Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Видинска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Крепост музей Баба Вида

В сегашния си вид крепостта е почти квадратна
В сегашния си вид крепостта е почти квадратна
Народните предания са дали името на крепостта
Народните предания са дали името на крепостта

Стъпила от векове на големия завой на р. Дунав в северния край на Видин, крепостта Баба Вида е символ на бурната историческа съдба на града.

На това място доминиращо над околните низини, са били съсредоточени още от древността крепостните съоръжения на града. В крепостта се очертават ясно няколко строителни периода. Един от средновековните бастиони застъпва основите на североизточната ъглова кула на римската крепост Бонония. Нейните крепостни стени, издигнати през втората половина на III в., излизат извън очертанията на средновековната крепост и заграждат пространството от 20 дка в днешния квартал Калето.

Средновековният замък, възникнал върху заварените римски основи, е дело на българското крепостно строителство. Устоял на не едно вражеско нападение, той е поправян и разширяван неколкократно. Най-ранният строителен период се отнася към края на Първата българска държава. От това време датират и първите сведения за Бдинската крепост. Според византийският хронист Скилица в нея през 976 г. успява да се укрие избягалият от Цариград син на цар Петър Роман. По това време Бдинската област влиза в пределите на Самуиловата държава. През 1002 г. крепостта удържа 8-месечната обсада на византийците, командвани от Василий II Българоубиец. Това дава възможност на Самуил с бърз ход да нападне Адрианопол (Одрин). Крепостта пада във византийски ръце след предателство. От тази ранна епоха се откриват само основите в някои от кулите. По-цялостно е запазен югоизточният бастион към р. Дунав. Той се отличава от останалите с по-монументален строеж. В стените му са вградени вторично архитектурни фрагменти с латински надписи, взети от развалините на Боновия и Рациария (дн. с. Арчар).

През Втората българска държава Бдин е главната и най-силна крепост в северозападните български земи. През XIII-XIV в. градът е столица на независимото феодално княжество на деспот Шишман и по-късно на Иван Страцимир (1365-1396 г.). В пределите му са включени обширни територии. През този период се извършва и най-значителното строителство в крепостта. Тогава се оформя и основният й план. По характер тя не се отличава от другите феодални замъци. Характерни са запазените тухлени мотиви: меандри, розети, глухи ниши, пояси от тухли и др. Към този строителен период се отнасят и двата крепостни пояса с принадлежащите им 10 кули и бастиони.

В сведенията на тогавашните автори Бдин се споменава като силна и добре поддържана крепост. Френският рицар Буска пише, че спрели в "град голям и добре укрепен". Освен замъка на владетелите средновековният град е бил защитен и от крепостни стени.

Крепостта продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. В края на XVII и началото на XVIII в. едновременно с изграждането на османското Кале тя е възстановена и превърната в цитадела на новата крепост. Строежът на осемъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса се приписва на австрийците, които през 1689 г. завладяват Видин за известно време. През същата година, както е отбелязано в надпис на югоизточния бастион, започва възстановяването на крепостта от османците. Към този строителен период се отнасят помещенията за складове и караулни във вътрешния двор, горният пояс на крепостните стени и амбразурите за огнестрелното оръжие, и едно дълго казармено помещение към южната страна на крепостта. През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на бойни припаси и за затвор. Стените на две от помещенията с североизточната част на вътрешния двор, са покрити с врязани черти и знаци - рабоши. С тях безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една ниша е останала бесилката на затвора.

Последното преустройство - от втората половина на XIX в., е направено на горната тераса. Оформен е бруствер с амбразури за артилерийски оръдия. Тези късни поправки не са внесли поправки в плана на крепостта. Тя е запазила и до днес облика си на средновековен български замък.

В сегашния си вид крепостта е почти квадратна, застроена на площ от около 6 дка. Заобиколена е с дълбок ров, запълван в миналото с вода. Каменен мост (в миналото дървен и подвижен) води до обширен двор, отбраняван от редица бойници. В северният ъгъл на двора на височина 16 м се издига най-внушителната и добре запазена кула, която преданията са свързали с името на Иван Страцимир.

Кръгла каменна стълба отвежда във вътрешния двор, заграден отвсякъде с двойни помещения - складове и караулни. По полегата каменна рампа се излиза на горната тераса на крепостта, от която се открива широка панорама на р. Дунав.

Името на крепостта са дали народните предания, създадени за тази непристъпна българска твърдина. Една от тях разказва следното. Трите сестри Вида, Кула и Гъмза наследили от баща си обширни владения. Двете по-малки се омъжили и загубили своята независимост. Вида останала неомъжена. Тя изградила непристъпен замък на р. Дунав сама отбранявала владенията си.

Преживяла бурите на столетията, днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието. За богатата й история разказват материалите на музейната сбирка, уредена в нея. Оригиналните експонати и копия илюстрират развитието на Видинската крепост от античността до първата половина на XIX в.


Крепостта и до днес е запазила облика си на средновековен български замък Крепостта Баба Вида е символ на бурна историческа съдба

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Крепости - Крепост музей Баба Вида - Видин, Видинска област, информация, история, култура, забележителности в Видин, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Видин, снимки от Видин, туризъм в Видинска област, настаняване в хотели в Видин, Видинска област; частни квартири в Видинска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.