Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Кюстендилска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Свети Никола в село Сапарево

Интересна е съдбата на оцелялата през половин хилядолетното турско робство средновековна черква “Св. Никола” в Сапарево.

Днешните българи се питат: "Що за исторически обект е? Едни консервирани основи и горе-долу оцелялата амвонна стена след пожара през 1952 г., причинен от несъобразителни богомолци, оставили неугасени свещи."

Дядо Спас Вуков отбелязва в своите ръкописи, че през 1930 г. в Сапарево идва проф. Лео Чорни от Виена. Със съгласието на кмета той прави разкопки край черквата. Ето как е отбелязал този факт дядо Спас: “В мое присъствие и това на Кирил Г. Грахльов, потърси някакъв железен прът зад олтарния купол на черквата “Св. Никола”. Като го намери искаше да предприеме разкопки, но кметът Георги Бонджилов не му разреши.”

Ако действително е идвал проф. Лео Чорни, в което не се съмняваме вече, то той вероятно е имал тези сведения за черквата от акад. Константин Иречек, посетил селището непосредствено след Освобождението. Константин Иречек пише в книгата си “Пътувания по България”, че според разказите на местните жители “в района уж имало 27 черкви”. Не се знае открит ли е търсеният пергамент, пренесен от манастирчето “Св. Архангел” в основите на черквата “Св. Никола”.

Да се върнем назад в столетията на османското робство.

Най-късно родената религия на Стария свят, Ислямът, създаден и оформен в арабските и тюркските общества, включва идеята за “Свещената война” (джихад) с неверниците, като един от основните си постулати. Всеки правоверен мюсюлманин счита войната за свое религиозно задължение.

Със завладяването на българските земи в свещената война са унищожени много черкви и манастири. Първо те са ограбвани, а след това много от тях са превърнати в джамии. Другите са съборени и запустели. Само по времето на Мохамед ІІ Челеби (1451-1481 г.) това насилие за известен период е спряно, но след това продължава с още по-голямо ожесточение.

По времето на похода на Мехмед ІV срещу Пелопонес, някъде към 1666 г. войските му, които идват откъм Пловдив, предвождани от шест паши, насилствено помехамеданчват чепинските българи, а след това ги заставят да разрушат 33 манастира и 218 черкви от Асеновград до Костенец. Тази вълна достига и до Сапарево.

Съвременникът на това събитие Методи Драгинов, от село Корава, в своя летопис с дълбока скръб завършва: ”И така, божию попушчению разсипаха се българите в Цепина (Чепино)”. (Виж История на България том ІV 1983 г. Ислямизация и опити за асимилиране с. 152 и 153.)

Спираме се на това събитие, защото съдбата на черквата “Св. Никола” в Сапарево, както ни говорят преданията, е свързана с него. Преданието, на което може да се вярва, твърди, че джелепкешаните (овцевъдите) в Сапарево, за да предпзят черквата от разрушение, свалят украсата й, опушват я с борина и я превръщат в овчарник. Както ще видим на друго място, джелепкешанските семейства в Сапарево през 1576 г. са над двадесет. През османското робство те са се грижили за поддържане на черквите. Трябва да се знае и това, че джелепкешаните са били подчинени на централната власт и с тях местните власти са се съобразявали.

Другата версия е, че черквата е била покрита с пръст, за да не я открият турците, което според мен не е приемливо.

Предава се, че един от първите свещеници, който се осмелява да възобнови черквата “Св. Никола” в Сапарево бил поп Пешо от Солун. Дядо Спас сочи и годината - 1676. Точно 100 години по-рано в джелепкешанския тефтер се споменава и името на поп Цветко от Сапарево.

През дългото османско робство черквата “Св. Никола” е поддържала връзка и с Хилендарския манастир, в помениците на който са отбелязани много имена на градове и села – Дупница, Рила, Сапарево, както пише Асен Меджидиев (виж История на гр. Дупница с. 51).

По стените на тази черква, до пожара през 1952 г., личаха надписи, издълбани с нож. Сред тях на амвонната стена е било най-старото сведение за учители и учебно дело в Кюстендилски окръг: “Да се знае кога дойдува даскал от Дупница 1735 лето” и други надписи като тези: “Да се знае кога се е продавал един вол за един кутел жито 1787 г.” и “Да се знае кога попува поп Атанас у Сапарево у нужни времена, писа Стефан 1207 г.” (Годината е по мюсюлманското летоброене и отговаря на 1806 г.) (Последните сведения цитирам от книгата на Асен Меджидиев “Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането”.)

Освен хаджи Иван Велков и Алекси Грахльов историческа личност от Сапарево е още Георги Добрев, участник в легията на Раковски в Белград. Оттам е и жена му, поради което тук получава прякора Сърбов. Като поборник за освобождението ни получава от държавата земя. Държи хан в Дервена, който се намирал между водоема и горския пункт наричан Сърбов.



Васил Коритаров

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Църкви - Свети Никола в село Сапарево - Сапарева баня, Кюстендилска област, информация, история, култура, забележителности в Сапарева баня, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Сапарева баня, снимки от Сапарева баня, туризъм в Кюстендилска област, настаняване в хотели в Сапарева баня, Кюстендилска област; частни квартири в Кюстендилска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.