Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Пловдивска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Как се е пътувало до Пловдив

Обект на настоящата статия е това как се е пътувало от Станимака до Пловдив, какви са били начините за придвижване и маршрутите по които се е минавало за да се придвижват хората между тези два града, още от древността до днес.

По време на Средновековието северната защитна стена на града е започвала от днешния параклис Св. Св. Константин и Елена, продължавала през възвишението Св. Архангел и е свършвала до реката близо до днешния пешеходен мост. Както Николай Хайтов споменава за асеновградският жител Гено Шопов, според данните на който главната крепостна врата, се е наричала "Пловдивска" или още врата за "кастрото" (крепостта Филипополис).

Освен главната порта на тази северна стена имало още няколко, странични, по-малки порти. Една от тях е била съвсем близо до параклис Св. Св. Константин и Елена и е водила за гробищата, и затова се е наричала "гробищната порта".

Старият път за Пловдив е минавал под извивките на рида Чернатица, където и днес минава пътят за Горни и за Долни Воден. Покрай лозя и ниви пътят достигал до Орта хан (както Николай Хайтов я нарича "Средищната страноприемница"). Оттам пътят през заблатени места от малките речни разливи, минавал през днешното летище и влизал в Пловдив до църквата Св. Марина през крепостната порта, наречена Станимашка.

Значението на Орта хан е било голямо, тъй като това било място, намиращо се между двата града и даващо отмора, храна и подслон на мнозина пътници. В един пътепис на Васил Кънчев, носещ името "Станимака и Бачковскиятъ манастиръ", издадена през 1897 година, автора в началото на своето пътуване споменава, че в по пътя от Пловдив към Станимака има много пшенични ниви. След тях следват оризища, потънали в застояла вода и носещи неприятна миризма. След това автора стига до мястото за почивка между двата града. Тогава тук са били съсредоточени няколко страноприемници. Ето какво разказва авторът за това място преди повече от век:

Сред пътъ има няколко хана, и тамъ обикновено спиратъ всички возачи на почивка. Мястото е хубавичко и сенчесто. Една дружина пияни млади гърци от Станимака дигаше голямъ шумъ въ хана, дето спря нашиятъ кочиашъ. Пееха разни гръцки и турски "маанета" съ дълги извивки и съ грозни гласове. "Сега е свободно! ми каза ханджията. Всеки може да пее и да се весели както иска. Въ турско време тукъ беше невъзможно християни да се веселятъ". Тогава, помислихъ си азъ, са пиянствували турски дели-канлии, сега това правятъ свободните християни. Въ хана се говори само гръцки. И кочиаши, и ханджи, и пътници приказватъ гръцки. Познава се, че наближаваме градъ, дето гръцкиятъ езикъ държи почетно място.
След малка почивка тръгнахме пакъ. Вече се беше смрачило и хладкиятъ вечерникъ се усиляше. Отъ двете страни на пътя се появиха големи лозя и градини, съ много черничеви садове. Това са белези за поминъка на станимъчани.

В онези времена всяко едно пътуване до Пловдив е било свързано с няколкодневна подготовка. Да трънеш за голямия град хич не е било лесна работа а и самото събитие било приемано с особен възторг. Пътят, който криволичил покрай планината, бил неподдържан и по него можели да се видядт само пешеходци и конски кервани. Опитни кираджии поддържали всекидневна връзка между двата града.

Малко преди Орта хан, близо до село Куклен имало много хубава, красиво иззидана чешма. Тя била добро място за отдих или обяд. Имала няколко чучура, които примамвали изморения пътник с своята бистра вода. Коритото и било голямо и каменно, и утолявало жаждата на добитъка, който след това отпочинал продължавал своят път.

След края на Балканската война движението на хора по този стар друм се засилило неимоверно много, поради факта, че с бързи крачки се ускорила търговията с новоосвободените родопски и беломорски територии. Пътят на юг от Станимака бил изпълнен с живот. Някогашната коларска пътека напряко през полето за Пловдив поела цялото движение. Отводнение били блатата покрай Орта хан и Паша махала (Крумово), за които стана дума в пътните бележки на Васил Кънчев. И така пътят вече бил проходим и през дъждовните дни. По този път започват да се движат и затворени файтони-купета, които наричат ландони. Д-р Светозар Тошев дава подробно описание на тези нови транспортни средства в една своя статия в вестник Асеновградски зов.

Сегашният път, който води до Пловдив, няма нищо общо със стария друм, който е свързвал двата града. Строежа на множество фабрики, както и стопанската дейност в района са заличили старият път, но се надявам искрено някой от нашите историци да се заеме по дълбоко с този въпрос. Филипополис е бил най сериозният фактор за да бъде Станимака това, което е сега и мисля, че не е маловажно да се знае как са се извършвали комуникациите, търговията и връзките между тези два града през вековете.

Библиография:

  1. Акад. Хайтов, Николай - Асеновград в миналото, Наука и изкуство, София 1965 г., стр, 72-73.
  2. Български Прегледъ - списание за наука, литература и общественъ животъ, година IV, книга VII - октомври, Дружество Общи трудъ, София 1897 г.
  3. д-р Тошев, Светозар - в-к Асеновградски зов, стр. 4, януари 1876 г.


Ивайло Мирчев

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Как се е пътувало до Пловдив - Асеновград, Пловдивска област, информация, история, култура, забележителности в Асеновград, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Асеновград, снимки от Асеновград, туризъм в Пловдивска област, настаняване в хотели в Асеновград, Пловдивска област; частни квартири в Пловдивска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.