4.1%, а в  европейски – 3%.

Туризмът е един от основните отрасли с голям принос за валутните постъпления на страната. През 2001 г. са реализирни 960 млн евро преки брутни приходи от туризма, а през 2004 г. те надхвърлят  1,5 млрд. евро   и формират около 11 на сто от БВП на страната. През 2005 г. се очаква да достигнат около 11,5 на сто от БВП.

В туризма работят пряко над 70 хил. души. Около 180 хил. души участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите. Следователно, отрасълът има съществен принос за заетостта и ангажира повече от 250 000 души. Над 6 хил. семейства работят в собствени хотели, ресторанти, или като туристически оператори и агенти.

Повече от 98 на сто от туристическите обекти са частна и акционерна собственост. През последните няколко години в България са построени над 50 000 легла в нови и реконструирани хотели. Приблизително 70 на сто от старата база е реконструирана и обновена. Хотелите 3, 4 и 5 “звезди” са над 80 на сто от легловата база. Като цяло над 180 000 са леглата в елитни хотели и около 150 000 са леглата в семейни хотели, пансионати и др.

Ежегодно България се посещава от 7 милиона чуждестранни граждани, от които 4 милиона пристигат в страната с цел почивка и ваканция. През 2004 г. техният брой е с 14,4 на сто по-висок в сравнение с 2003 г. Основният туристопоток е предимно от страните-членки на ЕС, които формират 60 на сто от броя на чуждестранните туристи в страната. Европейският съюз е най-важният пазар за международния туризъм на България. Преобладават туристите от Гърция, Германия, Обединеното кралство, Македония, Русия, Чехия, Швеция, Финландия и др. Отрицателна е динамиката на чуждестранните туристи от Русия, Македония, Сърбия и Черна гора, Белгия, Украйна и др.

Развитието на туризма с високи темпове  през последните  години оказва положително въздействие за развитието на строителството, земеделието, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и др.

Основните фактори, които ще оказват влияние върху развитието на отрасъла в средносрочен период са:

  • завършилото преструктуриране на собствеността върху активите в отрасъла
  • децентрализацията на управлението
  • ефективното и рационалното използване на природните, социалните, културните и икономическите ресурси на страната
  • хармонизирането на българското законодателство с европейското по отношение на регламентите за регулиране на туристическата дейност
  • социалните и екологичните аспекти за устойчивото развитие на отрасъла
  • ефективният диалог с организираното гражданско общество
  • членството на страната в световни, европейски и регионални туристически структури и сдружения
  • разширяването на Европейския съюз и членството на България в ЕС.

Отчитането на основните фактори разкрива деликатната ситуация в туризма, независимо от положителните икономически резултати, която може да предизвика негативно въздействие върху стопанските субекти и като цяло да намали конкурентноспособността на отрасъла. За избягване на негативните въздействия е необходимо предприемането на целенасочени мерки, инициативи и програми, в т.ч. и от държавните органи. Допълнителни основания за подобни предложения ни дават мерките и програмите, предприети от множество страни в региона като Гърция, Турция, Хърватска и други популярни туристически дестинации като Испания и Италия, а също така и някои от по-съществените проблеми на отрасъл туризъм в България.

ІІІ. Основни актуални проблеми в отрасъл туризъм

Въпреки нарастващите резултати и принос на туризма в развитието на българската икономика, се породиха и са налице редица проблеми, които задържат свободното, ускореното и устойчиво разширяване на позициите на отрасъла у нас и чужбина.

Анализът на резултатите от туризма показва, че в България все още се забавя реализирането на достатъчно мащабна за неговия потенциал национална, регионална и местна политика за организация, развитие и управление на ефективен туризъм, която да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо място на международния туристически пазар.

1. Икономическият и социален съвет обръща внимание на факта, че България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украйнския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен.
 
2. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческия, религиозния, екологичния, селския, приключенския, балнеоложкия и конгресния туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал.
3. Все още ключов проблем за отръсъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчна хигиена и високи равнища на шум от атракционните заведения.

4. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси.

5. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма.

6. Съветът счита, че  решаващи за туризма са проблемите, свързани с изключително ниското качество или дори пълната липса на инфраструктурата в цялата страна. Това е една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. При налична добра материална база, високо качество на туристическия продукт и съвременна инфраструктура, България ще привлече и сегмента на по-високоплатежни туристи.

7. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти. 

 8. Икономическият и социален съвет с неудовлетворение отбелязва, че в страната все още липсва национална атмосфера за гостоприемно посрещане на чуждестранните и българските туристи на граничните пунктове, както и на национални и местни инфраструктурти обекти – аерогари, ж.п. гари, автогари и др. Качеството и разнообразието на предлаганите услуги и стоки в повечето случаи са под нивото на изискванията и стандартите на европейските страни. Занижен е контролът в системата, което затруднява каквито и да са системни грижи на държавата и бизнеса върху поведението на икономическите субекти.

