Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Ловешка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Тетевен

п.к. 5700 тел.код 0678

Старовремска сватба в Тетевен

В миналото момите не пристаяха. Ако имаше такива, им викаха “пристануши”. Затова пък имаше годежи и сватби.

Родителите избираха момите, за които ще оженят синовете си – да са от род чорбаджийски, да са имотни, да са хубави, да са работни, да се носят хубаво, да са чистници, да имат много дом (чеиз) и т.н.

Имаше много случаи, когато жени, които имаха синове, ходеха всяка неделя по хората и там оглеждаха и харесваха някоя мома за снаха. Тогава майката, бащата и техният син отиваха на таен годеж у харесваната мома без тя да е предупредена. Ергенинът носеше кръгла кутия от шевро (боя за обувки) и в нея подреждаше скъпоценни неща, като златен пръстен, златни обици, гривна, жълтици, и я подаваше на момата. Ако тя поемеше подаръка (кутията), значи е съгласна за годеж, ако откажеше да я поеме, ергенинът си отиваше и не я закачаше повече.

Имаше и други начини за предложение. Например, когато едно момче харесваше някое момиче, поканваше я да си вдигне престилката и да я опъне с двете си ръце. Момчето пускаше пари, - златни наполеони в престилката и казваше: ”Нека тез пари да бъдат твои и ти да бъдеш моя”. Това беше предложение за годеж или за сватба. Ако момичето откаже да си вдигне престилката, значи не желае парите, което означаваше, че не желае и момчето, и обратно.

Когато двама млади искаха да се оженят, се правеше годеж. Момчето уведомяваше родителите си, че иска еди-коя си мома. С бъклица червено вино те отиваха у момата, която беше предупредена, че ще отидат годежарите. Годежът ставаше, като майката на момчето връзваше връв жълтици на ръката на момата, а тя й целуваше ръката.

От своя страна момата също даряваше годежарите с малки бохчелъци – риза, чорапи, пешкир.
Годежът можеше да трае 15 дни – един месец, можеше и една година, за да се подготви момата с чеиза и даровете или ако е малка – да навърши определена възраст, за да може да се венчае.
Годежът се правеше още, за да се запази добро момиче, да не се ожени за друг.

Когато наближеше уговорената дата, свекървата отиваше с ракия в оканика*, обкичен със здравец и обвит в хубава цветна кърпа, да бие на червено, у кръстника, за да го калеса* за сватбата (да го извести за датата). Сватбата беше от понеделник до понеделник.

Момчето купуваше плата за венчална рокля на булката и обувките. Тюленият воал, венчето за булката, а също и цветчето за младоженека се купуваха от кръстника. Пръстените се правеха от злато или сребро. Шиеше се венчалният костюм на младоженека. Момата от своя страна подготвяше бельо и венчална риза за младоженека.

В понеделник у момата се крояваха ризите (нощницата) на свекървата, с платки и набори, а също и венчалната риза на младоженека. На този ден момата ги даряваше с други ризи, чорапи и пешкири (бохчелъци). Трябваше да дари и младоженека с риза, но непременно трябваше да му целува ръка. Затова тя го питаше: ”Ще ми дадеш ли да ти целуна ръка?”. Ако той й дадеше да му целуне ръка, тя го даряваше, ако откажеше, дар не му се даваше.

И така, започваха сватбарските седенки в сряда и петък у момата. Обикновено седенките бяха с цигулки, гайди, където момите и ергените играеха хора. Годеницата закичваше с китка всеки ергенин. Предпочитани бяха китките от теменужки. Ако сезонът не позволяваше, ги правеха от бръшлянови листа, варакосани със златист варак. Всеки ергенин си плащаше китката (даваше кръст), събиран на табличка от някоя дружка на момата. На младоженека също закичваше китка и той трябваше да хвърли най-много кръст. Тази китка младоженекът носеше на дрехата си до събота, когато отиваше за чеиза.

В четвъртък и събота, там където живееше момчето, се правеха сватбарските хора.

В петък се вадеха вулите* - документите за венчавка. ”Извадят ли се вулету – връщане назад няма” – казваха старите хора.

