Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Добричка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Балчик

Върху руините на някога процъфтяващия и могъщ български средновековен град се полагат основите на мизерно поселение - характерен белег за всички места, върху които се стоварват ударите на завоевателя, - разраснало се почти три века след опожаряването на Карвуна. При първото нападение на казаците от Подонието, Запорожието и Северна Таврия през 1604 г. вече се среща новото име - Балчик. Топонимът е узаконен през 1653 г. от Евлия Челеби. Наистина Челебията не се е постарал да посочи други отправни точки за топонима и въпреки това няма съмнение, че новото селище, наследник на българския град, е факт.

Най-ранните тьлкувания на името навеждат към турския му произход: балчук - тиня, кал; бал - пчелен мед, докато някои приемат за първообраз името на архонта Балик - Балчик. Насоките отвеждат отново към станалото вече легендарно име на архонта. Защото топонимът не е само лично име: Балик - градче, но и съществително нарицателно - управител, владетел на укрепено място - крепост.

Усилената стопанска дейност в края на XVIII и първата половина на XIX в. превръща Балчик в най-активния търговски център на Добруджа. Въпреки масовото разоряване и емиграцията демографски градът нараствал и в началото на XIX в. има около 4000 жители, които към 1872 г. се удвояват - 7000. От 900 къщи 450 са български, 400 турски, татарски и цигански и 50 гръцки. През 1877 г., като следствие от завършилите войни по Източния въпрос - 1828-1829 и 1853-1856 г. броят на жилищата достига 1100. Нараства българската етническа колония. При новите стопански и социални процеси обаче настъпва и разграничаването на трите основни етнически групировки, които формирали облика на този малък, но космополитен град. Формира се новата организация на българската общност, със специфичните за възраждането институции - в защита на нейното население. Това позволява в Балчик за първи път да се излъчат водачи от българска среда, способни да подхванат и отстояват делото за възрожденската обнова на града.

Самоорганизирането се изразява в построяване на духовни средища - училище и църква. Основите им са положени през 1845 г. - начинание първо за цялата добруджанска степ - едно благородно дело на видния балчишки водач Кою Райчов, родом от Трявна. Две години по-сетне гърци, гръкомани и официалната турска власт обаче ги затварят. През 1851 г. разрушената църковна сграда е издигната отново, но семето на разединението вече е посято. Започват битки -кога явни и непримирими, кога по-приглушени. Почти отделени съществуват махалите -българската, във въздушната, както по-късно я назовава К. Мречек - Гемиджи махала, докато татари, турци и гърци обитават крайморието.

Балчик навлиза в новата история като център на един от формираните 66 окръга на Княжеството - едно справедливо и целенасочено дело и на временното руско управление, и на далновидната преценка на новите български властници. Градът изпраща четирима свои представители в Учредителното събрание - от началото на 1880 до края на 1959 г. той е околийски център с 92 села и население: в града - 3885, а в околията - 28 300, за да го намерим през 1941 г. с над 40 000 жители общо с околията.

Първата национална катастрофа от 1913 г. нанася тежтж удар на България - анексирана е Южна Добруджа. „Великите демокрации" постановявят към кралска Румъния да се предадат и градските центрове: Балчик, Добрич, Каварна, Силистра и Тутракан. Наченала се тежка чуждоземна окупация, която с малко изключение, между 1915 и 1919 г., продължила до есента на 1940 г. Както от цяла Южна Добруджа, така и от Балчик и неговата околия пътят на емиграцията поемат най-видните представители на интелигенцията и прогресивни личности. Кралският двор желаел да превърне града и неговата околност в бисер на Западното Черноморие - между 1924 и 1936 г. кралица Мария започнала строителство на своя лятна резиденция, изградена в съчетание на старобългарски, молдавски, мавритански и ориенталски стил - тя се състояла от постройки, които заедно с новоформираната ботаническа градина-парк - дело на италианските архитекти Америго и Аугустино - представлявали проект на бъдещето. Започват градежите и на множество летни вили. Прокарва се първият асфалтиран път от лятната резиденция до града, който е електрифициран. За бърза и ефикасна връзка със столицата Букурещ е отворено гражданско летище.

Опитът градът да остане безмитна зона обаче пропада, защото са наложени неимоверни тегоби над завареното население - затворени са българските училища, въведен е военен режим, конфискувани са земи и собственост, забранен е обществено-политическият и културен живот, наложени са тежки данъци и ангария. Докато през 1910 г. населението е 6616, през 1939 г. градът има само 5168 жители. Независимо от трагедията, която България изживяла - втората национална катастрофа, - царството намира време и пари, за да подкрепи своите поробени поданици, които започнали дълга битка в защита на националното си достойнство. В окупираните земи и селища на Южна Добруджа се организират частни училища, формират се комитетите на Българските културни общества (БКО). През 1929 г., когато тук е създаден районен комитет на Добруджанската революционна организация, той става крепост на българското националноосвободително движение в Добруджа.

На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която се слага край на чуждоземната робия в тази българска област - решен е частично Добруджанският въпрос. На 21 септември жителите на Балчик заедно с Тутракан първи в областта спонтанно посрещнали своите освободители - българските войски начело с генерал Попов.

Преди Освобождението пристанище на западния бряг на Черно море, Балчик остава важен търговски център и в току-що освободена България. Централно място в заможна околия, макар и с немногобройно население, градът извървява криволичещ път до началото на 1959 г. - неговата съдба често следва пътя на Южна Добруджа, два пъти е в пределите на Румъния - едно следствие от общата трагедия на българите, които и досега все още не само по силата на съдбата, но и поради „демократичната" намеса на великите сили не могат да решат националния си въпрос.

Балчик е център на околия и община с бавно, но стабилно развитие в демографски аспект: през 1893 г. има 5173 жители, 1910 - 6616, 1939 - 5168, 1943 - 6632, 1946 - 6131, 1957 - 7990, 1969 - 9710, 1971 - 9666, 1984 - 11 937, за да достигне през 1989 г. 13609 жители.

Общината граничи на запад, при с. Осеново и Кранево, с Варна, между селата Църква и Батово с Добричката община, при с. Змеево с Генерал Тошево и при с. Топола с община Каварна. На територията й е разположен международният курорт Албена. Разположен на десетина километра от Балчик, комплексът е неделима част от агломерацията Балчик - вилна зона - Албена - с. Оброчище - с. Рогачево и с. Кранево.



Владимир Петров

форум на пътешественика
21 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Градове - Балчик, Добричка област, информация, история, култура, забележителности в Балчик, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Балчик, снимки от Балчик, туризъм в Добричка област, настаняване в хотели в Балчик, Добричка област; частни квартири в Добричка област.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.