Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Ловешка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Тетевен

п.к. 5700 тел.код 0678

Пеене на пръстените

Този обичай се правеше специално за момите. Всяка махала имаше свое място, където се пееха пръстените. С него се занимаваха само възрастните жени. И всяка махала се различаваше от другата. Пръстените се пееха на кръстопът.

Надвечер срещу Васильов ден (31 декември), моми, момци, булки, жени и старо, и младо, отиваха на определеното място – мегдана на кръстопътя, весело разговаряха помежду си и очакваха важния момент.

Най-личната и колоритна жена от махалата, на средна възраст, идваше засмяна, закичена със здравец на ухото, носеше в ръка бяло котле с неначената вода. Превъзлото и горния му ръб на котлето бяха обвити с бръшлянова клонка. Бръшлянът е символ на дълголетие, здраве и веселие, защото от бръшлянови листа се правеха китки с варак за сватбари и седенки.

Вътре във водата имаше китка от здравец, вързана с червен конец и до нея – цъфнала дренова пръчка, на която са вързани 2-3 бели сванци, също с червен конец. Дреновата пръчка на Васил е символ за здраве, плодородие, за щастлива Нова година.

Жената поставяше котлето насред мегдана на земята, като под него слагаше шепа овес – най-родовитото растение. Тя сладкодумно подканяше момите да си пуснат пръстените в котлето. Всяка мома си белязваше пръстена с конец със цвят по желание, за да си го познае. Някои моми връзваха на конец по два пръстена заедно или три пръстена на един конец, вързани на разстояние.

Когато вече всички пръстени са пуснати в котлето, 5-6 възрастни жени, които можеха да пеят на пръстените, заобикаляха котлето, събираха си главите над него, поставяха си едната ръка на устата, за да е по-ясен звукът, пошушваха  си първите думи и викваха в един глас високо песента:

И-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и!
Сбирайте се моми и ергене... ко-и-и-и-и-и-и!
Да пееме пръстените... и-и-и-и-и-и!
Пръстените, Васильовите... и-и-и-и-и-и-и!
Невяста си китки дава... ко-и-и-и-и-и-и!
Китки дава, бръшлянови... и-и-и-и-и-и-и!
На девере и на сватбаре... и-и-и-и-и-и!
Девер си невяста през път води... ко-и-и-и!
Мостове се разлюляват... и-и-и-и-и-и!
От убости невестини... и-и-и-и-и-и!
От драгости деверови... и-и-и-и-и-и!
Вейка плува бръшлянова... ко-и-и-и-и-и!
Кото плува, край не стига... и-и-и-и-и!
Превей вейка, та пий вода... и-и-и-и-и-и!

Първото “И-и-и-и-и-и!” при започването се извикваше само от жената с котлето. След всеки куплет, при продължителното викане “И-и-и-и-и-и!”, жените си изправяха главите, за да излиза гласът по-ясен.

За началото на тази песен са известни и други варианти, пети по махалите:

Провикна се здравко и-и-и-и, от камика и-и-и-и.
Сбирайте се малки моми... ко-и-и-и-и-и,
Малки моми и големи... и-и-и-и-и.
Сбирайте се моми и момци... ко-и-и-и-и.
Сбирайте се моми и булки... ко-и-и-и-и.

За момичетата това беше голямо тайнство и с интерес наблюдаваха какво става в това кръгче от жени. Тази песен беше нещо като заклинание на пръстените – за веселие, за сватби, за щастие. С това се изчерпваше ритуала за тази вечер.

Веднага след това почваха игрите. Булките и жените запяваха характерната за този обичай песен “Здравко Горко” и повеждаха хорото около котлето. Тази песен е преминала през различни периоди и е пята в различни варианти. Най-старият вариант е с припев.

