Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Ловешка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Тетевен

п.к. 5700 тел.код 0678

Кръщене

В деня на кръщенето свекървата отнасяше детето в църквата. Там чакаше кръстницата с кана светена вода и вътре китка здравец, и червено цвете, вързани с червен конец. Церемонията се извършваше в специално помещение с голяма маса за повиване на децата, встрани – печка, а в средата – голям сребърен объл съд, горе разширен, наричан купел. В него свещеникът потапяше трикратно детето, вдигайки го високо с думите: “Кръщава се раб божий Иван!”. Когато децата бяха повече, най-напред в купела потапяха момче, а после момиче.

След това го попръскваше със светена вода от каната и го даваше на кръстницата, която го поемаше с бял пешкир с двете ръце. Свещеникът заставаше пред нея и кръстницата с детето, обикаляха трикратно купела. Всеки път спираха срещу изток и той задаваше въпроса: ”Отричаш ли го от Сатаната?”, а тя отговаряше: ”Отричам го от Сатаната!”

Интересен момент беше слагането на детето на масата върху чисти пелени и намазването му (миросването) от свещеника със светено масло по ставите, под мишниците, по краката, по вратлето, зад ушите, ръчичките му.

Кръстницата обличаше детето с нова бяла ризка, повиваше го с нови пелени, слагаше на главата му шапчица с бяло кръстче и го увиваше с повой от бяло и червено, като на единия край е зашивала бяло сванче. Края на повоя със сванчето го увиваха около краката и го промушваха отдолу нагоре, за да расте детето.

След това се правеше тържество. Подреждаха голяма софра. Ако е топло – на двора, ако е зиме, софрата се слагаше в собата. Постилаха топа с месала на одъра. Жените се качваха също на одъра и сядаха на възглавниците. На средата на софрата слагаха три хляба месени с квас, един върху друг. Един на кръстницата, на свекървата и един на невестината майка. На най-горния хляб правеха длабчица и закрепваха стъклена чаша с червено вино и здравец.

Кръстницата идваше с кръстеното бебе от черквата и чакаше пред прага на вратата. На прага предаваше детето на майката, като държейки го до гърдите си казваше: “Дала си ми го еврейче, давам ти го християнче!” Подаваше го до ръцете на майка му и си го връщаше обратно до себе си. Лъжеше я, а майката стоеше с опънати ръце към рожбата си. Това се правеше три пъти, като третия път с думите: ”Давам ти го християнче!” вече го даваше в ръцете на майката. Майката целуваше ръка на кръстницата и в момента й слагаше в кривачето (шепата) малко ориз и дребни пари. Кръстницата лапваше 2-3 зърна ориз, сдъвкваше ги, за да са здрави зъбите на детето. Кръстницата оставаше права и чакаше. Тогава свекървата донасяше и оставяше чутурата на земята, като казваше: ”Седни, кръстнице, на чутурата, та да се чуе думата на детето, като порасте!” (особено ако било момче). Кръстницата сядаше за малко и благославяше: ”Да се чуе думата на моето кръстениче, да е живо и здраво и голямо да порасте, да го оженим!”. “Дай боже!” – отговаряше свекървата.

Всички бяха радостни, особено бащата, ако детето беше момче, а триж по-радостен беше свекърът, че детето е кръстено на него и ще продължава името и фамилията.

Първата рожба не се кръщаваше на умрял, само тогава се кръщаваше на невестините родители.

Кръстницата беше на почит и седеше на средата на софрата, на одъра, до нея – майката на родилката, а отсреща – свекървата и другите от рода, комшийките.

