Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Софийска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Правец

п.к. 2161 тел.код 07133

През континента, от София до Правец

За няколко месеца София ми е досадила - с претъпканите си автобуси и столичен калабалък. Градът тесен за мойта душа е и искам да изляза. Но на Витоша не е приятно сам, значи - на стоп.

План А - Велико Търново, защото там имам приятели; план Б - където и да е.

13.00 ч., Хан Богров. Пълно е с коли, а други стопаджии няма. Десетина души ми правят знак, че пътуват съвсем наблизо. Безсмислено е да тръгвам с тях, понеже на това място шансът е най-голям.
13.40. От следващия автобус 90 слизат момче и момиче с раници. Кимваме си и те се отдалечават. Застават на стотина метра от спирката и изваждат голям картон с надпис "Севлиево".
14.10. Поредният автобус е докарал още двама, този път за Габрово.
14.40. Все още съм тук. Пак автобус 90, същият шофьор, който ме докара. И още двама стопаджии.
До момента съм говорил с петнайсетина шофьори да ме качат. Повечето обясняват, че са с твърде много багаж. Да говориш с шофьорите си е неловко, друго е да спрат по своя воля. Отивам до един автомобил с регистрация ВТ и решавам да опитам:
- Към Търново ли пътувате?
- Не.
Това е достатъчно, няма да нахалствам. В "Пътеводител на галактическия стопаджия" един шофьор обясняваше на главния герой, че не може да го качи, защото не е в неговата посока.
Която и да е тя.

Вече минава четвъртият автобус 90 (а той е през 40-ина минути), както и десетки камиони. Пушеците на Кремиковските комини отсреща вече за петнайсети път менят цвета си - бял, розов, кафяв.
Около 15 часа е. Най-сетне един шофьор склонява - ромско семейство, което се прибира към Етрополе.
- Не ни е за първи път да качваме на стоп - казва бащата Павел Цветков - аз доста миткам между Етрополе и София.
Пътувал по "бизнес" и често попадал на стопаджии. Жена му, седнала до него отпред, се обръща и пита:
- Не те ли е страх да пътуваш ей тъй, може да попаднеш на някой откачен. Рискуваш?
После разбира, че съм студент:
- Чувала съм, че то от много учене полудява човек. Аз съм учила само 20 дена първи клас. Кога започнах училище в София, майка умря и трябваше сама да гледам три братчета. Съдба. Станах на десет и поисках да уча, ама тогаз не можеше да си на десет и да учиш първи клас. Мога да чета, ама не мога да пиша.
- Аз мога - включва се детето.
- Аз не съм учила, но мъжо ми е учен - поглежда закачливо съпруга си.
- Да-а, до девети клас съм учил и прекъснах. Ти на колко си години? Аз съм на 35. Кога бях на 19, три деца вече гледах! Ей туй до тебе е най-малкото - 5-и клас.
- Аз може да съм учила само първи клас, ама тъй като ни гледаш двамата, кой според тебе е по-умен? - пита жената.
- Да, кажи - навива се и Павел - кой е по-умен?
Преди да изрека дипломатичната си фраза, той поглежда жена си и забива ключовия аргумент:
- Кой вади парите?
На коленете ми е разпъната пътна карта на България. Добър повод двубоят да се реши с изпит.
- България е... между Румъния и Турция. И Гърция - казва Павел.
- А-а - чуди се жена му - ами защо тогаз казват, че Турция била далече?
- Етрополе и София са един континент, нали?! - намесва се детето, провряло и то нос над картата.
Стадо малки прасенца припкат по шосето. Приближаваме континентално Етрополе.
- А ти как ще се върнеш? Имаш ли тука къде да спиш? Ако никой не те качи, на ти визитката на Павел, да звъннеш вкъщи, да останеш у нас - угрижена е жена му.
Спират близо до центъра на града. Павел си взема визитката обратно, понеже имал само още пет, а трябвало да дава на някакъв шеф.
Тръгвам на разходка. Ниски сгради - в планинските градчета рядко се строи високо, - малко площадче, кино с две млади секвои в градинката отстрани и над всичко това - планина. Малко по-нататък - колоритна часовникова кула, строена през 19-и век и бяла черквичка.
От кулата се чува звън. 5 следобед е, време е да си ходя.
Пресичам малки панелни кварталчета с купища дървен материал по поляните и под балконите и излизам на пътя за Правец.
Вали дъжд. От едната страна - гора, от другата - поляна с овце. Напред по пътя крави с пълни вимета, водени от прасенце на петна, а най-подир - стопанинът им.

