Ивановден

Иванов ден е последният януарски семеен празник за веселие. Всяка година на този ден още от сутринта младите мъже с мерак изчесваха конете си. Подрязваха (накъсяваха) опашките им и оплитаха по едно дебело косе, като в горния край връзваха по една голяма красива тръта, направена от червена и бяла вълнена прежда.

Сресаните гриви също изплитаха на малки косета, а на челото на коня връзваха по три малки трътки. Поставяха им нови юзди, украсени с вислуки от разноцветни мъниста. Мятаха на гърбовете на конете нови седла ималки килимени сетеджета. Напетите и пременени мъже яхваха празнично разкрасените коне и препускаха из града.

Характерно за този празник беше следобедното шествие, което се правеше по главната улица с всички коне събрани заедно. Народът и особено децата, с нетърпение очакваха този ден, за да наблюдават голямото зрелище – препускането на конете. На надбегвачите това също доставяше удоволствие. Имаше и жени-надбегвачки в шествието с конете – Събовица Рогелката, а по-късно и Нанковица Събова.

Други весели компании се возеха с шейни по два коня – от Горния до Долния край на града. Всекиму се искаше да се повози на Ивановден, защото беше за здраве. След това отиваха у приятели именяци, там се черпеха и веселяха до късно.

На Ивановден ставаха най-много годежи и сватби, защото през Коледните пости не се женеше.

На Ивановден кумците носеха кравай на кръстника, а така също и невестата на майка си и на свекърва си – краваи, като им целуваше ръка.