Провикна се Здравко от камика,
Здравко, горко, милко  меризливко
що не додат моми да ме берат,
Здравко, горко, милко  меризливко
еми са се босилко предали.
Здравко, горко, милко  меризливко
Босилко е веднаж в година.
Здравко, горко, милко  меризливко
А па азе и зиме и лете.
Здравко, горко, милко  меризливко
Зиме лежа под дебела пряспа,
Здравко, горко, милко  меризливко
а па лете под дебела сянка.
Здравко, горко, милко  меризливко
Без мене се булка не венчава,
Здравко, горко, милко  меризливко
без мене се дете не кръщава.
Здравко, горко, милко  меризливко
Кога мине сиво стадо през мене,
Здравко, горко, милко  меризливко
размирише цяла гора от мене.
Здравко, горко, милко  меризливко.

Веднага след това подемаха старата тетевенска песен Мамина Пено, играейки ситно хоро със свити ръце в лактите, после непременно повеждаха веселата песен Къдя, момиче, майка ти? и още несвършили тази песен, други подемаха песента Тупане тупат край село. Пееха и играеха младите хора, но не забравяха, че трябва да се завъртят баниците в къщи.

Щом жената вдигнеше котлето от земята, момите се втурваха да си вземат зърна от овеса. През нощта ги слагаха под възглавницата, за да сънуват либетата си.

Традиция беше котлето с пръстените да се дава на годена мома или мома, която ще се жени по Ивановден. Тя занасяше котлето вкъщи и го внасяше в голямата одая, като го поставяше насред собата, на паралията.

След вечеря, нейни дружки, жената, която ръководеше обичая и още две-три  от песнопойките и няколко ергени отиваха у момата и правеха  весела седянка. Жените връзваха на всеки пръстен червен конец и ги нанизваха на клонките  на дреновата пръчка, която е потопена в котлето при китката със здравеца. След това го обикаляха неколкократно, като играеха и викаха ”И-ху, и-ху, и-ху” по Ивановден и пееха ритуална песен, която за съжаление не е стигнала до наши дни.

Младите, които седяха по одъра, подемаха весели разговори за късметите от баниците, припомняха си интересни наричания за пръстените и пееха весели песни. Момата – домакиня черпеше всички с вита баница с орехи, залята със сироп, а някъде черпенето беше и с баклава. Черпенето задължително тази вечер трябваше да бъде сладко.

Когато чуваха гърмежите за известяването на Новата година се чукаха с чаша червено вино, пожелаваха си приятни сънища срещу празника и така се разделяха. Жените оставаха последни като поставяха котлето под иконостаса – там да преспят пръстените във Васильовската нощ.

На сутринта рано, момата занасяше котлето с пръстените у жената, която ще ги нарича.

Към 10 часа преди обяд на Василов ден (1 януари), на същия кръстопът отиваха жените, момите, ергените, булките от махалата – всички празнично настроени, пременени и чакаха жената с котлето. Тя идваше последна. Прегръщаше котлето, за да се видят хубаво пръстените на пръчката и се провикваше отдалече “И-ху, и-ху, и-ху!” Момичетата й честитяваха Новата година, и като й пожелаваха да е жива и здрава, за да пее догодина пръстените.

Тя слагаше котлето пак насред мегдана, жените песнопойки го наобикаляха и викваха високо, с наведени над него глави, ритуалната песен за пръстените, като накрая много продължително викаха с изправени глави, за да се чува ясно звука: ”И-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и!” Веднага след песента жената изговаряше високо и отчетливо  ритуалните думи:

Провикна се Здравко:
Кой кого си либи,
него да си земе.
Колкото са пръстените в котлето,
толкова да са сватбите тази година.
Здрава, весела година,
догодина, до амина.

Едновременно с изговарянето, сваляше живо пръстените от пръчката и ги пускаше в котлето. Разбъркваше ги енергично с дясната ръка и започваше наричането като стъпваше на по-високо място, за да се вижда добре. Жевата се навеждаше, бръкваше в котлето и взимаше един пръстен, вдигаше ръката високо, за да видят момите и си познаят пръстена, и започваше наричането. Първото наричане винаги беше:

- И-ху по Ивановден! - което означава сватба.
Жената питаше:
- Коя е късметлийката?
- Мой, мой!
- отговаряше момата, на която беше пръстенът. От публиката се чуваха закачливи подмятания. Така ставаше с всеки един пръстен. Наричанията най-често бяха:

