Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Варна

п.к. 9000 тел.код 052

Пристанище Варна

26 века в Mappa mundi

Ако някой ви каже, че варненското пристанище е било част от столица - повярвайте му! Макар да е било през далечния XIV век. В рамките на 4 години, от 1385 г. до 1389 г. - когато градът заедно с пристанището падат под турска власт, Варна е столица на Иванко Тертер - син на добружданския деспот Добротица. Изборът бил обусловен от едно-единствено обстоятелсто - наличието на пристанище. По него време портът заемал изключително важно значение в Черно море и на практика бил най-важният на север от Стара планина. Доказателство за това са мнозинството запазили се европейски карти - най-ранните от които са от 1311-1320 г. на генуезеца Пиетро Висконти и портуланите. На всички тях Варна е отбелязана с червен цвят, подчертаващ важността на пристанището. Допълнителен довод е факта, че векове наред то било пазено от цели две крепости. На север била крепостта Кастрици (днес Евксиноград, където се извършват проучвания вече няколко години), а на юг била крепостта Галата.

От Одесос до Варна

Въпреки, че градът и портът съжителстват заедно от 26 века, първото споменаване на някогашния Одесос (и днешна Варна) като град с добро пристанище е от времето на войните, водени между наследниците на Александър Македонски - през 302-301 г. пр. н.е. От тогава датира и вноса на различни стоки през Варна - стъкло от Сирия, керамика от Гърция, Северна Африка и Мала Азия, бронзови съдове от Италийския полуостров, мрамор и архитектурни детайли от о-в Проконес, вино от Средиземноморието, скъпи фаянсови съдове от Египет, олово от Испания... Първата запазена карта, на която обаче е изобразен Одесос като пристанищен град датира няколко века по-късно. Тя е изработена върху кожено покривало на войнишки щит от 230-240 г. и представлява гръцка картиона на пътя по Черно море. През 1153 г. пристанището на Варна намира място и картата на обитаемия свят (нар. mappa mundi), който арабският учен Ал Идриси, разделя на 7 секции. Според историческите данни, скелята на античното пристанище е била в близост до сегашния гаров площад, под трасето на бул. "Приморски". Приблизително същото място е заемало и средновековното пристанище и това от османския период. При разкопки там редовно се разкриват масивни колове от скелята. Дори и днес то може да се види в подлеза под гарата, очертано с червена линия.

Дори настоящето име на града - Варна, се появява за първи път във връзка с пристанището. Това става по времето, когато разгромената от прабългарите войници на византийския император Константин IV Погонат "дошли до т.нар. Варна, близо до Одесос". Според братята Карел и Херман Шкорпил, Варна е мястото, където през 681 г. е подписан договора между Аспарух и Константин IV Погонат. Сходно мнение застъпвал и Констанчин Иречек. Той предполагал, че Варна е местност в околностите на Одесос и че с името се е обобщавала територията, която обхващала района на р. Провадийска с езерата до днешна Девня.

Планове, идеи и замервания

През Второто българско царство Варна се превърнала във важен износен пункт на държавата, а в средата на XIV век била оспорвано пристанище за търговските интереси на венецианци и генуезци. След идването на османските турци градът бил превърнат в стратегическа крепост и най-важното черноморско пристанище на империята, за която до края на XVIII век Черно море било вътрешно море. През XIX век обаче в него кръстовали множество чуждестранни кораби и варненския порт започнал бурно да се развива. През 1830 г. се появил и първият план на варненския залив. Той бил дело на холандския морски офицер Тетбу дьо Марини, който бил консул на пристанищата по Черно море. Неговият план показвала пясъчната коса, разделяла езерото от залива, дълбочините в него и пясъчните наноси. За необходимостта да се изгради пристанището в съвременен вид обаче определено може да се говори след 1840 г. и по-точно след публикуването на Гюлханския хатишериф. Той дава правото на българското население да търгува и да изнася продукцията си на международния пазар, а по брой на посетилите го съдове портът съперничал на Цариград, Смирна (Измир), Бейрут, Солун и Трапезунд. По това време варненският рейд бил известен като опасен и неудобен за спиране на параходите, а извършването на товаро-разтоварните работи било възможно само при благоприятни климатични условия. През Кримската война през 1854 г, се правят първите замервания в морето и езерото и се предполага, че тогава за първи път се оформя идеята за съединяване чрез канал на езерото с морето. От тогава датират и първите запазени графични изображения на пристанището. То представлявало дървена скеля, на която спирали лодките за товарене и разтоварване на стоктие и пътниците.

Идеята за изграждането на новия порт се затвърдила след откриването на жп линията Варна - Русе през 1866 г. Тогава срещу безпоспорните предимства по естествени дадености на порта - широк и удобен залив, достатъчна дълбочина, защитеност от северните и северозападните ветрове, се противопоставили недостатъците. Пристанището било открито за източните и североизточните ветрове, които са най-опасни в Черно море. При лошо време намиращите се в пристанището кораби били принуждавани да излизат в открито море, като котва при входа на залива на север от нос Галата. По-големите бури и силно вълнение често повреждали дървените пристанищни скели, изхвърляли на брега лодки и мауни, а не рядко били и случаите на късане на котвени вериги. През 1867 г. турското правителство решава окончателно да построи ново пристанище, още повече, че членовете на комисията, която дошла да приеме новата жп линия изпитала на собствен гръб неудобствата от разтоварването, като паднали във водата заедно с целия си багаж.