В четвъртък свекървата, с още две-три близки жени отиваха у момата, за да гледат ризите, да подреждат даровете и да определят кой с какво ще бъде дарен. Момината майка ги гощаваше с топла пита и мед, с баница и се чукаха с ракия.

Отдавна старите хора много държаха сватбите да се правят като се роди нова свящ – новолуние*, за да е на добре. Както се увеличава месецът, така да наедрява всичко в дома на младите и да се увеличава семейството.

В петък вечерта, дружки на булката, наричани “момините”, спяха при нея и си миеха главите. А в събота сутринта при изгрев слънце се закичваха със здравец на ухото, къпеха булката и я подготвяха за сватбата.

Майката постилаше на земята в одаята килимено седеже, булката сядаше на него и дружките – момините, я решеха, плетяха плитките й и пееха весели песни. Майката хвърляше на седежето коренче здравец, бели пари, вързани в кърпа и бели сванци, навързани с червен конец и казваше: “Дъще, бъди здрава и послушна, покорна невеста на мъжа си. Така, както са свързани сванците, така и вие живейте един с друг, цял живот неразделни.”

Булката вземаше здравеца от земята, закичваше го на ухото си, целуваше ръка на майка си и прибираше сванците и кърпата с парите. Това беше изпроводякът и благословията на майката към дъщеря и за здраве и щастлив семеен живот. Парите връзваха в кърпа, за да не дрънкат, та да не се карат младите.

След това момините правеха венеца от цветя, а ако е зиме, от чемшир и бръшлян, увързан с червени конци около дълга павет, облепени силно с жълт варак. В средата на венеца поставяха да виси една хубава голяма глава червен лук, която също беше обилно оваляна във варак.

Момините закачваха венеца на портата и пееха:” Здравко – Горко”, “Къдя момиче майка ти”.
Майката на невестата ги гощаваше с баница, наречена “косатник”, даряваше ги с бели ръкави от фино кенарено платно, изплетени отдолу на една кука с тясна дантела и покрай нея нашити лоторки и жълти парета.

Годеникът също се подготвяше. В събота сутринта при изгрев слънце, под родовито дърво, добър берберин най-старателно избръсваше младоженека и майсторски изтъняваше мустаците му, като ги засукваше нагоре. Малките деца се радваха, шаферките го оглеждаха, но бързаха да направят венеца и да го окачат на портата, докато денят е “напред”. Там беше цялата рода, честитявайки си радостта вкъщи, черпени и гощавани с баници.

Надвечер младоженекът приготвяше каруца с два коня, изчесани празнично, като на юздите им връзваха по един пешкир. С роднините и поканени близки отиваше у момата да товари чеиза.
Най-напред вървеше годеникът с тримата девери с таблите, водени от свирджиите.
Единият девер носеше табла с две гарафи – едната пълна с вино, другата с ракия, запечатани с жълтица, сванец или звонкова петолевка и отгоре с варак* - това означаваше, че булката е честна.

След него вървяха другите двама девери. На едната табла носеха роклята, венчето, воала и обувките на булката, на другата табла обувките на бащата и чехлите на майката, купени от младоженеца. Той им ги даваше и им целуваше ръка и на двамата, а те го целуваха по бузата.
Майката на невестата забождаше на малкото джобче на дрехата на младоженека стрък здравец, на който е вързала жълтица - мамудия или по-малка рупия. Ако нямаше, връзваше сванец с червен конец. Тя отново го разцелуваше и той също й целуваше ръка.

Годеницата забождаше на дрехата на шаферите дълги пешкири с копринени крайци и широки дантели, изплетени на една кука. Момините посрещаха сватовете с ръкуване и ги черпеха със сладко. След това музикантите засвирваха и се заиграваше кръшно хоро. На улицата пред къщата се събираха много хора, особено жени от махалата, за да гледат колко чеиз е направила майката, брояха чергите, седеджетата, ирамите, чаршафите и т.н. след което имаше коментари – много или малко, хубав или не е бил хубав чеизът.