9. Независимо, че със Закона за туризма, държавата определя туризма като отрасъл с приоритетно значение за икономиката на страната, Икономическият и социален съвет подчертава, че няма ясно определени приоритети в туризма. Нещо повече, липсва комплексна и взаимообвързана нормативна база относно държавните икономически стимули в областта на туристическите услуги – ясна и дългосрочна данъчна политика, лицeнзионна политика, политика в областта на таксите, застраховането и т.н.

10. Съветът изразява загрижеността си от наличието на сив сектор в туризма, който се отразява негативно на конкурентноспособността, качеството на услугите и се оказва сериозен задържащ фактор за дългосрочното развитие на по-големите туристически обекти и услуги. Сивата икономика има допълнителен негативен ефект, свързан с оформянето в туристите на представи за страната като дестинация с ниски цени, обусловени от ниското качество. Необходимо е да се сведе до миниум делът на сивата икономика. По  неофициални данни на  експерти в туризма, броят на работещите без трудови договори в бранша далеч надхвърля 50, 000 души, без тази цифра да отчита ползуването на детски труд;  цифрата на вероятно укритите данъци е силно обезпокояваща (визират се постъпилите през 2001/2002 год. около 80 мил. лв. от данъци в туризма, вместо реалните над 200 мил. лв.).

11. Съветът отбелязва с безпокойство, че са налице сериозни проблеми, свързани с координацията на усилията за развитието на отрасъла и на инфраструктурата – на национално, регионално и местно ниво. Сътрудничеството между държавните институции, органите на местна власт и туристическите сдружения е незадоволително и е с ниска ефективност.

Всеки от посочените проблеми, самостоятелно и в комплекс, оказва сериозно задържащо влияние върху стремежа за по-бързо развитие и разширяване на туристическия отрасъл в България. Тяхното негативно въздействие е непреодолимо само с усилията на туристическите компании, дружествата и браншовите организации, без участието на държавните институции, които следва да бъдат пряко заинтересовани от резултатите от тяхната дейност във връзка с решаването на определени икономически и социални проблеми в национален, браншови,  регионален и локален мащаб.

ІV. Основни изводи и препоръки

Икономическият и социален съвет,

след като извърши задълбочен анализ на възникналите проблеми в туризма;

след като разгледа и обсъди становищата и съдържащите се в тях предложения на представителите на организациите на работодателите и на организациите на работниците и служителите и експерти от туристическия отрасъл;

като отчете мнението на експертите и представителите на групите, представени в Съвета;

като взе предвид посочените достижения, а също така и натрупаните през последните няколко години сериозни проблеми, които спъват развитието и диверсификацията на туризма в области, за които страната ни разполага с изключително богат потенциал;

в изпълнение на своята функция и роля да изразява интересите и волята на организираното гражданско общество и да консултира държавните органи по основни проблеми на икономическото и социалното развитие на страната,

се обръща към държавните органи на национално, регионално и местно ниво, към обществените и специализираните неправителствени организации в областта на туризма със следните предложения за преодоляване на натрупаните проблеми:

1. Съветът обръща внимание, че България разполага с потенциал за развитието на всички видове туризъм и е убеден, че за целенасочено разрешаване на проблемите и очертаване на приоритетните направления за развитието, разширяването и просперитета на туристическия отрасъл е необходимо в съкратени срокове, съвместно с браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите, да се разработи Стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм. С нея следва да се определят средносрочните и дългосрочните цели и приоритети пред отрасъла, като се акцентира и върху следните въпроси:

  • определяне на насоките на продуктовата политика чрез провеждане на национална политика за "гостоприемство" на всички нива и развитието на допълнителни туристически услуги
  • направления за диверсификация на туристическия продукт и създаване на благоприятни условия и среда за развитието на всички форми на  специализиран туризъм като културно - историческия, балнеоложкия, екологичния, селския и конгресния туризъм. В момента съотношението между морския и останалите видове туризъм е 80:20%. В следващите 5 години това съотношение да се промени на 60:40%
  • данъчни и други икономически стимули за развитието на отрасъла и инфраструктурата и за привличането на чуждестранни и местни инвестиции
  • концесиониране на плажовете, минералните извори и другите исторически и природни забележителности
  • маркетингова политика и позициониране на България на целеви пазари
  • изграждане на модерна и ефективна система за обучение и квалификация на необходимите кадри в туризма
  • ангажименти по изграждането и поддържането на националната, регионалната и местната инфраструктура; мястото, ролята и ангажиментите на държавата и бизнеса в областта на туризма.

2. Съветът счита за целесъобразно въз основа на Стратегията да се актуализират и прецизират всички закони и другите нормативни актове, които имат отношение към дейностите в туристическия отрасъл и неговото свободно и ефективно развитие. С тези закони следва да се утвърдят, освен ясни икономически правила, ангажименти, организационните структури и техните взаимоотношения, имащи отношение към бързото решаване на възникващите проблеми от нормативен и практически характер. Специално внимание следва да се обърне на изготвянето и приемането на нормативни актове за териториалното и архитектурното изграждане на туристическите селища и курорти.

