Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Смолянска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Адралес

Най-почитаният празник в традиционния календар на Неделино е Гергьовден, който неделинци именуват като Адралес. Календарно празникът е отнесен към пролетните празници и се свързва с шести май. Като първи ден на лятото народните вярвания го свързват със събуждането на природата, с буйния пролетен цъфтеж, както и с могъщата им сила да даряват с плодородие и здраве.

Тази практическа основа, свързана с ежедневието на хората и трудовата им дейност, е най-важният белег на празника. Той е изчистен изцяло от всякаква религиозна мистика, абстрактно-религиозните представи са заменени от вярвания, свързани с ежедневието. Макар и дълбоко законспирирани в обредни действия, прозират стари предхристиянски и езически схващания, както и вярвания, свързани с някогашните обитатели на този край. Чувствителна отлика на празника е отсъствието на гергьовденските песни, посветени на Св. Георги, както и богатата обредна практика на приготвяне на хлябове, обща трапеза и курбанът. Коленето на агне и свързаните с това веселия се явяват в празника в по-ново време и са в резултат на влияния на националната култура. Акцентът тук е поставен върху обредното напяване на китки, люлеенето и броденето на реката.

Гергьовден в Неделино се празнува три дни, което също е отлика от националната културна традиция. Тази практика е продиктувана от факта, че по всякакъв начин момците, които са изолирани от обреда, се стремят да осуетят напяването като най-често изхвърлят китките. Изобретателността на момите обаче гарантира извършването на обреда в рамките на три дни.

Празникът се осъществява на два етапа. В първия етап още в ранния следобед на пети май всички моми берат цветя и вият китки. След залез слънце те се събират на едно място, обикновено на селския харман или в нечий двор, поставят китките, всяка със съответен белег (най-често цветен конец), в бяло менче или казан, след което съдът се пълни с вода, като се съблюдава пълно мълчание от участничките в обреда. Водачките на групата внимателно избират мястото, където трябва да бъде скрит съдът с китките- под трендафил или лоза, ала така, че да бъде огряван от луната. В казана се поставя нож-пазач с дървена дръжка, покрива се с престилка и се оставя да пренощува под дървото. В ранни зори след първи петли момите, момците и децата стават и започва напяването на китките. Всички на кръста си са опасли повуй, зелено увивно растение, за здраве. Съдът с китките се поставя в центъра на хармана. Всички моми се нареждат в кръг около него. До казана сяда едно момиче, което е предварително избрано, за да е чисто, бърка с ръка и хваща една китка. В това време наредените в кръг моми пеят:

Катрó честúто белúто?
Баш да си вземе севдъна...
Киткана да му излезé.

Или
Катрó честúто белúто?
По-много руба да има...
Киткана да му излезé.

Или
Катрó честúто белúто?
Въз друм и низ друм да ходи,
На бяло конче да яха...
Киткана да му излезé.

Или
Катрó честúто белúто?
На висок одер да седи,
Желти алтъне да ниже...
Киткана да му излезé.

Или
Катрó честúто белúто?
По-много жито да има...
Киткана да му излезé.

Композицията на песента (нáръчката) е проста. Тя се състои или от едно тристишие, или от едно четиристишие. Първият и последният стих се повтарят при всяко наричане, а във втория и третия се съдържа пожеланието. То е за щастлив и по сърце скорошен брак, за любов, за щастлив живот, за богата реколта, за добър приплод при домашните животни, за здраве и берекет. Пеенето се извършва по двойки или от всички момичета на два гласа. Двугласното пеене не е характерно за Родопите. Среща се само в неделинския регион. При него първият глас води, а вторият следи и осигурява орнаментиката на песента.

Когато се изпее нáръчката, момата от центъра на кръга изважда китката и я вдига над главата си, без да маха покривалото. Китки се слагат за любимия и за всички членове на семейството. И така пеят и наричат докато свършат китките. Вярва се, че тази, която е паднала на дъното, носи смърт на този, на който е наречена. След като приключи напяването, всички се мият с водата, пръскат домовете, домашните животни, дръвчетата в двора- за здраве и изобилен плод. После вкупом отиват на реката и преминават през нея три пъти (бродят) с боси крака, мият лицата си, пръскат се с вода, след което отиват при ореха, където момците са направили люлки от въже, а понякога и дървени и започва люлеенето, придружено с песни, закачки и веселие. Всичко това се повтаря в три последователни дни.

