Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Добричка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Мария Румънска

Дворецът в Балчик е бил последната любов на Мария
Дворецът в Балчик е бил последната любов на Мария

За личния живот на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век днес се знае малко. Това е румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.

Мария е родена през 1875 г. в графство Кент и е внучка на легендарната английска кралица Виктория. На 18 години тя става кралица на Румъния чрез брака си с румънския принц Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохенцолерн (1865-1927 г.). Винаги усмихната, със златисти коси и сини очи, Мери или Миси, както са я наричали нейните поданици, е била любимка на всички. Като кралица тя събира овации, но в личния си живот е дълбоко нещастна жена. Тя обича Фердинанд и е силно привързана към него и към шестте си деца, но истинската любов непрекъснато бяга от нея. “Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното”, пише в своя дневник владетелката.

На 13 г. Миси се влюбва в Морис Бург, капитан на яхтата на баща й Алфред. Алфред е командир на английския флот на остров Малта. Морис и Мария се виждат през годините и тя дълбоко в себе си съжалява, че първата й любов е била обречена на провал заради нейния произход. В Малта във внучката на Виктория се влюбва и братовчед й принц Джордж, бъдещият крал Джордж V на Великобритания. Докато баба й иска да ги ожени, майка й, принцеса Мари, дъщеря на руския цар Александър II, не държи да се свържат двама толкова близки роднини поради опасност от хемофилия в предполагаемото им потомство. Така двамата остават приятели завинаги.

През 1893 година принц Фердинанд, бъдещият крал на Румъния, предлага брак на Мария. На пръв поглед семейството им е пълно с обич и топлина. Мъжът боготвори своята съпруга, а децата й се гордеят с нея. Мария обаче не получава право да възпитава първородния си син, бъдещия крал на Румъния Карол II. Карол расте напълно отчужден от майка си, докато тя жъне успехи в Европа и Америка.

В имението на своята приятелка Марта Бибеску Миси среща отблизо румънския аристократ Барбу Щърби. Той е красив, привлекателен и най-вече изпитва силни чувства към своята кралица. Готов е да й помогне с всичко и дори да жертва живота си за нея.

През 1918 година Мария се запознава и с 51-годишния военен летец, канадеца Джоузеф Бойл. Бойл е собственик на спортни клубове, има бизнес с животни и организира експедиция до Клондайк, където купува 9 километра земя със златна жилка. По време на Първата световна война той е доброволец летец. И Щърби, и Бойл имат съпруги, но и двамата се съревновават за любовта на Мария.

Една година след смъртта на Бойл (1923 г.) Миси изпада в тежка депресия. За тази голяма духовна криза на кралицата нейните биографи не споменават нищо. Нито един от тях не пише, че тя предприема едно спасително пътуване до Южна Добруджа. За този период от живота й свидетелстват единствено спомените на останали живи хора от Балчик, които са работили за кралицата.

Един от тях е 92-годишният общ работник Димитър Илиев. Той е бил 13-годишен, когато започва да носи камъни и да гради праговете на градините в Двореца в Балчик. По-късно става пазач и работи за кралицата до 1935 година. “На 2 километра югозападно от град Балчик, разказва бай Димитър, румънската владетелка се влюбва от пръв поглед в малкото късче земя, разположено на брега на Черно море.

Четиридесет и девет годишната Мария била пленена от балчишките бели скали и морето, от вековните дървета, полските цветя, от водопадите и ручеите, които се стичали по земята. Дори старите воденици и многобройните каменни чешми омагьосали първата дама на Румъния. Тогава Мария взема решение, което й помага да се лекува от духовните си рани. През следващите две години по заповед на кралицата Министерството на обществените имоти изкупило един по един малките парцели земя заедно със запустелите воденици сред тях.

От Италия Мария кани архитектите Августино и Америко, а от Швейцария - цветаря Жул Жани. Много български майстори от околността дават своя труд за преобразяване на занемарения имот в елегантна лятна резиденция на кралицата. Мария Румънска кръстила спасителния си дворец “Тенха юва” - “Тихото гнездо”.

Построен от нея, той започва да привлича представители на румънската аристокрация, които издигат наоколо множество вили, прекарват електричество, а през 1935 г. изграждат и летище. Така Балчик се превръща в курортен град.