Следваше хвърлянето на кръст за бебето. Най-напред кръстницата, после свекървата и майката, пускаха в чашата с виното кръст (бели пари), пръстенче и мятаха около чашата на хлябовете най-големите дарове: юрганче, бяла плетена пелена от вълнена прежда (плетена на една кука), повой, изплетен на косе от бяла и червена вълна, бяла алия, ирам, в наводките, китеник или килимено седеже – непременно от свекървата, дадено за името, а ако е момче, свекърът даваше голяма сума пари – за името. Комшийките отиваха на кръщенето с хляб, чиния мляко с ориз и непременно с дар за детето. Купът от подараци за детето непрекъснато растеше. Отдавна на кръщене не се канеше – всички бяха добре дошли.

Когато вече свършваше хвърлянето на даровете и кръста, свекървата и кръстницата хващаха трите хляба, заедно с даровете, вдигаха ги до три пъти нагоре, високо и благославяха:

Да е живо и здраво!
Голям мъж да порастне!
Бяла и хубава мома да стане!
(за женско)
Да му се чуе думата!
За стане търговец!
Да иде войник!
Да го оженим и да му играем на сватбата!
Да му се предава името!
Да сме живи и здрави, да му отгледаме внуци и правнуци!

Майката, бащата, свекърът с радост отговаряха: “Дай, Боже!”

Веднага даваха дарове и парите на родилката, която седеше в края на одъра с бебето или в друго собе. Тя трябваше бързо и вярно на глас да прочете парите и парче по парче даровете – за да чете бързо и вярно детето.

Атмосферата беше много весела. Започваше яденето и пиенето. Софрата беше заредена със супа от месо, яхния от картофи с месо и мляко с ориз. Чупеха се питки, кършеха се кокошки. Гощаваха се и пропяваха като някъде им пригласяше и цигулка.

Честитяваха детето на родителите с “Честит наследник!”, а като е момиче – “Честита полица!”. Младите отговаряха: ”Благодарим, да ви се връща!”. На старите честитяха с думите: ”Честито име!”, “Да ти е живо и здраво името!”, “Честит внук! (или внучка)”, а те отговаряха: “Благодаря, що стигнало назе, да стигне и вазе!”

Родилката даряваше кръстницата с риза (нощница), чорапи, пешкир, рокля. На кръстника се изпращаше риза и чорапи.

Синът купуваше на майка си плат за рокля, а на баща си плат за риза и платненки (бели долни дълги гащи). На жена си също купуваше плат за рокля, особено ако му е родила момче.

Изпращаха кръстницата с пита, кокошка, гарафа с вино – весели и доволни, а тя им пожелаваше: ”Сега момче, а догодина момиче да кръщавам!”. “Дай, Боже!” – отговаряше свекървата, като даваше на кръстницата вретено, да бръкне в ушите на детето, за да не го болят.

С това кръщенето свършваше. Кръстницата си отиваше. На прага свекървата й казваше: ”Сбогом кръстнице, па прощавай!”, а кръстницата отговаряше: ”Господ да прощава!”

Родилката до 40 дена никъде не ходеше, извън портата не излизаше. Дори и у майка си не отиваше. Трябваше първо да отиде на молитви в черква с детето и тогава да ходи навсякъде.

На 40-тия ден от раждането на детето майката отиваше с него в черкова. Там го слагаше пред иконата на Св. Богородица, върху бяло платно на покривка, нашита с червенко. Свещеникът им прочиташе молитва за здраве. След това тя се покланяше три пъти над чедото си, като поставяше и двете си ръце върху него и тогава го вземаше. С нея ходеше и свекървата, като на връщане тя носеше детето. Първо се отбиваха у майката на родилката, на гости, или у някоя роднина, която е на път, та там да си остави детето плача. Домакините слагаха в пелените на детето бели пари – кръст и здравец, почерпваха ги с питка и мед и чак тогава се прибираха вкъщи.



по спомени на Мария Патева

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Кръщене - Тетевен, Ловешка област, информация, история, култура, забележителности в Тетевен, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Тетевен, снимки от Тетевен, туризъм в Ловешка област, настаняване в хотели в Тетевен, Ловешка област; частни квартири в Ловешка област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.