Обредът по напяване на китки в Неделинско има богат символен смисъл. Той е едно тайнство, свързан с инициалната магия на първия ден и е календарно- повратен момент от целогодишния природен и стопански цикъл (Адралес е първият летен ден и е в средата между зимата и лятото). Наричанията на момите за женитба са отнесени към преходен период - от моминство към съпружески живот.

Тайнството в обреда се подсилва от няколко момента: набирането на китките е свързано с пълно мълчание; съдът се поставя така, че да се огрява от луната; поставя се нож - пазач срещу зли и демонични сили, както и да пази китките от ергени, които ако намерят съда, хвърлят в него мръсотии или мърша (умрял плъх или котка, животински изпражнения, а и самите те уринират и дефекират в съда и около него) или пък изхвърлят съдържанието му.

От митологична гледна точка времето от залез слънце до първи петли е белязано с отрицателен знак, то съответства на хаоса- бродят зли и демонични сили, принадлежащи към хтоноса. Тогава се правят магии. За да се получи “магията” за сбъдване на предсказанието при напяването на китките, е необходимо те да пренощуват на открито (точно от залез слънце до първи петли), но са защитени чрез покривало и нож. Те са вещи с апотропейна функция, имат сакрално-позитивна стойност, притежават магическа способност да прогонват зли и демонични същества.

Ножът, който в обреда задължително е с дървена дръжка (чурянь), се явява символ на плодородие и закрилник на реколтите. Той е активното начало, което видоизменя пасивната материя. В бита на неделинци ножът с дървена дръжка има предимно битово приложение - с него се нарязва хлябът, присаждат се плодни дръвчета, реже се пъпната връв на новороденото, слага се под възглавката, ако някой е измъчван нощно време от кошмарни сънища. Ако е с метална дръжка, той е или касапски (служи за жертвоприношение), или поставен в специална кания и препасан на кръста, е белег на мъжественост и средство за самозащита. В обреда апотропейната му функция за защита и плодородие е сродна с тази на покривалото. При Фройд той има фалическо символно значение - твърда сила, мрачна, нечиста, дяволска.

За покривало най-често се използва престилка, която наред с декоративната си функция, като елемент от женското облекло, в народните представи е утвърден белег на жената. Заложеното в престилката женско начало я осмисля като носител и стимул на плодовитостта, но заедно с това тя предпазва от пагубни контакти и опетнявания по време на свещенодействието, свързва се със защитата.

От етическо гледище тя покрива долната част на тялото - от кръста до коленете - мястото на страст и емоционалност и се свързва с оплождането, с раждането. Покривайки, за да предпазва, да служи за преграда, покривалото е и посредник, то трябва да пропусне лунната светлина, която ще осъществи магията. Символиката му се преобръща - превръща се не в това, което крие, а в това, което позволява да се види. На сутринта ще се види на кой каква китка му е излязла, каква ще бъде съдбата му. Сполуката тук не е случайност, а знак на особена благосклонност на съдбата, на божеството. Покривалото става атрибут с висок семиотичен статус. Освен да предпазва, то е и несъмнен класификатор на плодородие и изобилие.

От значение е и съдът, в който водата се налива и се поставят китките, това е казан или менче (áркма, хáркма, хáркома). В бита на хората тук тези съдове имат изключително широко приложение- в казан се приготвя храната за всички обреди, в áркма се съхранява водата за пиене, топли се водата за измиване на мъртвец.

Редица вярвания са свързани с този съд. Грешниците на този свят изкупуват греха си на другия свят във врящ с катран казан. По формата си те се доближават до символиката на кръга. Поставените в съда цветя са в защитено пространство, те са предпазени от зли и демонични същества, от дивата и опасно природа. Заграденото пространство се отделя от аморфната среда на профанното и се институционализира като сакрално, където се осъществява връзката с божественото. С функцията си на основен апотропей той осъществява преградата между Космоса (подреденото пространство) и Хаоса. При самото напяване момите са подредени в кръг, момите са в центъра на кръга. При тази конфигурация се получава кръг с фиксиран център. Казанът се превръща в огнище на интензивна динамичност, на особена магическа сила, изпълнява ролята на стожер. В абсолютния център на хармана е забит стожерът, където се намира фитоморфният образ на житния дух. Той е средищна точка, вместилище на божеството – "царят, брадата или китката на нивата" (Д. Маринов).