Започваше церемонията по товаренето му. Музикантите засвирваха. В каруцата най-напред се поставяше булчинския сандък, байцван и красиво нашарен или резбован. Ако момата беше от по-заможно семейство имаше и вносен куфар, облицован с красиви железни елементи. В краищата на каруцата стояха две млади невести, които поемаха и подреждаха чеиза. Върху сандъка най-напред се товареха по-грубите неща – вълнени черги на кори, парцаливи черги, цедила, седеджета, известните тетевенски килимени черги. И най-сиромашката майка гледаше да изтъче на дъщеря си поне една килимена черга. Следваше бялата вълнена черга, с която ще се завиват младоженците. По-късно излезе на мода юрганът с двоен чаршаф с етридьо (дантела, изплетена на една кука и зашита горе при главите, за красиво). Бялата черга я даваха да я носи младоженецът като го отрупваха, за да му тежи. Мятаха литените ирами, а по-късно ирамите с наводки (на разни фигури), след това редяха чаршафите в синьо и бяло, белите чаршафи, шарени с вълнени или копринени ленти. Всички чаршафи и ирами бяха с красиво изплетени дантели. След тях на каруцата подреждаха тъканите възглавници за одрите (в наводки), а по-късно бели възглавници с етридьо, ковьори и покривки от сукнени вълнени парчета, изплетени по края с червено или жълто и скачени, покривки (бохчи), изплетени по края с тясна дантелка. В по-близкото минало голяма чест правеше на мома, която имаше кувертюра за легло, изплетена от нея на една кука от вълна или памук. В чеиза на момата не липсваше и топът с шаяка и платното.

Когато чеизът беше натоварен и конете трябваше да потеглят, обичай беше по-малкият брат на булката да ги спира, да държи юздите и да не дава чеиза, докато не му се плати. Годеникът даваше малко пари в грошове или стотинки, братът, недоволен, не пускаше юздите, отново му даваха малко, но той пак не ги пускаше. Пазаряха се доста и накрая братът се съгласяваше и пускаше конете с чеиза.

Докато се правеше пазарлъкът с чеиза, мъже от страна на младоженека крадяха петела* на момината майка, задигаха също сплит лук, вързоп със сушени чушки и други предмети, които не се връщаха обратно. Увиваха вързопа с чушките около шията на петела и един от мъжете, с петела в ръце, сядаше отпред на каруцата, за да се вижда петела. В близкото минало закачваха на прът сплита лук и вързопа с чушките и го вдигаха високо. Това наричаха уруглица. Ставаше весело, всеки гледаше зралище.

Пред каруцата тръгваха музикантите, след тях моми, ергени и млади жени играеха ръченица и многократно викаха “Иху-у-у-у-у-у”, докато стигнеха дома на младоженека. Пред каруцата вървяха и шаферите откъм момичето, които носеха на табли бельото и венчалната риза на младоженека, а на друга табла даровните ризи за сватбата. Те също бяха с пешкири.Дарът се придружаваше от роднини, близки и дружки на булката.

Когато стигнеха пред дома на младоженека, под звуците на музика, чеизът се внасяше от шаферите в стаята на младоженците. Внасяше се и булчинския сандък или куфар, където невестата си подреждаше чеиза.

На улицата се изиграваха две-три хора, след което всички се разотиваха, за да си починат за утрешния сватбен ден.

В неделята у младоженека сватбените хлябове и пармаци вече са опечени. Ритуалният пармак е хляб с продълговата форма. Разрязваха го с нож от двете страни, завиваха четирите краища на рулце за красиво. За сватбения хляб брашното се пресяваше с гъсто сито, за да е хубав хляба. Някои колеха теле, други овци – според възможностите, за да се приготвят гозбите за сватбата.
Рано сутринта в неделя на двора слагаха да врат гозбите и ператните котли.Обикновено на сватби се готвеха супи, телешко с ориз, с картофи, а ако е през зимата – свинско със зеле.За десерт приготвяха мляко с ориз. Ракията и виното наливаха в бели котли. По целия двор се опъваха 2-3 големи софри, като от двете страни на софрата подреждаха дъски на камъни за сядане. Дъските постилаха с черги. Самата софра беше от по-широки дъски и задигната по-високо. И нея застилаха с черги, а отгоре опъваха топчето с месалите – дебело кълчищено платно, които се ползваха само за големи софри. Подреждаха дървените лъжици, а на средата се слагаха грънчарски чинии със сушени сливи или ябълки, нарязани на резнета, за мезе на ракията, между тях се нареждаха сватбарските хлябове и пармаците – един хляб, един пармак – и т.н.

