Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Предела

п.к. 2673 тел.код 0747

Сурвакарски игри

Сурвакарските обичаи са разпространени главно в Западна България, извършват се на "Сурова" - старата Нова година (14 януари). Наричат се сурвакари, старци, василичари. Най-същественият белег е традицията да се правят ликове на животни, някои от които имат важно стопанско значение - лик на коза, кон, овен и пр. Правят се ликове и на мечка, лисица, птици, на фантастични животни.

Фактът, че сурвакарските игри стават на Нова година, показва, новогодишен обичай. Това се вижда и от името му. Той се сравнява с новогодишните обичаи у останалите славянски народи, които са разгледани от Владимир Проп. При сравнението изпъкват много общи белези както в облеклото, така и в маските. Тази общност крие в себе си наследен новогодишен обичай, възникнал в друга епоха, свързан с древна трудова дейност на славянските племена. Такова е потеклото на сурвакарския обичай в цяла Западна България. Той ни връща хилядолетия назад на север, в славянската прародина, в горите с широколистни и иглолистни дървета. Ред очите ни оживяват старите ловци, насочили лъкове към животното, което ще спаси племето от гладна смърт. Така е било някога, а сега е останал само старинният обичай - сурвакарските игри на старата Нова година, пазени от потомците на най-старите славянски заселници по тези места.

Паднат ли влажни облаци и мъгли над величествените върхове на Чеканец, скове ли лед пенливите реки, оголените вековни дървета извисяват исполински снаги, а в клоните им зазвучават сурвакарските песни от този край. В смълчаната зимна нощ срещу "Сурва" долита първият звън на хлопките и бодрите подвиквания на сурвакарите. Силуетите им се открояват като фантастична гледка, а животинските им причудливи ликове напомнят оживели легенди за митически същества.

Ние сме подранили гости на село Кошарево, Пернишко. Мразовита януарска утрин. Рекичката, която дели селото на две, е замръзнала. Откак помнят старите, все на мегдана са ставали празниците. Тук играят и сурвакарите. Мегданът е малко нависоко , та от него се вижда цялото село.

Изведнъж залумкват звънци, разтърсва се земята. Първите лъчи на светлика ли донесоха това видение, което сякаш залива баирчето оттатък реката? То идва, приближава, а нас ни полазват тръпки. Иска ни се да притиснем уши и да ударим на бяг, а не знаем защо, отиваме все към него, стремим се напред. Пред нас се откроява чудовище. Тяло, покрито с перушина, опасано с тежки хлопки. Главата на глиган с червена муцуна, а нагоре - цяр човешки ръст птичи крила, разперени като огромно ветрило. До него друго животно. Очите му - дълбоки паници, закривен нос, зъби от огромни бобени зърна, брада, мустаци, брада... Ето други - глава на козел, на мечка, на лисица, заешки кожи, бухал със святкащи и зловещи очи, змейове.

Страхотия!
Като в странен калейдоскоп се въртят, танцуват животни, птици, рога, опашки!
Селото се е стекло да гледа.
Между навалицата си проправя път беловлас старец. Дядо Борис, старият миньорски работник, никога не е пропускал празник на сурвакарите. Където и да е, за този ден се прибира в селото.
Всъщност трудно е да разбереш за кого е по-вълнуващ празникът. За тези ли, които се предрешват и по цели нощи не спят, ли за цялото село, което ги очаква с нетърпение и радост.

- Кой ги е учил тези хора да майсторят ликове и облекла - попитах стареца, като да не зная нищо за това.

