Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер София град Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Бодигардът на манастира

Драгомир Гьорев служи на бога вече 22 години и не се интересува от политика, само  моли господ да прости на крадците, взели стотинки от храма

Въпреки че хиляди коли и автобуси на ден преминават през село Бистрица, почти никой не забелязва малката бяла табела на около 2 километра югоизточно от селото, която показва отбивката за манастира "Св. св. Йоаким и Анна". Още километър и малко трябва да изминете по черен път, за да стигнете до вратите на манастира в местността Мали дол. Състои се от църква и други две постройки за монасите, каквито отдавна няма.
Според специалисти църквата е изградена върху римска гробница от IV век. Легендата разказва, че тук е погребана Самуилова дъщеря и нейният възлюбен. Най-вероятно манастирът е възникнал по времето на цар Иван Александър, когато в Софийско са се построили много църкви и манастири и се е оформила Витошката (Мала) Света гора. По-късно светата обитал е разрушена от турците и до началото на ХХ век единствено побит каменен кръст е показвал мястото на храма господен.
Църквата и манастирът са възстановени през 1947-1949 година и са осветени през 1950-а. Свещеник идва рядко, може би веднъж в месеца - на по-голям църковен празник, и толкова. Хора рядко минават - цяло събитие е да се отбие някой. Но повече от 20 години за манастира и църквата се грижи един друг самотник и ревностен християнин - Драгомир Гьорев от Бистрица.
Старецът е на 83 години. Тук - като пазител на храма, е от май 1982 година. Прегърбен от тежестта на годините почти на две, едва пристъпя, трудно се навежда и леко недочува. Той и едно старо куче са единствените живи обитатели на светото място само на десетина-петнадесет минути път от едномилионната столица.
Бай Драго е свикнал да бъде сам. Понякога с дни не се прибира в селото. От Бистрица, ако някой му донесе хляб и малко сирене - друго не му трябва. Ако случайно някой сбърка, та се отбие - с удоволствие и колкото може му разказва за историята на манастира. Плащат му по 30 лева месечно. По лев на ден - без тъга и горчивина пояснява старецът.
Дали идват хора - не. Забравен е храмът, казва силно религиозният човек. Но от хората, не от Бога. Той всичко вижда и нищо не забравя. Отдавна никой не е кръстен или венчаван тук. Сам твърди, че не е точно пазач, а слуга на Бога. Грижи се колкото може за двора и църквата.
- Можеш ли я опази от лоши хора - питам го, като знам отговора, гледайки немощния старец.
- Господ я пази най-добре - отговаря ми. - Па и що да земат - нищо ценно няма. Беше преди време - дойдоха едни млади, завъртяха се - уж гледат, разпитват. А като си тръгнаха, гледам - стотинки имаше в една паничка за свещи - няма ги вече. Други две момичета дойдоха - взеха ми кесията (старецът казва кесия на един стар портфейл). Викам им - дайте ми я бе. А те: Нищо не сме взели - и показват празни ръце. После я намерих захвърлена - взели само парите...
За касата с дарения не питам - празна е.
Случайност или божия намеса - в деня, в който посетих тези самотници - манастира и дядо Драго, идвали хора. И свещеникът бил, защото е празникът на Йоан Кръстител. Събрали се към 15-20 души, което за това място си е цял митинг. После със седмици няма кой да се отбие.
Питам дядото: "А като малко хора виждаш, поне радио не слушаш ли, телевизия гледаш ли?"
Нито радио, нито телевизия, нито вестници. Дядо Драгомир не се интересува от политика и светските новини. Не знаеше името на президента на републиката, спомена, че царят е тука, но нито знаеше като какъв, нито каква партия води. Единственият му политически коментар беше, че е за царя.
- Защо - питам го. - Откъде знаеш добър ли е, лош ли е?
- Аз - казва - през войната (Втората световна) бях в Пирот. Като умре баща му, се клехме да служим на малкия Симеончо. Та затова.
- А ти не знаеш какъв празник е днеска - искрено се учуди старецът и някакъв лек упрек се прокрадна в думите му. Как така да не знаеш.
Ето ги двата свята - той не си представя, че не зная за деня на Йоан Кръстител, аз - че не знае президента на републиката...И неволно се питаш - кой свят е по-чистият и неизкушеният?
- На 83 години си - какво можеш да искаш от живота?
- Ако може некой по-млад да ме смени, като си ида. Все някой трябва да продължи да се грижи за манастира - беше единственото му желание.
Ето, това е манастирът, който можете да посетите, ако имате път и добра воля, уважение към миналото и вяра в бъдещето. И неговия верен бодигард - бай Драго. На тръгване го попитах:
- А на тези, които откраднаха от манастира - какво им каза? Господ да ги накаже?
- Не - отговори старецът. - Господ да им прости.



Евгени Петров

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Манастири - Бодигардът на манастира - Бистрица, София град, информация, история, култура, забележителности в Бистрица, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Бистрица, снимки от Бистрица, туризъм в София град, настаняване в хотели в Бистрица, София град; частни квартири в София град.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.