"Когато идваше в Двореца, кралицата се отбиваше първо при своята най-близка приятелка тук - туркинята Зинети. Зинети умееше да гледа на кафе и Мария често се допитваше до нея какво показва чашата й. По-късно Зинети се обеси. Братовчедка на Зинети беше Шефика, която пък вареше сладко на красивата жена. От Шефика зная, че Мария имала някаква тъга на сърцето, която се разсейвала когато била посещавана в Двореца от свой приятел турчин - собственик на яхти. Тя го чакала да пристигне по море, седнала на своя мраморен трон на брега.

Лично аз съм виждал много пъти кралицата да се разхожда из градините на двореца - пеша или на кон. Най-често тя беше семпло облечена в бял тоалет. При нея се отбиваше на разговор и местният доктор Никола Добрев. Мария разчиташе на неговите познания при случай на нужда.

От време на време тя канеше на гости и бай Димитър Митраков, тъй като от неговите кариери беше купила камъни и вар. Ние, работниците, казвахме на нейния лодкар Хасан да предупреди кралицата, че Митраков вдига цените и удря голяма печалба. Хасан имаше влияние пред Мария, тъй като беше спасил дъщеря й Илияна от удавяне. Лодкарят махаше с ръка и викаше: “За това пристанище - Двореца - тя дава всичко.”

За безрезервната любов на владетелката към “Тенха юва” разказва и една от нейните придворни дами, румънката Жоржета Калояну (родена 1920 г.):

“Бях на 13 г., когато видях за първи път кралицата майка. Висока, стройна, хубава и добродушна. Отначало баща ми Йон Калояну, който беше неин придворен хлебар, ме даде да живея в Двореца. Бях винаги там, когато пристигаше и Мария. Тя обичаше Балчик не само през лятото, но и през зимата. Тук рядко падаше сняг и градинарите садяха в парка черни лалета и различни цветове теменужки. Нашата кралица ме вземаше с файтона си, когато обикаляше града. Щом видехме деца, тя ме караше заедно с Антоанета, дъщерята на нейния адютант, да хвърляме златни монети. Много се радваше, като виждаше усмихнатите лица на децата. С нея посещавахме и баба Балаша, която получаваше подаръци от кралицата. Накрая Мария й построи къща, тъй като жената беше без имот.

Тя не искаше в Балчик да има гладни и бездомни хора. Често съм я чувала да казва пред приближените си: “Ако някога дойде лошото - цяла Добруджа дайте на България. Заклевам ви - Балчик по море да го имате, но да остане румънски!” “По това време при кралицата идваше приятелят й Али. Той не беше турчин, а арабин. Интелигентен, с европейски дрехи, Али яздеше с Мария из градините на Двореца. Привечер двамата посещаваха “Пушалнята”, обзаведена в ориенталски стил. Това беше една пристройка към “Тенха юва”, където Мария, Али и гостите им са пушели с наргилета различни благовонни треви. Често ми казват, че греша за арабина, но съм го виждала много пъти. Мисля, че нашата кралица беше щастлива тук. За съжаление умря през 1938 година и не успя да се нарадва на любимото си пристанище - Двореца.

Зная шест езика, но никъде не прочетох, че е починала по време на дуела между двамата й синове - принц Карол и принц Николай. Между тях избухна скандал заради Елена Лупеску. Кралицата майка видя, че Карол посяга към пистолета си и се хвърли, за да спре действията му. Пистолетът гръмна и рани тежко Мария..."

След шест месеца скиталчества по известни европейски клиники тя умира от инфекция на кръвта. В официалните й биографии пише, че краят й настъпва след тежки вътрешни кръвоизливи, които не могат да бъдат овладени.

След Морис Бург, принц Джордж, Барбу Щърби, Джоузеф Бойл и арабина Али в сърцето на Мария Румънска остава завинаги и Дворецът, “Тихото гнездо” край Балчик. Може би затова художникът Димитър Иванов-Добруджанеца, чиито родители са имали достъп до кралицата, я беше нарисувал веднъж така: на фона на залеза, в морето, танцуват две сенки - на мъж и на жена, а над тях се извисява като единствена реалност Дворецът “Тенха юва” - последното пристанище на Мария Александрина Виктория де Единбург.



Галина Минчева <galenam@abv.bg>

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Личности - Мария Румънска - Балчик, Добричка област, информация, история, култура, забележителности в Балчик, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Балчик, снимки от Балчик, туризъм в Добричка област, настаняване в хотели в Балчик, Добричка област; частни квартири в Добричка област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.