Символично-магична наситеност на обредите

"Сурвакарите" от Западна България и "Кукерите" от Тракия имат различни структурни елементи и не са разновидност на една и съща традиция. Двата обичая са различни по потекло и имат самостоятелно многовековно развитие. Те са реминисценция на едва древни култури - на траките и славяните, свързани с трудова стопанска дейност - ловуването у славяните и земеделието у траките.

Ако се опитаме да погледнем карнавалните игри и на "Кукери" и на "Сурвакари" в исторически план, ще открием, че те са отражение на обществено икономическото развитие на народа. Така можем да си обясним и попълването на персонажа в тези два обичая - появата на по-нови обредни лица, като лекар, командир, цар, царица и т.н. С развитие на интеграционните процеси се появяват и екзотични животни, птици и други образи. В основата обаче стои далечна, символично-магична наситеност на обредите и игрите, която увежда плодородие по хора и добитък. Действията са мимически - с жестове и симулация.

На преден план изпъква грижата на участниците за изкусно костюмиране и остроумно използване на традиционните народни благословии в организацията на труда и ползването на плода му.

Със своето жизнерадостно веселие и красота кукерските и сурвакарските игри доставят естетическа наслада на зрителите, обогатяват историческата памет на народа. Те имат особено значение за подрастващите поколения, които са продължители на народните традиции, техни бъдещи реализатори.