Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Добричка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Напред към първобитното

На това място имало примитивен хромел за зърно. Още личат жлебовете, върху които се е въртяло каменното колело.
На това място имало примитивен хромел за зърно. Още личат жлебовете, върху които се е въртяло каменното колело.

Сравняват праисторическото селище край Дуранкулашкото езеро с Троя, само че то е 2000 години по-старо. Проект по програма ФАР предвижда там да се възстанови животът на древните.

Преди, има-няма, 70 века в днешната най-североизточна точка на България живеели интересни хора. Правели го както умеят, а за времето си го умеели забележително добре. Ловели риба, шиели дрехи, мелели си жито и си изпичали хляб, хвалели се един другиму с нови глинени сервизи, залюбвали се и се разлюбвали без прекалени кандърми, а като умирали, само се премествали малко встрани, в добре подредено гробище.

В дни на мъка и изпитания вопиели към боговете за повече късмет и снизхождение. В дни на радост и берекет се отдавали на други занимания - хапване до насита, интензифициране на някои размножителни практики, клюки и култура. Отде знаеш? - ще попита някой капацитет. От опит - ще отвърна аз.

Първото нещо, което хрумва на човек, когато види основите на каменните им жилища, е респект. Жилища от по 120 квадратни метра, с добре иззидани стени, на самия бряг. Ако можеха потомците им да се преборят за реституция днес, две години преди ЕС, безусловно щяха да забогатеят. Само дето с генеалогията сме позакъсали, а и нотариалните актове липсват. Кметът на Дуранкулак И. Медаров също е съгласен - нашироко са се разполагали...

Специалистите обаче ми подсказват, че по онези времена демографията е била по-различна. В едно жилище са се тъпчели по няколко десетки души, а високата раждаемост си е имала контрапункт - висока, ранна смъртност. Тъкмо западният бряг на Дуранкулашкото езеро дал на изследователите така необходимия им обект - една от началните брънки от веригата на неолитно-енеолитната култура Хаманджия. Става дума за най-ранното уседнало земеделско-скотовъдно население в региона. Когато през 1974 г. екип от археолози под ръководството на проф. Хенриета Тодорова и д-р Тодор Димов почнали разкопките, никой не предполагал какво огромно ветрило от исторически открития ще се разпери край блатото. Ученици и студенти преобърнали стотици тонове пръст, за да се установи - това място е било харесвано за живот от всички - скити, сармати, траки, българи, както и от хора, които не знаем как да наречем.

Освен най-старото селище от новокаменната епоха по тия места - втората половина на VI хилядолетие пр. Хр., брегът и Големият остров на Дуранкулак изобилстват с находки. Както се разхождаме заедно с кмета и фолклориста от Добрич Петър Крумов, стигаме до старобългарското селище от IX-X век.

Жилищата определено са по-малки, някои са с кръгли, юртообразна основа. Голям ентусиаст на техните разкопки бил Пенчо Кубадински, около честването на 1300-годишнината се надявал да излязат интересни факти оттам. Излезли корав бит и добри занаятчийски умения. И в тях са живеели на гъсто, но квадратурата е спаднала значително - 30-40 кв. м. Това е аргумент в полза на мисълта, че развитието на цивилизацията ни лека-полека ще ни навре в миши дупки. Те определено няма да са в Дуранкулак; имаме си мегаполиси за целта.

По защитения южен край на острова е разположено друго селище - тракийско. В него са живеели траки - съвременници на Троянската война, през XIII-XII век преди Хр.
Няколкото некропола в околностите на езерото също не дават мира на световната археологическа мисъл. Най-големият такъв в света - с повече от 1400 гроба от шесто хилядолетие преди Хр., предоставя огромна информация за енеолитното общество и за най-ранните металургични умения. Освен него е разкопан античен некропол (III в. пр. Хр.-IV в. след Хр.) на западния бряг на езерото, както и старобългарски некропол. Селищата са застроявани странно - например между две къщи, долепени една до друга, има около десетсантиметров улей.