Отдавна на сватби не се е канело. Комшии, близки и приятели, отиваха на сватбата от уважение към старите и младите. Обикновено носеха хляб и кокошка и всичко предаваха на свекървата. За начало на сватбата обявяваха 10 ч. Свирджиите идваха в 9 ч. и засвирваха за повишаване на настроението. След това с група сватбари отиваха да доведат кръстника и кръстницата. Кръстникът носеше шарена бъклица с червено вино, обкичена със здравец и червено цвете, а кръстницата – табла с овес и из него – дребни пари и ситни червени и бели бонбончета. Музикантите засвирваха хоро. Сватбарите вече са се събрали и играят хоро, други гледат младоженеца, облечен със сватбения костюм, а на джобчето му  - забодено венчално бяло цветче.

Тръгвайки, младоженецът риташе бял котел с вода, здравец и бели пари, за да мине по вода и да му върви леко живота. Всички сватбари, водени от музикантите се отправяха към дома на невестата.

В неделя сутринта лична мома с баща и майка, и която имаше вкус към хубавото, правеше булката. Роднини и дружки помагаха, решеха косата, плетяха плитките и пееха – “Ела се вие превива”. В този момент, със сълзи на очи и прегръдки, се разделяха майката и дъщерята. За прощаване тя целуваше ръка и коляно на родния си баща. Вече минути я деляха от напускането на бащиния дом.

Венчалната рокля е облечена, воалът и венчето са поставени, булката, напудрена и начервена по страните, готова – чакаше. Чакаха и всички около нея.

Сватбарите пристигат, но младоженецът се крие, за да не го види булката. Трябваше от някоя дупчица да я зърне първо той, за да командва вкъщи. Нарочно се бавеше и за авторитет. След като я видеше, момъкът влизаше при нея. Деверът или братовчед на младоженеца, хващаше булката за ръка, но преди това тя забождаше на джоба му най-хубавия свилен пешкир с най-хубавата широка дантела. И така деверът повеждаше булката. След тях вървят кръстниците с младоженеца, майката, бащата, роднини, дружки и други близки.

Когато младоженците тръгваха за венчаване, преди да прескочат прага на портата, имаше стар обичай, да се промушат между набърдилата за тъкане на платно. Горнището им вдигаха нагоре, а долната част надолу, като двама души ги държаха встрани на разстояние едно от друго. Първо се провираше булката, а след нея младоженецът. Поверието говореше: ”Провирайки се между набърдилата, двамата заедно, един до друг, неразделни, живо и здраво да тъкат платното на живота”.

Веднага след това през прага на портата, невястата риташе бял котел с неначената вода, вътре със здравец и бели пари, за да й върви в живота като по вода. Тогава младоженецът пускаше възел с пари в пазвата на майката (което означаваше, че вече е взел момата и плаща). Тя го целуваше и му пожелаваше: ”Да иледиш и милиониш с дъщеря ми! На добър час!”, хвърляйки шепа овес и дребни бонбончета по главите им. Овесът е родовит, а рожбите им да бъдат бели и червени като бонбончетата и паричките. Музикантите засвирваха тържествена мелодия и бавно повеждаха младоженците към църквата за венчаване.

Там в средата имаше ритуална маса. Деверът предаваше булката на младоженеца. Пред масата на килимено седеже стъпваха двамата младоженци. Зад тях  - кръстникът и кръстницата. Младоженците държаха в ръка по една голяма запалена свещ – двете свързани с голяма бяла кордела. Четяха им се молитви, на главите им се слагаха посребрени корони (венци). Когато свещенникът ги кръстосваше и разменяше над главите им, казваше думите: “Венчава се раба божи… с рабиня божия…” и внимаваше да не ги чукне, за да не се скарат младите. След това им слагаше пръстените и ги разменяха до три пъти, като също внимаваше да не изпусне някой пръстен, че нямало да е на добре. При благословията им даваше да пият от една сребърна чаша червено вино до три глътки, за да са здрави и да не се делят един от друг.