Той учудено ме погледна:

- Кой? Всеки сам се подготвя. Месеци наред преди Сурва събират пера, кожи, обмислят си лика, правят с дървени крепилки. Никой никого не поглежда в работата, крият се един от друг, та да не се повтарят лицата им - така наричат в този край маските на сурвакарите. Вечерите вкъщи стават много весели. Има работа за всеки. Децата събират пера и гледат да а разноцветни - от бяло до черно. Жените помагат при китлото - боядисват прежди, подготвят облеклото. За този ден момите ще извадят най-хубавите си гердани, най тежките си накити и ще ги пришият върху лика. А когато се събере дружината на мегдана, момата ще познае своя избраник само по гиздилото, което му е дала. Иначе никой никого не може да разпознае. Ликовете на момците са толкова големи, толкова високи, че понякога достигат цял човешки бой и се иска мъжка сила, за да се носи това чудо на раменете.

Сурвакарската маскирана дружина спохожда всяка къща в селото, за да й занесе благословия за здраве и дълъг живот, за спорен труд. Тя има водач, който се грижи да не пропуснат нито една къща. Всеки стопанин е приготвил дарове за скъпите гости: орехи, брашно, месо, сланина, ябълки - от всичко, което е произвела ръката на трудолюбивите стопани. Като влязат вкъщи, гръмват хлопките. Заиграват момците и тръгват пожеланията:

"Да е честита и здрава годината,
да е пълна с ягнета, прасета,
да е благодатна с всичко!..."

Във всеки дом е сложена трапезата със специалните обредни ястия - вариво, баница със сирене, тиква, ябълки, орехи. Гощават се за берекет. Кеменето ще засвири, хоро ще завъртят и сурвакари, и домакини - къщата ще разтърсят от веселие, от грохота на клопките. Всеки сурвакар е опасал четири-пет, а някои и по десет-петнадесет хлопатара, колкото може да носи. А ако зимата е снеговита, ще се отъркалят в снега, та да са здрави и весели през цялата година.

И така - цяла нощ, до сутринта.

След споходите по къщите на мегдана ще стане невиждано веселие. Затова и толкова рано са надошли хора - място да си захванат. Празникът ги е приканил да погледат, да харесат на-хубавия лик и да се порадват на момъка, който го е измайсторил. Възрастните ще гледат да зърнат на чий образ ще блеснат герданите на тяхната дъщеря и внучка.

В тази част на България сурвакарските ликове са внушителни. Те достигат до 2-2,60 м височина и 1-1,50 м ширина. По форма са разнообразни - тристенни във вид на пирамида, четиристенни, елипсовидни, звездообразни, многоъгълни. Направени са също с разнообразен материал - перушина, царевична шума, конски косми, кожа (заешка, ярешка, агнешка), дантели, природни материали и др. Апликираните материали, обикновено перо, са или в естествен цвят, или са допълнително оцветени. Подреждането им е въпрос на вкус и умение - в преливащи се цветове или в контрастни решения. Те са един образец на народното умение и вродено естетическо виждане. На това са подчинени и крепилките, и "китлото". Всички страни на лика представят образ - комичен и трагичен, смешно глуповат или страшен - плашещ: това също е въпрос на предпочитание на твореца. Изработен от обърнатата с козината нагоре кожа, с естествени рога, уши, опашка. Често техните конструкции са механизирани, така че се наблюдават отварящи се зверски муцуни, тракащи челюсти и клюнове, клепнали уши, летящи крила, святкащи очи и пр. Всичко това представляват ликовете от Средна Западна България като една фантастична гледка, в която има и усещане за страх.

Интересни по своята структура, съвсем различни са гуглите от Разлог. Те са високи - 1,20 м, от ярешки кожи (в черно и кафяво), с прорязани дупки да очи и уста и на върха дълга конска опашка. Тя придава на островърхата гугла особена хубост - на идол. Ярешко е и облеклото на василичарите от Разлог.



Виктор Евангелатов
Кукери сурвакари от Пернишко Сурвакарски лик с апликации от Брезнишко Сурвакарски кожени гугли от Разлог Масова сцена на сурвакари от Пернишко

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Сурвакарски игри - Предела, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Предела, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Предела, снимки от Предела, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Предела, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.
България