Графитемата на кръг с фиксиран център, освен като маркер на сакралното пространство, се явява и като символ на плодородието. В астрологията той е знакът на слънцето. Ролята на абсолютен център, център на центровете е само бог, неговото присъствие е вездесъщо и безгранично в невидимия център на битието. В иконописната традиция на Христос се приписва функция на център. Поставянето на казана в центъра на хармана и в центъра на кръга, който образуват момите, може да се асоциира с желание за връзка с божеството за омилостивяване с успешна женитба, плодородие, изобилие, каквито са пожеланията на напевките.

Връзката с божеството се осъществява и във вертикалата. Избраната мома, която напомня шаманката, изважда китката от съда и я издига над главата си след произнасяне на напевката. Движението на ръката вертикален план може да се асоциира с изправянето на вертикалата, с космичния стълб, със съобщителен канал, но в същото време е и жест на благополучие.

Казанът се явява проекция на обърнатия космос – дъното му е сводесто, съответства на небето, а горната част, повърхността му – на земята. В народните представи небето е като похлупак (сводест), а земята е равна като тепсия и се крепи на гърба на вол, а в други случаи на рогата му. Затова се вярва, че чиято китка е паднала на дъното, той ще умре, ще се възнесе на небето. Магическата сила на казана се подсилва и от водата (най-чиста тя се съхранява в менче или казан), казанът на изобилието, от който непрекъснато се излива храна. В митовете на Урало-алтайските народи и в цяла шаманска Азия е разпространено името Казан – господар на дълбоките води, който се бори с Ак Кьобьок (Бяла пяна). С това име са кръщавани градове (на волжските татари). То присъства в редица елински легенди, в които чрез варенето в казан се придобива сила и безсмъртие.

Освен при напяването на китки, казанът присъства в почти всички обредни практики – приготвят се обредните ястия пиляф и бъргуль за сватби и госки, участва в обредите при раждане, в казан се топли водата за измиване на мъртвец.

Множество културни напластявания приписват на водата очистителна, здравеносна, плодоносна сила, а в редица митове за сътворението на света е източник на живота, но и на разтварянето, удавянето. В много култури потопите сменят предходни цикли на сътворение и унищожават форми на живот, които не са богоугодни. Този дуалистичен смисъл на символиката е повсеместно разпространен. Обредната мюсюлманска молитва може да бъде извършена едва след като молещият се е пречистил след умиване, чиито особености са подчинени на множество правила.

На особена почит в Неделино е изворната вода. Тя също е белязана с дуалистична символика. Наред с чистотата и благодатта в народните вярвания изворът е обиталище на водни духове и джиновe. Затова край извор не се сяда, не се пикае,а когато се пие вода за пръв път от определен извор се оставя вълнен конец, за да не те хване хрема. Изворът се каптира и чак тогава мястото се “опитомява”. Навсякъде в региона ще срещнете чешми (най-често край път), построени “за хаир”, но и освободени от зли и демонични същества. Във вярванията на хората тук с особена здравеносна сила е надарена изворната и минерална вода на Адралес. И до днес възрастни хора се тълпят точно по празника на близките минерални извори в село Баните. Пият, къпят се, наливат вода за домашните и вярват, че ще са здрави през цялата година. Затова в обреда във вода се поставят китките, с нея се мият, пръскат се, пият, пръскат дома и домашните животни, плодните дръвчета, бродят реката. Качествата на водата се подсилват с магически предмети и действия –налива се от “чисто” момиче в мълчание, в нея се поставя нож, покрива се.

В християнската религия водата символизира духовния живот. В разговора на Исус със самарянката се казва: "който пие от водата, която аз ще му дам, ще стане в него извор с вода, който тече в живота вечен.” (Евангелие от свети апостол Йоан, 4:14).

Водата символизира божието слово. Във втора книга Мойсеева (32:2) четем: "учението ми ще капе като дъжд, думата ми ще слезе като роса, като тънък дъжд на зеленище и като пороен дъжд на трева."

Росата е и символ на възраждане: "събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата ви е като росата на тревите и земята ще предаде мъртвите" (книга на пророк Исая 26:19). Особена е символиката на росата, концентрирала в себе си животворяващите сили на влагата. В обредното напяване на китки в Неделино символиката на росата се свързва с вярването в нейните лечебни и здравеносни качества. С нея момите мият лицата си, за да са красиви и да нямат лунички. С роса се заквасва млякото и закваската се пази цяла година. Дават на децата да пият, за да не боледуват. Росата влиза в целия символичен ред на обреда, свързан със събуждането на природата и надеждите за щастлива и плодородна година.