Масата се обикаляше три пъти от младоженците, водени от  свещеника и след тях кръстниците, които хвърляха през главите им от таблата овес и бели и червени ситни бонбончета. На въпросите на свещеника младоженците отговаряха, че доброволно и с желание се приемат един друг за съпрузи.

През време на венчавката всеки от младоженците гледаше да настъпи другия. Който пръв успееше, означаваше, че ще командва вкъщи.

Свещеникът завършваше венчавката с думите: ”Мъжът да обича жена си, а жената да се покорява на мъжа си”. Двамата младоженци му целуваха ръка. Кръстниците първи честитяха венците (брака) на младоженците, като ги разцелуваха, а те им целуваха ръка.  След това им честитяха майката, бащата, братя, сестри, близки с думите: ”Честити венци”, като даваха на булката в момента и пари – кръст. Младоженците отговаряха на дружките си, на момите и ергените: ”Благодарим, да ви се връща, що стигнало назе, да стигне и вазе!”

Ако е имало в църквата повече невести за венчаване, се пазеше да не се вижда венчана булка с невенчана, защото не било на добре. Ако се случеше да се видят две венчани булки с валовете, веднага си разменяха бели пари.

С честитяванията свършваше църковната церемония. Музиката засвирваше тържествено. Повеждаше най-напред младоженците, след тях кръстниците, които от време на време хвърляха над главите им овес.

Горящите свещи на младоженците се пазеха да не угаснат. Чак вкъщи младоженецът ги събираше, двете да погорят в един пламък и с два пръста едновременно ги изгасяваше, за да доживеят заедно живота си до старини.

На портата свекърът и свекървата очакваха младите. Свекърът забождаше здравец с корен, на дясното ухо на булката, а свекървата – на младоженеца. Благославяха ги, а те задължително им целуваха ръка.

Булката, преди да влезе в къщата, мажеше кьошетата на вратите* с мед. Прекрачваше прага, минавайки по бяло платно и я въвеждаха да види младоженческата стая.

Свекървата ги посрещаше още и с малка питка и мед, червено вино, за да им е сладък живота, като я изяждаха само двамата младоженци.

През това време музикантите, придружени от няколко сватбари откъм момчето отиваха и довеждаха майката, бащата, братята, сестрите – цялата рода на булката. Жените носеха хлябове и сварени кокошки, а мъжете – гарафи с вино или ракия и подаръци за булката – предимно бакърени предмети.

Веселието започваше. Сватбарите сядаха на софрата. На най-видното място сядаха кръстниците, до тях свекърът и свекървата  отдясно, а отляво – другата рода на младоженеца. Насреща им се отреждаше мястото на майката и бащата и родата на булката. Музикантите засвирваха бавни песни “на ядене и на пиене”. Лееше се ракия. Ветленикът се подаваше от ръка на ръка надясно, обикаляха и бъклиците с вино, чупеха се кокошки и пити.

Идваше моментът на даряването. Най-напред даряваха кръстника и кръстницата с ризи, ирами, възглавници, чорапи, пешкири и др. Които имаха даряваха килимени седежета. Невястата целуваше ръка, а кръстниците от своя страна даваха пари – кръст, и непременно – два броя бели бакърени котли с кипче и кобилица.

Булката даряваше свекъра и свекървата също като кръстниците. И на тях също целуваше ръка, а те й даваха голям ператен котел и пари-кръст. Свекървата й връзваше голяма пендара на врата (ако имаше). Някои даваха и тетевенска килимена черга.