Превит кравай гости чака – годеж.
Шарена тояга в рахтове лежи – търговец.
Вехта крина – ново дъно – вдовец.
Един здравец в градинка седи – един на майка и татко.
На сред пътя пързалчица, кой как мине, пързолне ся – кръчмарин.
На стол седи, с перо пише – писар.
Самар скърца по планината – дърварин.
Мокри гащи по върлина – рибарин.
Цървул стяга, воз дол бяга – комита.
Фръкне искра от коминя – железар .
Калячка дрънка по калдъръме – офицерин.
Златна игла, сребърна ножица – шивач.
Келава глава, жълти менгушчета – златар.
На стол седи, клечки кове – кундурджия.
Черно го туря, червено го вади – чукач.
На стол седи, масло бие – овчар.
Гордо степя, шашка носи – офицерин.
На сряд петя купа сяно, кой как мине – отскубне си – излибена мома.
Китка босилкова по малета оди – поп.
Бяла престилка – червени капки – касапин.

Случвало се е за майтап и някой стар ерген да пусне пръстен.

Освен наричанията, момите получаваха пръстените си с червен конец и с пожелание за здраве и весела Нова година.

Всички моми смятаха, че тази жена им предрича съдбата и късмета. Живееха с надеждите и мислите какво ще им донесе Новата година и дали  и дали ще се сбъднат васильовите наричания на пръстените. Накрая жената вдигаше котлето и отново благославяше:

- Да сме живи и здрави догодина пак да пеем пръстените!
- Да има много сватби и кръщенета и голям берекет!
А възрастните жени отговаряха:
- Дай Боже!
Тогава тя плисваше водата от котлето насред мегдана и казваше:
- Да им върви като по вода през цялата година! Нов ден, нов късмет!
Веднага на това място се понасяха ситни хора. Момите и булките запяваха песента, която съпровождаше обичая Здравко горко, след нея заигравах скокливата Къдя момиче, момиче, майка ти?, Мамина Пено и др.

Засвирваха гайди, цигулки, а в по-ново време и духова музика. Люшваха се бурни васильовски хора. Всеки се хващаше на хорото да поиграе за здраве, та като е весел на този ден, така да е весел през цялата година.

Козуренските пръстени ставаха най-хубави. На групи идваха пазаренци, горнокрайски и долнокрайски моми и ергени и така козуренския ообичай добиваше общоградски характер.

Пееха се на Калиничиното, сега пазаря. Викваха в един глас комшийките Мица Байчова, Райна Маркова, Динка Иваничина, Патьовица Велева, Ганьовица и др., а по-късон подемаха и по-младите Стояна Мильова, Дина Пенина, Йона Павлова и др.

В Долни край пръстените се пееха от Неда Цанова, Пена Шаренкова, Симеона Палова, Мария Менова и др.

Мраморските пръстени се пееха от Въца Маринова, Цветана Христова и др.

Горнокрайските ги пееше Цветана Петрова, а с пазаренските обичаше да се занимава търговеца и веселяка Никола Йотов.

Според Тодор Гложки пръстените са се пеели в близост до вода. Пак по негова информация пеенето на пръстените и жените които пеели са:

  • Козуренци – на Цаловия вир; Мица Йончева, Мария Робинзонска, Стояна Цветанова Гъмзова.
  • Средна махала – на Искровия вир, срещу Дърводелското училище;Цана Тодорова Гложка, Пейка Цачева Станева
  • Горни край – на вира Бръмчовото; главна изпълнителка е била Цветана Петкова Дикова
  • Мрамор махала – местността “Чеиря”, под климатичното училище; Веселина Темелска, Паца Цонина
  • Долни край – на вира Гаванците


по спомени на Мария Патева

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Пеене на пръстените - Тетевен, Ловешка област, информация, история, култура, забележителности в Тетевен, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Тетевен, снимки от Тетевен, туризъм в Ловешка област, настаняване в хотели в Тетевен, Ловешка област; частни квартири в Ловешка област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.