На кръста си в ранни зори момите запасват повуй - Обикновен повет (Clematis vitalba). Неговото символно значение е близко до символиката на бръшляна - двете растения си приличат. Обикновеният повет е увивно растение, увива се около дърветата благодарение на дългите дръжки на листата. Поради това си свойство веднага се налага асоциацията, че символизира любовта, жаждата, нуждата от покровителство и е женски символ. В същото време той се опасва около кръста и се доближава до символиката на пояса. Опасвайки се, бележи завършен цикъл и готовност за преминаване в друг статус- от моминство към съпружески живот. Обикновено пояс, като елемент на мъжко облекло, запасват момчетата, когато навършат 15-16 години, т.е. когато достигнат полова зрялост и преминават в друга социална група. Той е символ на вярата за ново начало. Народните вярвания свързват повуя с изключителна растителна сила и го асоциират с дълголетие и здраве, както и с плодоносното начало.

Бръшлянът е неизменен атрибут на Дионис и неговата свита - менади, сатири, вакханки.
Символиката на бръшляна е близо до тази на лозата. Съдът с цветята се поставя под лоза или под трендафил.

Според библейските представи една добра съпруга за мъжа си е плодовита лоза. Пред дома на всяка мома има лоза и трендафил, за които се полагат особени грижи. Мъзга, сок от лозата, се използва за намазване на косите, за да са дълги и здрави като нея. Пръчките от лозата са въжя(въжета), стъблата на повета са също въжя, люлките за люленките са също от въже, а и клонките на трендафила са въжя.

Освен като знак за плодородие, въжето се свързва със символиката на изкачването, на желанието за извисяване. В древен Египет въжето е символ на жизнения поток. В черна Африка е използвано като вълшебно средство: счита се, че то се превръща в змия, тояга, млечен извор. В Корана въжето е възнесенски символ, напомнящ въжето на шамана, чрез което човек се изкачва по небесните стъпала. В изкуството на маите и мексиканците висящите от небето въжета символизират божественото семе, падащо от небето, за да оплоди земята. Когато приближава силен дъжд, местните хора казват: "иде дъжд на въжя, на пръте".

Поветът, лозата, трендафилът и въжето са от един символен ред, образуват едно синонимно поле, което е белязано с полисемантичност и с извънредно положителен знак - свързват се с плодовитостта и жизненото начало.

В Дионисиевия мит, за да изведе майка си Семела от подземното царство, богът дава на Хадес бръшлянова клонка. Одисей, когато влиза в подземното царство, също държи в ръката си клонка от бръшлян. По този начин им се осигурява безпрепятствен достъп до долния свят, а в същото време им осигурява и магическа защита ри прекосяване на границата между световете. В обреда той осигурява магическа защита на момите при преминаването им в друг статус.

Може да се направи асоциация и с гръцката митология, където женският пояс има вълшебни свойства - пази девствеността от зли сили (разпасването на пояса е готовност за встъпване в сексуален контакт). В местния говор за жена, която е полово разюздана, се казва, че е разпасана. Опасаният около кръста бръшлян може да се приеме като атрибут на женската хитрост за запазване на девствеността. При бракосъчетание, ако се окаже, че невестата не е опазила девствеността си до първата брачна нощ, на сутринта тя поема обратния безславен път към бащиния дом опозорена. Опазването на девствеността е издигнато в абсолютна нравствена ценност. В една песен от този край се пее:

Скривала съм ти, юначе
деветгодишни ябълки.
Роса ги не е квáсила,
слънце ги не е фáтало,
слáна ги не е пържила.

В образа на деветгодишните ябълки се долавят еротични асоциации с женските гърди и са сватбен дар на любимия – символ на опазената девственост (девет години е моминството). В гръцката митология, когато Хера се омъжва за Зевс, богинята на земята Гея и подарила ябълка като символ на плодовитостта. В други култури подхвърлянето на ябълки спадало към обясняването в любов.

Прави впечатление, че в празника мъжкото присъствие е почти символично. При напяването ти присъстват само като слушатели. Те правят люлките и люлеят момите. Макар и да не вземат пряко участие в обредното действие, момците вземат участие във всеобщото веселие при люленките. Това е обяснимо, защото в обредната практика с магии се занимават само жените, а няма съмнение, че тук става дума тъкмо за магия, която трябва да осигури сбъдването на желанията. Появата на момците като пълноценни участници в обреда с настъпването на деня, с изгрева на слънцето (до тук то е скрито, мнимо) е обяснимо от митологично гледище, тъй като мъжкото начало е соларното начало, свързано с деня. Времето на нощта, когато се правят магии, е женското начало.