Следваше даряването на братя, сестри, зетьове, снахи. На мъжете се даваха ризи от платно, вълнени чорапи, пешкири, възглавници, а на жените ризи (нощници), вълнени чорапи, престилки. Ако имаше преженена зълва, тя беше дарявана и с чаршаф. Всички даваха кръст и бакърени съдове, като качамачови котлета, тави, тигани и др. По-страничните даряваха -  мъжете само с пешкири, а жените – само с престилки.

Свекървата водеше булката и й показваше кого да дари. Тя даряваше само рода на младоженеца, като на всички целуваше ръка, а те й пожелаваха: “Сега двоица, догодина – троица!”

С най-голямо внимание на сватбата се ограждаха кръстниците – отрупваха ги с кокошки, баници, вино и ракия. Голямо беше уважението и към свекъра и свекървата, а така също и към родителите на булката. На тях специално поднасяха хляб и кокошка, а те даваха кръст на дъщеря си. Свирджиите обядваха по-рано, за да могат след това през цялото време да веселят сватбарите. Те свиреха и пееха весели песни:

Добра е майка,
добро е чедо гледала,
добре го мама учила
как да се радва
на свекър и на свекърва.

Заизвиваха се кръшни хора. Хващаше се и булката, заградена от свекъра и свекървата, а деца и старо и младо, тичаха и оглеждаха невестата.

Надвечер група сватбари с музиката изпращаха кръстниците до вкъщи с хляб, кокошка, баница, вино, ракия и др.

Сватбарската неделя се смяташе за ден на младоженеца, а понеделника – за ден на невестата. Ако в някой от тези дни валеше дъжд, то значи, че единият или другият е близал джурулека*.

Сватбата свършваше. Всички се прибираха у дома си. Вечерта свекървата даваше на невестата специална нова нощница. Сутринта рано в три-четири часа младоженецът изгърмяваше, значи невестата е била “хубава”.

Свекървата, с още две-три жени, чакаше резултата. Тя първа извикваше високо: “И-ху-у-у-у, чуй, земьо, и ти, горо, че сме весели”. Грееха веднага ракия – много сладка, изливаха я във ветленик, обкичваха го със здравец, увиваха го с червена кърпа и тръгваха за дома на булката като из целия път викаха: ”И-ху-у-у-у”. (Момите отдавна се женеха само в Тетевен). Това внасяше голяма радост в момината къща. Майката черпеше гостите с баница, даряваше жените с пешкири и заедно с бащата пиеха греяната ракия на дъщеря си.

В понеделник сутринта младоженците, придружавани от мома или млада жена, роднина, отиваха за вода на най-близкия кладенец или чешма с бял котел, на чието превързало имаше вързан здравец с червен конец. Те, двамата младоженци, носеха пълния котел с вода и го внасяха вкъщи. Това се правеше, за да види булката откъде се носи вода и най-важното – още от първия ден да им върви по вода.

Към 12 часа по пладне родителите на булката посрещаха сватовете за обед (ходене с ракия). Свекърът вървеше напред с ветленика с греяната и много подсладена ракия, и който из пътя му честити, той му даваше ветленика да пие. До него вървеше радостната свекърва и поканените от тях роднини, близки и комшии. В дома на невестата всеки го даряваха с пешкир, след което сядаха на отрупаната с пити, кокошки и баници софра, пиеха сладка ракия, пееха и играеха като свекърът водеше хорото.

Характерни за този ден бяха песните “Тоте де кака ти”, тази песен е много весела и скоклива, и много подходяща за случая.

“Свирка ми свири в усое” – тази песен се пееше и играеше от мъжете в понеделника – бавно, по чорбаджийски, хванати през рамо.всеки честитеше на свекъра и свекървата снахата и веселието с думите: “Честита снаа и честита радост!”, на което те отговаряха: “Сполай ти, да ви се връща!”. А когато честитяха зетя на майката и бащата на булката, те отговаряха: “Благодарим, що стигнало назе, да стигне и вазе!”

В понеделник след обяд “момините” или “сваите” (откъм булката), отиваха у момчето при младоженците, пременени, закичени със здравец. Всяка мома и невеста носеше вита баница, залята с много сладък сироп. Там с младоженците ядяха баниците, пиеха греяна ракия с ветленика. Посрещаха ги също с кокошки за мезе за виното. Веселяха се, пееха песни, играеха хоро. Някъде понеделникът беше съпровождан с цигулар, а по-късно им свиреше грамофон с голяма фуния.