Не са почитали строежа на калкан, явно. Съществуват и улички, широки по метър, по 80 сантиметра. Всъщност най-старата каменна архитектура в Европа се дължи не само на каменоделски умения, а и на отсъствието на достатъчно дебели дървени стволове за строителен материал наоколо. Камъкът е реден без спойка, отвътре е замазвано с глина. Онези наши предци отпреди 7 хиляди лета били суровоядци и едва доживявали докъм 30-годишна възраст. Не са познавали грънчарското колело, но имат учудваща с качествата си керамика. Следи от нея са разпръснати по цялото селище и днес.

Докато пристъпваме внимателно по хилядолетните парчетийки, а между тях подобно исторически асоциации се шмугат чевръсти гущерчета, се надвесваме над внушителен изкоп. Това е едно от най-забележителните места в черноморския археологически парк "Дуранкулак".

То е храм на Великата богиня-майка Кибела. Храмът е от късната бронзова епоха, някъде IV-III век преди Христа. По рода си това е единственото светилище на Балканския полуостров на това трако-фригийско божество. В храма е намерена и фигурка на Кибела - богинята, която известно време е опазвала своето племе, преди други племена и култове да вземат връх в това привлекателно за заселване място. Но най-интересни засега са долните пластове на селищната могила от началото на V век преди Хр. Според специалистите в тях може да се изследва неизвестно до този момент културно явление, отнасящо се до първата протоцивилизация в човешката история. Проучването му трябва да хвърли светлина върху появата на т. нар. "Варненско злато" - първото познато на човечеството археологическо находище на предмети от този метал в такова количество. Да даде отговор на въпроса как и защо точно тук две хилядолетия преди Египет и Месопотамия възниква тази протоцивилизация според специалистите може селищната могила на големия остров. Това е т. нар. "култура Варна".

За да успеят да отговорят на тези питания, но и за да покажат уникалното селище на повече хора, общинари и историци са замислили идеята да изградят т. нар. "тематични ателиета" в околностите на археологическия парк. Идеята е проста - чрез финансиране по програма ФАР обектът да добие туристическа атрактивност. Тоест надошлите посетители да могат с леко стимулиране на въображението да се пренесат 60-70 века назад.

Представете си как Ханс и Грета, бюргери от Долна Саксония, почиват в Албена и захващат да любознателстват на третия ден. Точно тях срещу неголяма сума ги докарват в Дуранкулак. Там семейството вижда с очите си пейзаж отпреди хилядолетия. Блатото си е блато, но близо до него в ателието "Занаяти" подходящо дегизирани дуранкулашки жители шият от животинска кожа и игли от кост торби и дрехи. Или дялкат ловни оръжия - копия и стрели с кремъчни инструменти. Наблизо пък други "полудиви" люде изработват бижута от миди, гравират с характерни за епохата мотиви керамични паници.

Ханс и Грета обаче огладняват. Точно като за този момент е следващото ателие. Там правят хляб. Материалите и техниките са от древността. Посетителите гледат как се стрива зърно с първобитен хромел и как се пече хлябът в първобитна пещ. Готовият хляб може да се опита - пак срещу неголяма вноска за науката.

Ханс и Грета се връщат към цивилизацията, пълни с възторг от видяното и с желание след два дни да доведат Джон и Хелън от съседния хотел: стига са се оплаквали от курортна скука. Това е идеята на Добрич и Дурканкулак и изглежда в унисон с амбициите на науката и социалните въжделения на местното население.

Докато гледам облаците над езерото, ми хрумва, че същото са гледали хиляди хора в течение на хиляди години преди мен. Толкова многохилядно ми става, че се обърквам - дали като гледаш назад, не е напред, и обратно? Поне дуранкулашкият почин от тази гледна точка изглежда логичен.



Бойко Панов, снимки Бойко Ламбовски
Тук е бил храмът на богинята майка Кибела. Долу вляво е било мястото за жертвоприношения. Остатък от керамика с неколкохилядогодишна давност. Личи, че древните не са се задоволявали само с насищането, а са търсели и естетика. Има орнаменти върху съдинката. Кметът на Дуранкулак И. Медаров се възхищава на строителните умения на далечните си предци.

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Археологически - Напред към първобитното - Дуранкулак, Добричка област, информация, история, култура, забележителности в Дуранкулак, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Дуранкулак, снимки от Дуранкулак, туризъм в Добричка област, настаняване в хотели в Дуранкулак, Добричка област; частни квартири в Добричка област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.