Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Жетва в Долен

Photo made by Photo Clip
Жетварските песни издават и моминските любовни копнежи и закачки, най-често с овчарите, приседнали под някоя близка сянка заедно със стадата си в следобедната жега
Жетварските песни издават и моминските любовни копнежи и закачки, най-често с овчарите, приседнали под някоя близка сянка заедно със стадата си в следобедната жега

Настъпва сезонът на жътвата. Какви са старинните жетварски обичаи на българите?

Когато житата узреят и се позлатят, нивите се изпълват с жетвари. Те излизат по полето още в зори и работят усилно чак до залез. Това е било най-изнурителният земеделски труд навремето, защото се жънело на ръка. Затова пък селяните си помагали един на друг и заедно ожънвали всички ниви. По-заможните наемали и помощници-жетвари от други райони, където житата узряват по-късно. Мъже и жени превиват цял ден гръб сред нивите. Но жаркото лятно слънце става по-поносимо, а дългите летни дни минават по-бързо благодарение на песните, които огласят полето. Най-гласовитите девойки поспират от време на време, изправят гръб, поемат дъх и запяват. Гласовете им политат над полята от различни посоки и ту се пресрещат, ту се догонват.

Един от най-необикновените примери за това са уникалните двугласни песни "на високо". Така се пее само на едно място в България, в две съседни родопски села - Долен и Сатовча. Гласовете на момите се догонвали из нивите, пръснати по планинските хребети, наслагвали се и така се родила необикновената хармония.

Пеенето по време на жетва е като ритуал – със строго определен ред на песните. Едни се пеят само рано сутрин, други около обяд, трети към края на деня, има и попътни песни – за връщането от нивите към селото. Текстът и ритъмът на всяка песен е съобразен с настроението на жетварите и природните условия в различните моменти. Когато започват работа, жетварките пеят за росата по нивите, за славеите, за най-ранобудните моми, за стадата, които излизат в утрото на паша. Колкото повече денят и умората на жетварите напредват, толкова по-насърчително действат песните. В тях се разказва за облози между жетварите - кой ще ожъне повече, кой ще работи най-сръчно и бързо.

И обикновено такава надпревара се разиграва между мома и ерген, а залогът е съдбовен – ако ергенът изгуби облога, ще трябва да дари своето стадо на момата или да се ожени за нея. Колкото повече наближава времето за кратък следобеден отдих на жетварите, толкова по-подхожда песен като тази:

Попей Радо, байова,
че ми се дремка додрема,
клето ми сърце разбуди,
че ме дремка обара,
на сърпа ще паднем.

Колкото по-високо се издига слънцето, толкова по на място звучи песенната молба:

Ветре горянине,
повей да разхладиш
жетваре на нива,
косаче на ливада,
овчаре у полето.

Нетърпението на жетварите да стигнат до края на нивата звучи в песните по пладне:

...че на края има
сянка орехова,
вода кладенчова.
Там да си седна и прохладна.

Денят е преполовен и жетварите са приседнали на сянка да отдъхнат и похапнат. Какъв е техният обяд? Песните разказват за имотни и щедри стопани на нивите, които гощават жетварите с охранена печена кокошка. Ала други не са имали този късмет и само в песен са се присмели на стопанина-скъперник, който прегостил жетварите с черен ечемичен хляб, недовряла леща и кисела извара. Едва похапнали, умората надделява и жетварите “си открадват” кратка дрямка преди да се върнат сред житата и да се заловят отново за сърповете. Но поверия и песни предупреждават, че не бива да се заспива под дебела орехова сянка или че в тревата по синурите между нивите са стаени змии. Тези предупреждения са илюстрирани в песните с драматични случки или странни сънища, сполетели жетварите в следобедната дрямка.

Жетварските песни издават и моминските любовни копнежи и закачки, най-често с овчарите, приседнали под някоя близка сянка заедно със стадата си в следобедната жега. Песните оповестяват и края на дългия жетварски ден.

Слънце зайде,
мрак по земля падне...

Когато жетвата стигне своя завършек, настъпва време за най-характерния жетварски ритуал. Тук-там по нивите са останали малки снопчета неожънати класове. Това са няколко стръка, поникнали от общ корен. Наричат ги “цар” на нивата или “Божия брада”. Поверието е, че те пазят нивата от зли сили. Затова се отрязват едва когато нивите са ожънати. Тези стебла момите сплитат в плитка заедно с предпазващи билки като през това време изпълняват обредни песни. Така сплетената “брада” се завързва на стожера – висок кол в центъра на кръглия харман, където ще се вършее житото, за да го пазят. Когато приключи и вършитбата, зърното от тези класове се прибира, за да се засее отново – за да направи по-богата следващата реколта и да пази отново нивите.



Емил Шарков
Най-гласовитите девойки поспирвали, от време на време, изправяли гръб, поемали дъх и запявали Когато започват работа, жетварките пеят за росата по нивите, за славеите, за най-ранобудните моми, за стадата, които излизат в утрото на паша

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Жетва в Долен - Долен, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Долен, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Долен, снимки от Долен, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Долен, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.