Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Конявска

Шегава - каньонът на пресъхващата река

Слънцето, вятърът и водата задружно са изваяли онази скулптурна красота, която трудно се пресъздава с думи
Слънцето, вятърът и водата задружно са изваяли онази скулптурна красота, която трудно се пресъздава с думи
снимки: Емил Буховски
снимки: Емил Буховски

Из Конявска планина

Тази година случихме с необикновено топла есен, със слънчеви и ясни дни. Такъв ден се оказа и втората неделя на ноември. Наближаваше 10 часа, а пътническият влак бавно навлизаше на гара Ръждавица - изходен пункт на нашият излет по красивата Шегава.

Какво е Шегава?

На това всеки кюстендилец ще отговори, защото толкова често я е наблюдавал от прозореца на влака. Но колко са онези, които непосредствено са се наслаждавали на хубостите на този дивен Кюстендилски рай?

Дълбокият каньон в Конявската планина води към живописната долина на река Тлаката, чиито води, достигайки каньона, ненадейно изчезват под земята, а след това по неизвестен карстов път се появяват в неговото начало. Името на каньона е Шегава, а през него тече вода единствено при дъжд.

И така, по наскоро прокарания панорамен път се отправяме към село Гърбино. За кратка почивка спираме на висока крайпътна скала, за да наблюдаваме отвисоко очарователната гледка към река Струма и огряната от утринното слънце долина. С интерес научаваме, че това е оброчна скала, ползвана най-вероятно от древните траки при техните ритуални жертвоприношения. Вглеждаме се съсредоточено в скалата и откриваме прилични на големи чинии вдлъбнатини, с улеи за изтичане на кръвта.

Минути след тази първа "находка" сме на входа на внушителния каньон, където под земята извира мистериозно изчезналата вода на река Тлаката. Като начало отпиваме глътки от буйния карстов извор с вкусна, леко варовита вода. Група ловци очакват останалите участници в ловната дружинка, за да се отправят към мястото за ловуване. Всеки с хобито си!

Тук през шейсетте години на миналото столетие се проектирало разкриването на златна мина, а цялата местност носи името Златина. Такова е било и името на селото, разположено на югоизточния, огрян от слънцето склон на планината. Само малка, бяла, наскоро построена черквица, сочи неговото разположение. Легендата разказва, че тук в бурната 1330 г., на Спасов ден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото - да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица.

Вървим бавно по широката долина на входа на Шегава, но вече започват красиви скални образувания. Заснемаме най-близкото - "Самотника" на фона на живописна група скали, в чието подножие откриваме множество парчета битова и строителна керамика. Заключаваме, че на това място в миналото е съществувало селище. Продължаваме нагоре, а каньонът се стеснява непрекъснато. Лявата му страна е значително по-богата на образувания. Огромен скален праг, наречен "Падалото", подсказва, че при дъждовно време от него се изсипват тонове вода. До него, на билото са застинали "Шишмановите войници".

В далечното минало трудолюбиви селски ръце са превръщали голяма част от каменистото дъно в плодородни черешови градини. Личат още подпорни стени и сухи зидарии. Сега тук никнат диворастящи храсти, леска, ясен и др., които на моменти скриват изгледа и създават впечатление, че минаваме през джунгла. Красиво обагрени и добре моделирани от водата камъчета говорят за това, че някога дъното не е било сухо.

Минал е вече повече от час и сме преполовили пътя, но ненадейно не можем да продължим, защото сух водопад се изпречва на пътеката. Висок е около 4 метра, а страните му опират в отвесните стени на каньона. Започваме опасно изкачване по каменлива, едва забележима пътека по левия склон, с цел да заобиколим преградата. Напредваме бавно и стъпваме внимателно върху изветрените скали. Под нас зее пропаст, дълбока близо 100 метра, а склонът, лишен от храсти и растителност, наподобява лунен пейзаж.

Преди да започнем слизането към пътеката, решаваме да посетим пещерата вдясно от "Гълъбарника", и после да се върнем назад. Изкачването до пещерата е напрегнато и мъчително, но тя е единствената за днес и фотографираме вътрешността й. Спускането по скалната пътека изисква удвоено внимание и съсредоточеност, но всичко завършва добре и в 12 и половина сме отново на пътеката, която ни се вижда сега удобна и приятна. Насядали в широк кръг на поляната в подножието на "Самотника" започваме обяда, който се проточва близо 2 часа, съчетан с почивка под лъчите на есенното слънце. Вече е три следобед, а програмата на излета в неговата историко-познавателна част продължава. Отново сме на панорамния път и когато първите къщи на село Гърбино се показват в далечината, отбиваме по добре очертана пътека в западна посока. Вървим няколко минути по килим от паднали листа и неусетно достигаме подножието на хълм, на който се издигат останките на средновековната българска крепост "Трите кули". Едната от кулите е разрушена изцяло, но разглеждаме останалите две. Дебелата тухлено-каменна зидария е малкото, което е останало от крепостта, но достатъчно да обрисува историческото и военно предназначение на тази първа крепост в дефилето, част от отбранително-сигнализационна система, включваща още няколко подобни твърдини. Градена е през бурните години на XIV век - последния свободен век за България, преди падането й под турска власт. Тя първа е посрещала поробителя и героично е защитавала подстъпите към Кракра и Средец.

Слънцето се скрива зад баирите, а ние бързо се отправяме към гората. Пътьом разглеждаме "Водата на светеца", в която вода не течеше, но бе изградена масивно с камък и цимент, над входа на тунел № 8. Придвижваме се по линията, рисковано преминаваме по жп моста и тъмния тунел, и стигаме гарата, от която в 18 ч. влакът ни носи към дома.

Завършва един щедър на изживяване есенен ден. Ден, който се помни дълго и подхранва душевно измъченото ни нелеко ежедневие.



Ивайло Дичев

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Природни - Шегава - каньонът на пресъхващата река - Конявска, Планини, информация, история, култура, забележителности в Конявска, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Конявска, снимки от Конявска, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Конявска, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.