Проектите

Със задачата да построи модерен порт Османската империя се заема през 1872 г. На главния инженер на пристанището в Марсилия инж. Паскал било възложено да проучи условията и да предложи проект за изграждането. С изследванията на място той натоварил помощника си инж. Адолф Герар. Изработеният проект бил предаден на барон Хирш - същият, който бил натоварен със строителството на жп линии в европейската част на Турция. Заради разклатените финанси на разпадащата се империя обаче до строителни работи така и не се стига.

Веднага след Освобождението младата българска държава се заема да строи модерни пристанища и жп линии. Решението за строителството на портовете във Варна и Бургас било взето от правителството на Княжество България през 1888 г. първоначалният избор за проектант на варненското пристанище бил британският инженер сър Чарлз Хартли, който бил безспорен авторитет. Той прави подробни сондажи в залива и езерото и представя рапорта си през януари 1890 г. Неговият проект предвиждал построяването на две стени във варненския залив, които да пазят изхода на канал, който да свързва езерото с морето. Самият канал и крайбрежен кей на пристанището трябвало да бъдат разположени на северния езерото. Заради високата цена на проекта обаче - 17,345 млн. златни лв. и интересите на местни търговци проектът на Хартли не бил одобрен. Наложило се мнението, че пристанището трябва да се построи в устието на Варненския залив.

При така създалите се обстоятелства правителството на Стефан Стамболов ангажирало познатия инж. Адолф Герар. Той изработил нов проект, който не се различавал особено от представения през 1873 г. В края на 1894 г. Герар представил проекта си, в който били фиксирани познатите и днес на варненци съоръжения - основен вълнолом с дължина 1220 м., южен заграждащ вълнолом от 703 м., четири кейови стени за приставане на корабите с обща дължина 741 м., лодкарски кей - 150м. Площта на насипното равнище, върху което по-късно са изградени хангарите и складовете, е 11 ха. Днес този терен е част от пристанище Варна-изток.

Първоначалната оценка за строителството била 8,290 млн. златни лв. Сумата не включвала стойността на хидравличната вар и цимента. Най-важните за строителството материали се доставяли от правителството. Така държавата участвала директно в контрола по строителството и доставката на качествени материали, което в крайна сметка довело до изключителната здравина на градежа. След търг строителните дейности били възложени на софийската фирма Михайловски и Хайрабедиян през 1895 г. Тя предложила 16,5 на сто намаление на цената, но в 1899 г. компанията претърпяла две морски бури, които повредили част от плавателния състав и съоръженията, и почти фалира. Продължаването на градежа било прехвърлено на новообразувано "Безименно акционерно дружество за направа на варненското пристанище". С малки прекъсвания, мащабният строеж продължава около 10 години.

Големите строителни работи довели до значителни промени във Варненския залив, особено в най-дълбоката му северозападна част. При строителството на сегашното пристанище и на жп гарата заливът бил засипан. Северният му бряг днес може да се проследи по разположението на т.нар. "маази - складове - големи каменни сгради от 19 в. и участъци от кейова стена, разкрити при строежа на сградата на транспортна полиция, бензиностанцията и подлезе до жп гарата. Там до края на 19 век е било пристанището на варна. До сега в акваторията на порта са намерени само един каменен блок, който е служил вероятно за привързването на кораби, една каменна котва и оловен щок с кутия, датиран от 1 хил. пр.Хр.

Откриването

Тържественото откриване на модерното пристанище било насрочено за 18 май 1906 г. Денят съвсем не бил избран случайно, тъй като това бил именният ден на княз Фердинанд. В церемонията били включени 23 военни и търговски парахода, специално пристигнали за събитието. Броят на официалните гости стигал 300, без да се смята дипломатическият корпус, както и целия град - около 37 хил. души и хора от всички краища на страната. Самото откриване било отбелязано с 21 топовни салюта.

Най-любопитна подробност е, че по време на церемонията разкошно окиченият с елхови клонки, цветя и знамена павилион за официалния банкет се подпалил. Причината била неумението на прислугата да действа с поставената в павилиона луксозна лампа. Изгарянето на официалната трапеза на Фердинанд накарало него и гостите му да обядват на кораб. Колкото до свитата му и консулите на различните държави, импровизацията на обяда за тях била в сферата на транспорта. Всички те били настанени във вагон ресторанта на дружеството за спални вагони. На следващия ден пресата изключително подробно описала сбиванията по варненските кръчми, провокирани почти единствено от подпийнали младежи, попрекалили с патриотичните тостове след празненството.


Варненското пристанище датира от VI в.пр.Хр., но в съвременния си вид е едва от 100 години

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Архитектурни - Пристанище Варна - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.