3. Съветът е убеден, че особено внимание следва да се отдели на националната реклама в чужбина относно предимствата на нашата страна в областта на туризма. За финансирането на тази дейност да се обособи Фонд за национална реклама, който да се попълва със средства от държавния бюджет, такси за регистрация и категоризация на туристическите обекти, други местни такси и да се управлява от Националния съвет по туризъм.

Съветът препоръчва да се изработи и приеме национално мото, което да отличава страната от конкурентите й в съответния пазарен сегмент. Необходимо е да се създаде ефективен механизъм за сътрудничество между държавните органи и неправителствените организации на национално, регионално и местно ниво за популяризирането на национални и балкански фестивали, традиционни празници и фестивали на селищата и др. за удължаването на туристическия сезон.

Съветът счита, че е  целесъобразно да се възстанови дейността на туристическите представителства на България в чужбина, по-конкретно в страните, които в миналото са генерирали основния туристически поток и в страните с възможности за растеж, по-конкретно в Берлин, Франкфурт, Лондон, Москва, Киев, Стокхолм и др.  

4. Съветът намира за наложително изграждането на адекватна и ефективно функционираща институционална структура за управление на туризма, в съответствие със съвременните тенции в световен и европейски мащаб, почиваща на принципите на публично-частното партньорство. Във връзка с това препоръчва:

  • да се създаде специализирана постоянна Комисия по туризма на Народното събрание, която да усъвършенства нормативната уредба за регулиране на туризма
  • да се създаде Министерство на туризма с ясно дефинирани функции и ангажименти, което да провежда и координира държавната политика и дейността на държавните институции с компетенции в областта на туризма
  • да се създаде Национален съвет по туризъм към Министерския съвет като държавно – обществен орган, в който да се включат на паритетен принцип представители на правителството и на браншовите туристически организации на работодателите и синдикатите.

5. Съветът изразява категоричната си позиция, че следва да се осигурят законови гаранции за равнопоставено участие на представителните организации на работодателите, на представителните организации на работниците и служителите и на други  социално-икономически партньори в дейностите по консултиране, идентифициране на проблемите и разработването на политики, инструменти и мерки за тяхното решаване. Съветът е убеден, че следва да се възложат на браншовите организации функции по регистрация на туристическите дейности и категоризация на туристическите обекти. Целесъобразно е да се делегират и правомощия по контрола по спазването на нормативните разпоредби и нормалната етика в отрасъла.

6. Съветът приема за целесъобразно използването на всички форми за социален диалог, вкл. и Икономическия и социален съвет, за информиране на работодателите, работниците и служителите и други представители на гражданското общество, за поетите ангажименти при преговорите за присъединяване към ЕС и произтичащите от това права и задължения за страната.

7. Съветът настоява да се предприемат дейности за повишаване капацитета на браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите за участие в програми и проекти по предприсъединителните, структурните и кохезионния фондове на ЕС за развитие на отделните видове туризъм и изграждането на съвременна система за професионално образование и обучение на работната сила.

Възможни решения в тази област биха били:

  • изработване на държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии от отрасъл туризъм, в съответствие с потребностите на пазара и при спазване на европейските изисквания и регламенти, с активното участие на организираното гражданско общество
  • създаване на регламенти за стимулирането на производствената и учебната практика в реална среда
  • формиране на нов тип взаимоотношения между образователната система и предприятията от отрасъла за повишаване качеството на образованието и обучението
  • създаване на специализирани центрове за професионално обучение към браншовите организации от туризма за придобиване на нова или усъвършенстване на придобитата професионална квалификация по цяла или по част от професия, като гаранция за въвеждането на нови стандарти в образованието, обучението, обслужването и качеството на туристическия продукт
  • създаване на инструментариум за валидизиране на професионалните знания и умения, придобити чрез обучение на работното място

8. Съветът счита за целесъобразно гражданското общество да бъде включено в управлението на структурните фондове, което ще допринесе за по-добра обвързаност между плановете и нуждите на българските граждани и следавателно ще осигури по-доброто им усвояване.

Икономическият и социален съвет, отчитайки решаващото  и все по-нарастващо значение на туризма за икономиката на България, настоява Народното събрание и Министерският съвет да предприемат спешни действия за привеждането на законодателството и практиката в тази област в съответствие със съвременните изисквания и препоръки на Европейския съюз, с природните, историческите и културните дадености на нашата страна и при отчитането на програми и политики, прилагани от страни - популярни туристически дестинации и конкуренти на България.

София,   Юли  2005 г.

доц. д-р Лалко ДУЛЕВСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ


Печат на офертатаПечат
Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | Документи | Тълкувания | Предвикателства пред българския туризъм в процеса на европейска интеграция
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.