Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Кюстендилска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Кюстендил

п.к. 2500 тел.код 078

В Кюстендилско преди черешите

Колко причини може да има човек, за да тръгне към Кюстендил? Не, черешите още не са узрели. Пък и от години това не може да е сериозен повод за пътуване в тази посока. Историята в случая е друга. Първо - районът не е особено популярен и без особени трудности човек може да си намери интересен маршрут, по който не е минавал. Второ - наблизо има църкви и манастири, каньон, за който малко хора са чували, водопади и запустели села, а за капак - има и минерална вода. Хубавото време също се брои.
   
    Каньонът Шегава
   
Това място на практика не съществува. Няма го в туристическите справочници. Или поне в тези, които са излизали през последните десетина години. Информацията за него стига по свои си пътища - разбирай, някой казва на друг, а той предава на трети, че там някъде в Кюстендил, до село Ръждавица има един хубав каньон с много скални образувания, малки пещери и водопади.

Има и още един начин - в една книга за скалните образувания и природните феномени в България, издадена преди тридесет-четиридесет години, която днес трудно може да се открие и в антикварните книжарници. Така че първият начин е по-сигурен. Но не чак толкова, че на входа на долината да има тълпи.

Долината в началото е широка и не обещава нищо особено. Просто черният път за село Гъбино продължава нататък, а няколко пътеки поемат към долината. От едната страна има живописна група скали, с малки ниши в тях, колкото да привлекат вниманието, а от другата страна - склон с подивели храсти и ниски дървета. Един дядо, който изглежда стреснат от факта, че вижда толкова хора на едно място, бързо влиза в ролята на гид.

Първо обяснява за себе си: "Отивам към Гъбино. При хубаво време всеки ден се разхождам на там. Селото е почти запустяло." Според неговите обяснения най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника. Под него можело все още да се открият парчета керамика от време оно. Скалните образувания на върха на склона са наречени Шишмановите войници, а първият водопад в каньона носи гръмкото име Падалото. Някога тук не са растели храсти, а е имало черешови градини, каквато е традицията в района. С това обясненията на дядото свършват и той си тръгва по своята пътека.

Иначе каньонът е незаслужено пренебрегван. Вярно, че реката е пресъхнала и през него тече вода единствено когато вали дъжд. Но на места той се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река. Сезонът на черешите още не е дошъл. Но според сведенията на онзи дядо край Гъбино вече имало гъби. Което май не е никаква изненада.
   
    Полска Скакавица
   
Водопадът е тънък като конец, който всеки момент ще се скъса. Селото сякаш е заспало. Параклисът е обраснал с цъфнали бурени. Тревите са скрили прага, железния ключ, прозорчето. Само кръстът стърчи над цветята. Дори през април Струма флегматично влачи водите си. Само над една от къщите се проточва тъничък пушек - такъв, какъвто го рисуват децата; излиза от белия лист и продължава върху покривката на масата. Тук от години няма деца.

Селото се казва Полска Скакавица. Водопадът също се казва Полска Скакавица. Въпреки че има нещо абсурдно в това да наречеш полско селото, което живее на ръба на пропастта. Къщите са точно пет. На отсрещния баир на планината има още три-четири. На другия - още толкова. Това ни го разказва възрастен човек, който седи пред прага на къщата и се припича на слънце. През зимата е единственият, който живее тук. През лятото идвали и други - той ги нарича пришълци. Разказва, че някога водопадът е бил по-малък, а къщите били повече. Хората изпивали водите му и той е пресъхвал. Чернеели са се покривите на стотина къщи. Сега се чернеят останки от разрушени зидове. А водопадът е по-пълноводен от всякога.

И както всяко село, което запада, и тук има история. Някога минал през селото странник, поздравил всички, минал през всяка къща, а никой не се сетил да му предложи дори парче хляб. Пътникът пил от реката, нищо не казал и си тръгнал. Когато се отдалечил от селото, се обърнал и го проклел. От триста къщи само трийсет да останат. Сега дядото казва, че ако бяха останали трийсет къщи, прокобата нямаше да е толкова страшна.

Но тук няма трийсет покрива. Само водопадът се изнизва през селото и се хвърля от високото все със същото спокойствие. До Полска Скакавица пак се стига по черни пътища. Пътеки, обраснали с треви. Стари зидове, с които някога хората са се опитвали да надхитрят стръмните склонове. Останки от зидове. Запустели градини. Бръшлянът се е покатерил по къщите. Птиците са си свили гнезда. От години чешмата в центъра на селото тече непрекъснато. После отива в реката. А реката само след стотина метра става водопад.
   
    След такава разходка
   
    Кюстендил е като връщане в цивилизацията. През V - ІV век пр.н.е., привлечени от минералните извори, траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт, който наричали Пауталия. Сега в историческия музей пише, че Кюстендил е един от най-древните български градове - имал е много имена, Пауталия е само едно от тях.

Наричали са го още Велбъжд и дори Константинова баня. Като става въпрос за бани, тук до днес гонят напрежението с минерална вода. Санаториумите отпреди двайсет-трийсет години вече не работят. Но за сметка на това преди една година в Кюстендил е открит и единственият в района петзвезден хотел - "Стримон СПА клуб", който е повод за някаква гордост в местните хора.

И е друг повод да се заговори, че градът има потенциал, който не се използва. В момента обиколката на района може да бъде като съчетание от две крайности - разходка по черни пътища и диви места и специалните програми, които предлага СПА хотелът. Тук казват, че за пет или седем дни могат да помогнат почти всеки да преодолее стреса и напрежението. Разбира се, в програмите не е включено само пиенето на топла вода. Това означава избор от горещи вани, сауна, кални маски, физиотерапия, джакузи и аромати. Хотелът е с пет звезди и, общо взето, тези, които не си падат много по разходките, могат да прекарат и целия ден в обикаляне на един и същ маршрут.

Той включва няколко крайни точки и почти всички се намират на едно място - сауната, солариумът, тангенторът, горещият и хладкият басейн и кабинетите за масаж и ободряващи маски. Просто затваряш вратата на един кабинет и влизаш в друг. Списъкът какво лекува минералната вода в Кюстендил е достатъчно дълъг, но е ясно, че към тези неща повечето хора подхождат избирателно - предпочитат да редуват минералните води и да се лекуват дори от болести, които нямат...
   
    Иначе Кюстендил е тихо място, където човек, без да усети, може да загуби два-три дни. Градът е като музей на открито, където експонатите могат да се пипат - деца прескачат загражденията на римските терми, семейства се разхождат около крепостните стени, а джамията "Ахмед Бей" е чудесен фон за снимки.



форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България В планината - В Кюстендилско преди черешите - Кюстендил, Кюстендилска област, информация, история, култура, забележителности в Кюстендил, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Кюстендил, снимки от Кюстендил, туризъм в Кюстендилска област, настаняване в хотели в Кюстендил, Кюстендилска област; частни квартири в Кюстендилска област.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.