До Правец са около 16 километра

След три от тях пеш стигам до разклона за града и се качвам на товарен камион. "Ще те хвърля до Правец", казва шофьорът и ме черпи цигара. Обяснява, че е изморен, идва от Пловдив, по-късно ще пътува към София и му се говори с някой, за да не заспи. Спира ме близо до града. Отляво на пътя има фабрики, отдясно - рекичка с бунище и един дървен кръст с цветя и снимка на 20-годишно момче, загинало в катастрофа.
От завоя отзад излизат две каруци с цигани, които се надбягват. Каруците са натъпкани с хлапета, по 4-5 във всяка. Предната забавя и момчето с юздите ми се ухилва:
- Какво носиш в раницата?
Малко след като отминават, спира старо жигули, отново ромско семейство. На задната седалка е жената с бебе в скута.
- Мислех да те кача още в Етрополе - казва бащата - нали оттам дойде?
Откарват ме до магистралата и продължават към някакво ловешко село.
Студено е и вече притъмнява. Няма и пет минути, спира малко червено "Пежо". Шофьорът е възрастен, варненец, живеещ в София. На излизане от тунела на Витиня забавя:
- Тук трябва да са.
Наистина са точно тук - до изхода са се изтъпанили до патрулката си двама полицаи.
- Не ми се занимава с глоби, колко пъти ми се е налагало да плащам! Наскоро ме хванаха да изпреварвам със стотина километра в час при ограничение 50. 20 лева им дадох да ме пуснат. Ако е по-незначително нарушението, сумата била 10 лева. Неприятна работа, но е по-добре от акт. На един, като му предложих да се разберем по бързата процедура, ми казва: "Не са хубави тези неща." Не са хубави, викам, ама знаеш ли колко ще ме бавят твойте колеги, ако ми пишеш акт?! Пет пъти трябва да ходя в КАТ. Прав си, казва ми, ама все пак не са хубави тия работи. Платих му, де. Синът ми, като научи, ми вика: "Що не му даде кърпичка да си избърше сълзите, задето го корумпираш."
Наближаваме Долни Богров и отново се появяват цветните пушеци на Кремиковци - знак, че наближава градската мръсотия, задръстванията, нервите...
- По професия съм инженер - подхваща пак разговор варненецът - занимавал съм се малко с металургично производство. Белият пушек е пара. Тя се получава от охлаждането и не е токсична. Розовият и кафявият дим се получават от конкретната реакция - просто в момента хвърлят някакъв различен метал в пещта. Не е красиво, но в днешно време трудно се съчетават големият град и екологичният живот.
Според метеоролози, познати на инженера, Кремиковци бил построен на много подходящо място:
- Розата на ветровете над София е такава, че тук вятърът почти винаги е от запад към изток. Той издухва дима в горите на Стара планина и в града не пада почти нищо от него.
19.30. Спираме на "Паметника Левски". Благодаря на човека, вземам раницата си от задната седалка и се отправям към спирката на 280 на Ректората.



Веселин Банковски

форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Авто - През континента, от София до Правец - Правец, Софийска област, информация, история, култура, забележителности в Правец, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Правец, снимки от Правец, туризъм в Софийска област, настаняване в хотели в Правец, Софийска област; частни квартири в Софийска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.