Калето днес е сред най-запазените български крепости. Името Белоградчик идва от "белия градеж" на крепостта. И тя, и градът са унищожавани и строени наново много пъти от византийци, българи и турци.
В северозападната част на Калето стои почти напълно запазено подземие, изградено най-вероятно от българските владетели.
През втората половина на XIV в. Иван-Срацимир разширил укреплението и издигнал две преградни стени от югоизток и северозапад. Там настанил свой гарнизон. По време на царуването му Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската.
Крепостните стени на Калето са дебели 2,5 м и достигат до 12 м височина. Оформят три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани с желязо. Общата площ на цялата крепост е 10 211 кв. км.
Ролята на Белоградчик нараснала особено след обявяването на Видинското царство. По това време наоколо били изградени много църкви и манастири. По-късно през турско време в града избухвали въстания срещу тиранията. Никога в черквите и училищата на гордото градче не е било служено и учено на гръцки език.
Николай Генов, снимка автора