Когато беше най-весело настроение, а играта в разгара си, ергените и мъжете откъм момчето мълчешката се спускаха и хващаха по някоя мома или невяста през кръста, вдигаха я и викаха “И-ху- у-у-у”. Момите и невестите много се пазеха. Това наричаха “вдигане на сваите”.

След изпращане на момините, вечерта у младоженеца се ядеше петелът, взет в събота с чеиза от момината майка. Той се ядеше от тези, които са го хванали и разбира се близките и роднините на момчето.

В сряда младоженците ходеха по гости, за да види невястата къде живее родът на младоженеца. Черпеха ги с кафе, сладко от менгушати доматчета, питка и мед и др. Черпенето със сладко ставаше в продълговата и заоблена в краищата табла – с две дръжки. Таблата беше желязна, боядисана и украсена с цветя. Отгоре постилаха мильо, изплетено на една кука. На средата поставяха красив объл стъклен съд, пълен със сладко. От едната страна поставяха стъклена продълговата чинийка, специална за малки лъжички. От другата страна до купата – чаша с вода, в която след почерпката всеки слагаше лъжичката си. Гребването на сладко беше еднократно.

В четвъртък свекървата, с още две-три най-близки жени, отиваха у кръстника да му върнат табелата с овеса. Това се казваше ходене с решето. Носеха хляб, кокошка, баница, гарафа с вино и ракия и се гощаваха.

В неделя кръстникът канеше кумците на гости за обяд, а вечерта в неделя младоженецът, свекърът и свекървата отиваха на вечеря у майката на булката – на отврътки. До отврътки невястата не ходеше у майка си.

Майката ги срещаше на прага на вратата като първо пускаше в пазвата на дъщеря си совалка за тъкане и едно бяло сурово яйце. И двете неща трябваше да паднат на земята в краката й, като яйцето трябваше да се счупи. Пускайки ги в пазвата, майката казваше: “Както бърже се совкат совалката и яйцето, така бърже да се роди детето, а щом се счупело яйцето – бърже да се перат пелените на детето”. След това ги поканваше вътре в собата, където е подготвила богата трапеза. Свекърът даваше на свата си гарафа с червено вино и се целуваха, младоженекът носеще ветленик с греяна ракия и сипваше малко в пазвата на баба си, за да види, че ракията е гореща и й целуваше ръка. Булката даваше на майка си пита и кокошка, а свекървата – баница. Целуваха се взаимно, след което започваше голяма гощавка. Когато добре се нагощаваха, преди да си тръгнат, майката даваше на дъщеря си бяла къделя вълна със запредено вретено, та дъщерята да изпреде и най-напред да изплете от нея на мъжа си чорапи.

С това свършваше сватбарската седмица.

Още първия месец от сватбата, булката, водена от свекърва си, ходеше на сватби с хляб и кокошка и най-важното, носеше със себе си дървена лъжица и пирон, които даваше на младата булка – с лъжицата да яде, а на пирона да си закачва ситото. Тя също й даваше дървена лъжица и пирон.

Когато невестата не е била “хубава” (била е излъгана от друг), свекървата и друга жена от рода я водеха на реката. Въвеждаха я в най-дълбокото да се окъпе, за да отнесе водата нечистото, да не се сбие лошото вкъщи, да не носи нещастие в този дом. В този случай отиваха по-късно сутринта у майката без викане и “И-ху-ху-ху-у” и със студена ракия, невесели.

Други връщаха през нощта по риза “нехубавата” невеста на родителите. За да я приеме съпругът й и всичко да се потъкми, бащата на невястата трябваше да дава много пари, да дава имоти и др.



Мария Патева

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Старовремска сватба в Тетевен - Тетевен, Ловешка област, информация, история, култура, забележителности в Тетевен, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Тетевен, снимки от Тетевен, туризъм в Ловешка област, настаняване в хотели в Тетевен, Ловешка област; частни квартири в Ловешка област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.