Силно впечатление прави фактът, че ако намерят казана с китките, момците слагат в него мърша- умряла котка или плъх, или пък, което е по- честа практика, уринират и дефекират в съда. От съвременно гледище това несъмнено е опорочаване на най-светлия, най-хубавия, най-тачения празник и се е извършвал от незапомнени времена.

Нечистотиите се свързват с опорочаването, с отвращението. В “Книга на мъртвите на древните египтяни” (глава 52, стр. 8) е казано:

“Ненавист! Отвращение!
От тях не хапвам нищо,
Защото са за мен погнуса, отвращение,
Нечистотии наместо дарове за моя дух!...
Да не изпитвам никога това желание!
Да не ги докосна никога с ръцете си
И със сандалите си върху тях аз да не стъпя”.

Според древни тракийски вярвания, твърди Аристотел, бялата мечка прогонвала преследващите я кучета с лошия си дъх, а от това им окапвала козината и им загнивали местата. Пак Аристотел твърди, че тракийските бизони охранявали малките си чрез мириса на изпражненията си, с които описвали кръг около тях. Тази асоциация не е неочаквана и е белег на супер- антикултура, по израза на Иван Маразов. Но мисля, че с дефекирането в казана става дума за нещо друго. Миризмата тук има функция да предпазва.

У много народи, в това число и у нас, екскрементите намират приложение в народната медицина и се лекуват редица заболявания. Кравешките фекалии се използват за възстановяване кората на дърветата, като се прави превръзка, считайки, че те са концентрация на биологична сила, способна да възроди кората. С кравешките фекалии са се замазвали плодовете на къщите. В Африка мръсотиите са обект на множество ритуали, смятани за натоварени със сила, отдадена им от хората.

В ирландската епопея "Смъртта на Курой" откриваме сродно символично значение. Кралят на Лънстър Курой не получава нищо, вследствие на несправедливо разпределение на плячката, макар и да имал големи заслуги зо победата. За да си отмъсти, той побеждава младия герой Кухулин, снема му косата и му накисва главата в кравешки изпражнения. На свой ред Кухулин съблазнява жената на Курой Блахнат. Мислейки, че омърсява Кухулин, Курой без да знае му дава нови сили, чрез потопяването на главата му в екстрементите и губи двубоя. Отново се сблъскваме с традиционната интерпретация, която вижда в екстремната способност да възроди организма. Смятани за вместилище на сила, екскрементите символизират биологичната мощ на човека. В повечето традиции значението им се доближава до това на златото. Дори някои радиестези твърдят, че трептенията им са еднакви. Считайки ги лишени от всякаква стойност, те се оказват най-натоварени. В ритуала те трябва да се разбират като материален текст в един сакрален обреден акт. Тази обредна практика явно е много стара и съвременното съзнание трудно може да я възприеме като сакрално- позитивна, но по друг начин трудно може да бъде обяснена. Не е възможно този акт да цели само опорочаване (днес не се извършва), не е възможно съзнанието на родопчанина да допусне най-красивия празник да бъде осквернен и то по този начин. Ето защо символното значение на екскрементите трябва да се принесе в символния ред на възраждащото начало, на плодородието, на изобилието, на защитата, на сакрално- позитивното и по този начин се вписва в общата символика но обреда. От супер-антикултурата за съвременното съзнание те стават белег на супер-култура (терминът е по Иван Маразов).

“Опорочаването” на празника от страна на момците има и друг смисъл. То е своеобразен протест срещу “омагьосването”. Традиционно с магии се занимават само жените и този акт е в защита на собствената свобода, правото сами да изберат брачен партньор, а не чрез наричане и магически действия да станат жертва на друг избор. В традиционното общество правото на избор на брачен партньор принадлежи на мъжа. Стари вярвания сочат, че при “сгледата”, когато близки на момъка отиват в дома на момата, за да получат родителско благословия и съгласие на момата за женитба, даже не е необходимо момъкът да присъства.

Адралес в Неделино позволява да се вникне извън видимото, извън делничното и всекидневното. С богатата си символика, разглеждан като своеобразен материален “текст”, празникът дава сведения за изключителната духовна култура на хората, населявали и населяващи поречието на Узундерска река и околностите.



Светозар Любомиров

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Празници - Адралес - Неделино, Смолянска област, информация, история, култура, забележителности в Неделино, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Неделино, снимки от Неделино, туризъм в Смолянска област, настаняване в хотели в Неделино, Смолянска област; частни квартири в Смолянска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.