Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Ловешка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Карлуково - милост за лудите и пещерняците

Карлуково е спокойно село. Кръчмата и хлебарницата са една до друга - еднакво необходими. Има още една кръчма, читалище, църква, голямо гробище и с това се свършва. Историята на повечето села обикновено може да бъде разказана в три реда. Карлуково преминава границата на тези три реда. Въпреки че рейсът минава само от време на време. Като ехо достига тракането на влака, който не всеки път спира тук. Местните хора казват, че когато влакът реши да спре, в Карлуково се изсипват всички луди глави. Карлуковчани твърдят, че никой не е излекувал лудостта си тук, но има много хора, които са полудели, след като са дошли на това място. Истината е малко по-различна.

Лудницата

Каквото и да се говори за Карлуково, не може да не се стигне до лудницата. Селото сякаш завинаги е белязано със знака на психиатричния дом. А иначе той е малка постройка, почти невидима, почти несъществуваща. Олющена боя по зидовете на сградата, железна ограда, поляна. Вътре в района на болницата е останал и един параклис, в който преди време хората от селото са ходили да се молят. Сега от селото предпочитат да не говорят за лудницата. Малко им е омръзнало все с това да ги свързват. Две-три от жените в селото работят като персонал в болницата и с това се свършва. Вярно, в селото се разказват истории за лудите. Как веднъж един от пациентите избягал и се крил цяла седмица по пещерите. Друг пък се опитал да живее сред хората от селото, но когато не успял да намери работа и се сблъскал с проблемите, казал - да не съм луд, и сам се върнал.

Сега почти никой не ходи към психиатричната болница. Може би само на децата все още им е интересно. Пътят покрай релсите е обраснал с бурени и нацъфтяли диви цветя. Нищо особено, за да бъде повод за толкова приказки. Но хората говорят. В представите им лудницата трябва да е мно-о-го голяма.

Дори като виц се разказва една случка. Една група пещерняци - с тежките раници, калните дрехи, въжета, карабини, седалки и прочее реквизит, минала на път за следващата пещера покрай лудницата и поздравили лудите в двора. Нещо като солидарност. Един вид - и нас не ни разбират. Или нещо такова.

А лудите им направили онзи знак - "Вие сте луди" и не отговорили на поздрава. Но такава случка може и въобще да не е имало, а просто да е част от онзи прословут пещернячески фолклор.

Макар че случайно или не, в Карлуково от едната страна на реката е лудницата, а от другата - пещерният дом. И всичко започва.

Пещерите

"Който Господ намрази,
прави го той пещерняк -
да пада, да става, да лази,
да ходи вечно в кал."

"Химн на пещерняците"

Карлуковският пролом е един от най-големите карстови райони в България. За много хора той е своеобразно училище по спелеология. Никой не знае точния брой на пещерите, но по-голямата част от пропастите, скалните мостове и всички по-големи дупки са картографирани. А местните хора до такава степен са свикнали с пещерняците, че често пъти когато казват "онези лудите", не уточняват за кого става въпрос. Не успяват да разберат нито едните, нито другите. Разглеждат с интерес калните дрехи, въжетата, инвентара, мръсните лица и от време на време - за да върви приказката - питат момчетата и момичетата какво търсят там под земята. А пещерняците никога не успяват да обяснят убедително кое му е хубавото на това да ти е кално и мокро, и студено и тъмно.

В Карлуково природата е дала достатъчно поле за изява на странностите. Човек не трябва да си дава много труд, за да търси пещерите, те сами изскачат - някак нелогични насред равното поле. Според някои пещерите са повече от 300 в този район, според други са много повече. Едни от най-известните пещери са Банковица, Свирчовица, Бисерна, Гълъбарника, Темната дупка, Хубавицата, Дълбоката, Проходна. Тук са и останките дори на две скални църкви - "Св. Посребреници" и "Св. Марина". Едната от скалните църкви е трудно достъпна без алпийски инвентар. Представлява сестествена ниша в горния край на скалния масив край реката. Някога монасите са използвали въжета, за да стигнат до нея. При опасност са събирали въжетата и църквата е ставала естествено укрепление. Край Карлуково са запазени и останките от един скален манастир - "Св. Глигор". Части от фреските от скалния манастир се пазят в Националния исторически музей като уникални. Върху останалите обаче личат надписите "Само Левски" и "Долу ЦСКА". Както и списък с имената на запалянковците.

Местните хора

Карлуковчани разказват и страшни неща за пещерите. Кой какво бил чул от дядо си, той пък от неговия. За бездънни пропасти, за подземни реки, които внезапно могат да придойдат и да удавят всички под земята. Не вярват в приказките за невероятни красоти и прочее. Когато обаче стане въпрос за съкровища, въпросът седи по друг начин. "Не може да няма някое скрито имане по тези места", разсъждава дядо Райчо в селската кръчма. "Тези - пещерняците, за какво мислиш по цял ден се врат по пещерите… Имане търсят. Имане, и нищо друго." - категоричен е дядото.

Дядото разказва, че на няколко метра от селото има пропастна пещера, в която хората изхвърлят умрелите животни. Открай време се знае, че в тази дупка живеят кучета. В по-тихи вечери до селото достига скимтенето им, чува се воят, който идва от дълбокото. Преди години пещерняците не се спрели дори пред Кучешката пещера и влезли и там. И извадили дори едно сляпо куче. "Такива работи вършат, че цялото село ги забелязва", обяснява дядото.

От местните обаче никой не се е престрашил да тръгне да търси имане по дупките. Въпреки че много хора се нуждаят от съкровища. Половината от хората в селото са безработни и се надяват само на социални помощи. Друга част от хората пътуват до съседните села или до Луковит и разчитат на шивашки фирми, цехове, въобще - на каквато и да е работа. Остналата част са пенсионери, които криво-ляво успяват да се справят някак.

Леля Райна казва, че през лятото непрекъснато идват нови хора в селото. "Те не идват тук заради селото, все по пещерите си седят, но купуват от нас едно-друго - хляб, пиене. Всички спят навън - на полето или по пещерите, не им е нужен хотел. Но вечер обичат да отидат в кръчмата, да попеят. На тях разчитаме, затова стягаме и новата кръчма."

Пъстрите палатки, огньовете и песните от специфичния пещерен фолклор са нещата, които привличат вниманието на местните. А и карлуковчани отдавна са зебелязали, че тези хора са им по-интересни от лудите, които си седят мирно и кротко. Пък и правят лятото колоритно. Тогава Карлуково престава да бъде просто едно село, край което влакът София-Варна минава транзит.



Оля Стоянова, снимка Кеноби
В свободното си време карлуковскиге баби преглеждат специализираните пещерни форуми. В последно време са разочаровани, тъй като не могат да праснат един лаф във Федерационния форум, а по темата за "ямето у Стублечки дол" в Екстремно-то няма развитие...

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Карлуково - милост за лудите и пещерняците - Карлуково, Ловешка област, информация, история, култура, забележителности в Карлуково, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Карлуково, снимки от Карлуково, туризъм в Ловешка област, настаняване в хотели в Карлуково, Ловешка област; частни квартири в Ловешка област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.