Безводната Верила

Пленени изцяло от най-високата планина Рила, ние незаслужено подминаваме средновисоката й посестрима Верила. Една от причините за това е разстоянието от 5-6 км., които трябва да изминем от Сапарева баня през Горно поле, за да стигнем до южните полегати склонове на Верила или пък с автобуса за Самоков да стигнем да село Клисура, откъдето да поемем по нейното било, което е част от международния туристически път Е-4.

Верила много прилича на Лъкатишка Рила, с която се свързват чрез Клисурския проход на югоизток (1025 м.н.в.), а с Витоша чрез Бука Преслапската седловина (1090 м.н.в.).

Южните склонове на Верила, към Горно поле на Дупнишката котловина, са дълбоко нарязани от ерозионните процеси. Над заобленото й било се издига върха Голям Дебелец 1414 м.н.в.

Планината е част от вододелното било между Черноморския и Егейския басейн, както и част от климатичната граница между по-студения на север умереноконтинентален климат и по-топлия на юг преходноконтинентален климат.

Верила е бедна на води. Това означава и тракийското й име Безводна, антоним на Рила - водна планина. От нея води началото си единствено рекичката Тополница, която събира потоците Байнова река, Клисурата и Дренска река. Само в два от дълбоките й долове на юг има постоянна вода - Симчино и Шарбано.

Северните склонове на планината са обрасли с хубави букови гори, а южните със закелавели  смесени гори от дъб, бук и леска, които са по-хубави в югоизточната половина. Заобленото й било е покрито с хубави пасища и ливади, благоприятни за пролетна паша на овцете.