Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Софийска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Златица

п.к. 2080 тел.код 0728

Поглед от Свищиплаз

През почивните дни една малка групичка ходихме из златишката част на Златишко-Тетевенска Стара планини. От София до Златица е най-удобен бързият влак в 7,15 ч., който пристига за около 1,15 ч. От гарата се тръгва на изток, покрай жп линия и при първия прелез се пресича. Оттук започва и маркировката, по която бързо напускаме града, излизайки в покрайнините му при Златишкия манастир “Възнесение Господне” (“Св. Спас”). Манастирът се състои от черква и жилищна сграда, но не е постоянно действащ. До него е Спасовото кладенче, буйните води на което са каптирани и изтичат от огромен чучур. По мост пресичаме Курудере, отводняващо югоизточните склонове на Свищиплаз и по стълбичките се изкачваме при параклиса, построен от нашумелия напоследък депутат Цветелин Кънчев (Дон Цеци). Продължаваме по пътя срещу течението на реката и при първия каптаж поемаме по пътечката вдясно. Тя изкачва, на места доста стръмно, западните склонове на връх Калето и излиза в местн. Солището при хубава чешма. Малко по-нагоре засичаме коларския път от Златица за х. “Свищиплаз” (годен за високопроходими превозни средства !) и по него скоро стигаме до х. “Извора”, известна допреди няколко години с гостоприемния си хижар бай Иван (лека му пръст!). Сега тя е купена от Цветелин Кънчев и е частна собственост. Наблюдателното туристическо око няма как да пропусне скачащите пъстърви в малкото езерце пред вече бившата хижа… Продължаваме по пътя и зад всеки завой очакваме да се появи хижата, но разстоянието е доста по-голямо от окомерно определеното от местн. Солището, предвид няколкото дерета, които пътят пресича.

Ето я и х. “Свищиплаз” – една недостатъчно оценена от туристите хижа. А тя предлага доста добри условия, в сравнение с други хижи. Има постоянно ток и топла вода, а в стаите има маслени радиатори. Столовата е просторна, има и камина. Хижата вече не е към туристическото дружество, а се стопанисва от Община Златица. Нощувката с карти и 3 лв., без карти – 4 лв., за пенсионери и деца до 14 г. – 2 лв. Това е чудесен пример за хижите на БТС, които осигуряват отстъпка за туристи с карти от по само 50 ст., а някои изобщо не признават карти… От Златица до х. “Свищиплаз” се стига за около 3 - 3,30 ч. умерен ход.

Настанихме се, обядвахме и след кратък размисъл решихме да покорим красавеца вр. Свищиплаз, към когото се открива чудесна гледка от хижата. Преди две години минавах по билото към нос Емине, но къде ти желание тогава да катериш “излишни” върхове. От хижата продължихме първоначално по продължението на коларския път, по който дойдохме до хижата, а при останките от сградите на геоложката бригада поехме по широка пътека, която неусетно и плавно ни изведе на билото. Тук подкосихме отляво североизточния съсед на Свищиплаз и излязохме в подножието на последния. Оттук след кратко, но доста стръмно изкачване неусетно възкачихме високият 1888 м вр. Свищиплаз. Странното му име предизвиква винаги въпроси от посещаващите го за първи път. И е малко трудно за тълкуване. Няма спор, че името е съставно: “плазове” наричат следите сняг рано на пролет, оставащи по улеите на върха, а “свищи" идва от свистене. По този начин "Свищиплаз" означава връх, където "вятърът свисти в улеите, спускащи се от темето му". Е, сигурно има и други тълкувания. Както и различен правопис: “Свищиплас”, “Свищи плаз”; под една снимка в х. “Паскал” видяхме дори “Свищи пласт”?!?. Гледката, която се открива от върха е очарователна – съвсем близо под нас е седловината Кашана (най-високата точка на Златишки проход), зад него някъде скътана в южния склон е х. “Мургана”, а зад нея извисява снага вр. Етрополска Баба с антена на темето му. Етрополе е “скрито” зад Черни връх, но за сметка на това погледът ни се спира на първенеца на големия по площ Лакавишки рид от Предбалкана с първенеца си вр. Острома.

Съвсем близо, на север, се вижда част от с. Ямна, а още по на север е прочутата тракийска крепост Чертиград. Главното било на изток се извисява над 2000 метра първо при вр. Косица (2001 м), е след него следват Паскал (2029 м) и Картала (2033 м). Вляво от Картала, сред хубава гора, се белее х. Момина поляна. Южно от Главното било е “нашата” хижа, а долу към полето по-добре да не гледаме – там извисяват снага не стройни върхове, а високите комини на Медодобивния комбинат, най-високият от които е 300 м (най-висок на Балканите). Отзад в полите на Средна гора са хвостохранилищата (язовири пълни с отпадъци, най-вече съдържащи тежки метали) на миннообогатителните комбинати. Вижда се откритият рудник Медет (до Панагюрските колонии) и връх Братия с антена на него. На самия вр. Свищиплаз има освен триангулачен знак и гранитна плоча с името и височината му. Това ме изненада много приятно - колко пъти сме се чудили кой връх кой е, предвид на “секретните” числа върху триангулачните знаци…

Вторият ден продължихме леката ни двудневна екскурзия, в посока х. “Паскал”. Маршрутът общо взето траверсира билото и е маркиран с боя и колове. Първоначално се тръгва обратно към Златица, но при ведомствената хижа “Горска среща” се отклоняваме вляво и скоро излизаме при горната граница на горския пояс. Пътеката върви точно по линията му, след което преминава през няколко дерета и стига х. “Паскал”. Хижата е също в много добро състояние, но е по-близо до медодобивния комбинат и гледката се разкрасява от големия комин, стигащ почти до нивото й… Впечатлява хубавата чешма, строена през 1933 г. от дружеството в Пирдоп, бълваща студена вода от двата си чучура. Скоро са издълбали езерце, което смятат да зарибят с пъстърва. Оттук към Пирдоп слизането е досадно, в голямата си част ландшафтът наподобява лунен пейзаж. До гара Пирдоп се слиза за 1,30 - 2,00 часа. Гарата е известна с повече от 70-годишните си (посадени през 1930 г.) Мамонтови дървета (на латински Секвоя Гигантея), най-високите дървета на Земята, погрешно наричани Секвои. Тук нашата приятна екскурзия завърши и се прибрахме в София.

София, 03.07.2000 г.



Красимир Новаков

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Туристически - Поглед от Свищиплаз - Златица, Софийска област, информация, история, култура, забележителности в Златица, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Златица, снимки от Златица, туризъм в Софийска област, настаняване в хотели в Златица, Софийска област; частни квартири в Софийска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.