Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Климат, води, почви


Съгласно климатичното райониране на България, Национален парк Рила попада изцяло в планинската климатична област над 1 000 м. надморска височина. Паркът е разположен на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климатичен пояс. На най-високия връх Мусала (2 925 м.) са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2° С при средна месечна температура минус 11,6° С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7° С.

Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10° С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15° С. Това определя краткия вегетационен период в парка. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2 000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Слънчевото греене е определящо за топлинните условия в парка. В ниските части на планината, поради по-малката облачност, слънчевото греене е по-продължително и достига средно 2 176 часа годишно. По склоновете на планината има по-висока облачност. Това води до намаляване на продължителността на слънчевото греене. То достига 1 900 часа на връх Мусала. Продължителността на слънчевото греене в Национален парк Рила е най-малка през декември. С най-голяма продължителност е слънчевото греене през август – 248 часа.

Във високите части на парка относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85 %. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила.

По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25 % от годишната норма, докато по северните склонове са по-малко. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.

Трайно формиране на снежна покривка в ниските зони на Националния парк се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка в парка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март –70-80 см. В най-високите части на парка максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. На територията на парка често духат ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. По-умерени са северозападните и североизточните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В ниските части на парка средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

Води

Паркът заема 0,73 % от територията на България, но на негова територия се формират около 3,61 % от водните ресурси на страната, 9,40 % от водните ресурси на реките Струма и Места, 5,62 % – на река Марица и 8,27 % от водните ресурси на река Искър. Паркът е разположен върху едни от най-богатите райони на повърхностни води в България. Обемът на оттока на реките, изтичащи от Национален парк Рила е 700,4 х 106 куб. м. годишно. Общият обем на водите в езерата е 80 х 106 куб. м. За високите части на Национален парк Рила средната многогодишна сума на валежите е в границите на 1 050 - 1 200 мм на кв. м., докато за ниските части на Парка, тя е 700-800 мм на кв. м. Топенето на снеговете във високите части на Парка започва в средата на април и понякога завършва чак през юни. В границите на Парка се формират снежни запаси, които са най-важният ресурс от чиста питейна вода за околните общини и за град София.

На територията на парка са изградени множество хидротехнически съоръжения. Тяхното предназначение е да преразпределят формиралия се речен отток.

Почви

Национален парк Рила попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, среден и високопланински пояс.

Средният горскорастителен пояс започва от 700 м. и завършва на 2 000 м. надморска височина. Като основни зонални почви се срещат кафявите горски (700 - 1 200 м. надморска височина) и планинско-горските тъмноцветни (1 200 - 2 000 м. надморска височина).

Високопланинският горскорастителен пояс обхваща най-горните части на планината с надморска височина от 2 000 до 2 500 метра. Основните зонални почвени типове са два – планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви. Планинско-горските тъмноцветни почви продължават своето разпространение от средния и във високопланинския пояс и заемат подпояса на клека и субалпийските пасища. А планинско-ливадните почви заемат подпояса на алпийските пасища.

В Национален парк Рила доминират кафявите горски, планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България География - Климат, води, почви - Рила, Планини, информация, история, култура, забележителности в Рила, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Рила, снимки от Рила, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Рила, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.