Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Пловдивска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Бачково

п.к. 4251 тел.код 03327

Ролята на Грузия за християнската култура


За ролята на Грузия в живота на Бачковския манастир може да се напише много, тъй като са доста творбите оставени от грузински майстори, художници и пр. Грузия се намира между Черно и Каспийско море. Този път, между Европа и Азия, винаги е била невралгична зона, многократно ставала арена на кървави сблъсъци и борби за надмощие. Грузия, подобно на България, няма постоянни владетели и често пъти попада под ударите на завоевателите.

През X в, когато е създадена самата държава Грузия, земи й са управлявани от малки княжества, начело на който са местни благороднически родове. Именно наследници на един такъв род са и двамата братя Григорий и Абасий (Абазий) Бакуриани. Те започнали служба във византийската войска и постепенно достигнали висока служба. Григорий дори бил личен приятел на император Алексий I Комнин (1081-1118 г.), получил титлата "велик доместик" - командващ сухопътните сили на Византийската империя на Запад.

Резиденцията на Григорий Бакуриани била в град Пловдив, а в близост до днешния Асеновград той построил Бачковския манастир, за "упокоение на душата му". Владенията му били изключително обширни и земите му достигали чак до град Солун.

През 1084 г. Григорий загинал в битка с павликяните начело с Травъл край Пловдив, като предводител на визатийската войска. Според изворите загинал в хода на боя, като коня му се блъснал в един дъб и от удара загинал. Ана Комнина обвинява за разгрома на войската помощника на Григорий - Врана, който също загинал в боя.

Бакуриани написал типик (устав) за устройството на манастирския живот на три езика - гръцки, грузински и арменски. В него се указвало бройката на монасите да бъде 50 души + един - игумена. В манастира се забранявало гърци да бъдат подстригвани за монаси, с изключение на един, който да води дипломацията на манастира, защото все пак той е бил под ведомството на Константинополската патриаршия. В началото манастирът се оформя като център на грузинското монашество. Било създадено духовно училище за бъдещи духовници от грузински произход.
В момента оригиналния текст на манастирския устав се пази в една библиотека на гръцкия остров Хиос, а преписи са запазени само на гръцки и грузински език.

Интересно е мнението в един руски сайт, в което се казва, че през 1344 година, когато българския цар Иван Александър установява своята власт над Родопите заменя грузинските монаси с български.

Има много спорове, особено от страна на арменски учени за това какви по народност всъщност са братя Бакуриани. Но сам в началото на устава Григорий казва "Аз, Григорий Бакуриани Бакуиани, дойдох от страната Иберия, отнасяща се към източните провинции на Визатийската империя". Още повече, против хипотезата за арменския произход на Бакуриани говори и факта, че арменците са били монофизити (което е считано за ерес в Православната Църква), а Грузия, Византия, както и България - трите страни Активно ангажирани със съществуването на манастира от самото му създаване са строго православни.

Съществува интересна теза за произхода на братята Бакуриани, която казва че те са били грузински арменци т. е. не са били етнически грузинци. В кратце за света те са били грузинци - за арменците - арменци, както се изразява една арменка, изследваща техният произход. Според нея братята били от халкедонските арменци - те са говорили арменски, но са изповядвали източно православната вяра (както знаем арменците са монофизити - през 451 г. в гр. Халкидон на IV Вселенски събор монофизитството било обявено за ерес). В тези времена не било толкова важно етничския произход, а вероизповеданието. Ето защо всички го имали за грузинец. А арменците коригират името на Григорий на Григол.

Бачковския манастир се превръща в един от най-големите културно-просветни и духовни центрове на Грузия зад граница, заедно с Гърция, Сирия и Израел. Към края на XI век тук се създава философска школа известна като Петрицонска. Тук твори и нейния най-виден представител, философа - неоплатоник Йоан Петрици (1050-1130). Чрез преводаческата дейност на тази школа били осъществявани връзките на Грузия с Византия.

Един от най-известните трудове на Йоан Петрици е "Разглеждане на патоновската философия и Прокла Диадоха". Този труд е бил писан именно в манастира, след което Петрици заминава за Грузия, в Гелатския манастир.

Интересно свидетелство за времето, в което Петрици е бил в манастира, както и свидетелство за името на светата обител се дава от Мина Иванов, в неговата книга Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир, където се казва, че "През 1083 година Петрици се намирал в България, в Петриционския грузински манастир (сега Бачковски манастир) основан от съотечественика на Петрици, Григорий Бакуриани, "главен доместик - командващ византийските войски в Европа".

Единствената запазена сграда от построяването на манастира досега е църквата-костница, която оцелява след разрушението на манастира през XVI век. Нейния архитектурен облик отразява "биографията" на манастира. Забелязва се преобладаващо сирийски и армено-грузински архитектурни особености, както и влияние на средновековна архитектура в Кавказ. Тези характерни белези на външната стенна украса могат да се забележат в редица строежи в Грузия и Армения от XI-XI век.

В притвора на горният етаж на Костницата има единствения запазен портрет на цар Иван Александър, както и ктиторски портрети на братята Григорий и Абазий. При строежа и тя е била изографисана пак от грузинец - зограф Йоан Иверопулец (Иверопулис) през 1084 година.

Видният руски византолог Андрей Николаевич Грабарь дава описание на стенописите в Бачковския манастир, като ги датира от XI-XII в. Византийско-грузинският стил на изографисване Грабарь обяснява с историята на манастира свързана с грузинците Бакуриани, основатели на манастира. На архитектурата на манастира учения посвещава отделна публикация наречена “Болгарские церквьи-гробницы” (1921 г.).

Литература:

  1. Пламен Павлов - Бунтари и авантюристи в средновековна България, Варна, LiterNet, 2005
  2. Петрици Иоане - Рассмотрение патоновской философии и Прокла Диадоха, Москва, 1984
  3. Мина Иванов - Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир, Софияq БАН 1967, с.131
  4. Андрей Николаевич Грабарь - Роспись церквы-гробницы Бачковского монастыря, София 1923-1924
  5. Beatrice Tolidjian - Inspirations from the Caucasus: An Examination of the External Wall Decoration of Some Gregorios Pakourianos Monastic Foundations Around Plovdiv, Bulgaria


Ивайло Мирчев

форум на пътешественика
7 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Възраждане - Ролята на Грузия за християнската култура - Бачково, Пловдивска област, информация, история, култура, забележителности в Бачково, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Бачково, снимки от Бачково, туризъм в Пловдивска област, настаняване в хотели в Бачково, Пловдивска област; частни квартири в Пловдивска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.