Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Екологични функции на горите


Макар че България е сравнително малка страна (110 912 км2), тя е с богато биологично разнообразие поради своя климат, геология, топография и хидрология. Разположена е между 41° и 44° северна ширина и 22° и 28° източна дължина. Проявяват се климатични влияния от Атлантика, Средиземноморието, континентална Европа, както и частично от Черно море, Северна Африка, Югозападна Азия, Арктика и Субарктика. Територията на страната е разположена в Палеотропическото биогеографско царство, в границите на четири биогеографски провинции – Балканска високопланинска, Континентална, Медитеранска склерофилна и Понтийска степна. В България са представени всички основни групи на европейските хебитати – крайбрежни и халофитни съобщества и ниски храстчета; гори; блата и торфища; скални масиви, сипеи и пясъци; селскостопански площи и изкуствени ландшафти.

Многообразието от типове местообитания и биогеографски влияния е формирало флористично и фаунистично разнообразие (таблица 1), което нарежда България на едно от първите места в Европа. Основно това разнообразие от видове и хабитити се проявява в представителни и уникални съобщества за страната, като:

  • Високопланинска безлесна зона на Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Родопите, Беласица и Славянка, включително най-високият връх на Балканския полуостров Мусала (2 925 м н.в.), комплексите от глациални езера и клекови съобщества в Рила и Пирин.
  • Естесвените букови и иглолистни гори в планинските райони. От особено значение са автохтонните гори от ела, бял и черен бор, бяла и черна мура в Рила, Пирин и Родопите, първичните съобщества на бука в Стара планина и уникалните гори на източния бук в Странджа.
  • Дъбовите горски масиви и гори в ниските планини, хълмистите райони и равнините, включително уникалните съобщества на реликтния странджански дъб, единствените находища на ендимичните проторобуроиден дъб в Рила и тракийски дъб в Източните Родопи.
  • Карстовите райони в Родопите, Стара планина, Пирин и Славянка. Тези райони са забележителни с голям брой ендемични растения, грабливи птици и прилепи. Те са определени като основни формообразувателни огнища за съвременната българска флора. В тях се намира основната част от 5 000 български пещери с богатата и ендемичната пещерна фауна.
  • Проломите и ждрелата в основните планински вериги, голяма част от които служат като убежищни местообитания или ниши на рядка флора и фауна, в това число Кресненско дефиле, Земенски пролом, Момина клисура, Тиградско и Буйновско ждрело и други.
    Медитеранските и субмедитеранските съобщества в долините на река Струма и Места, Източни Родопи, районите на Сакар и Странджа.
  • Крайречната храсталачна и горска растителност покрай р.Дунав и вътрешните реки и устията на реките, вливащи се в Черно море, в т.ч. всички заливаеми дунавски острови с лонгозни гори от меки широколистни, които са особено важни гнездови и размножителни местообитания за птиците; черноморски лонгозни съобщества при реките Батова, Камчия, Ропотамо и Велека като места за почивка по миграционния път на птиците по западното Черноморие.
  • Крайбрежните съобщества и местообитания по брега на Черно море, включително блата (Аркутино); бракични води при устията на Ропотамо, Камчия, Велека; пясъчни дюни при Несебър и Ропотамо; крайбрежни пясъци при Силистар и Иракли; крайбрежни отвесни скали по Северното черноморско крайбрежие и Източна Стара планина като дефицитни хабитати на редки растителни и животински видове.
  • Тревните и храстовите съобщества на ендемични за България видове като айтоски гингер в Източна Стара планина, тракийски клин в Източните Родопи, царфердинандов миск в Източния Предбалкан, келеров кентрантус в Пирин, божествена иглика в Рила и др.

Една от основните форми за опазване на това биологично и ландшафно разнообразие е теритотиалната защита. Съгласно закона за горите Комитетът по горите създава система от гори със специално предназначение, чиято цел е съхраняване и увеличение на недървопроизводителните функции на горските екосистеми. Тези територии, които достигат до 34 % от общата площ на държавния горски фонд, са с режим на управление, отговарящ на категории от I до VIII от класификацията на защитените територии на IUCN.

За опазване на питейните водоизточници, регулиране на водния отток и максимално акумулиране на водните количества от горите се създават водоохранни гори и територии.

За овладяване на ерозията, лавините, свлачищата, пороите, стабилизиране на бреговите ивици на големите реки, Черно море и дунавските острови и повишаване на горната граница на гората във високите планини е създадена система на защитните гори.

Защитните и водоохранните гори на страната са 513 878 хектара.

Мелиоративните гори и територии се създават за борба с ерозията и подобряване на микроусловията в селскостопанските земи (полезащитни пояси), съхранение на инженерните съоръжения и намаляване на отрицателното влияние от промишлените центрове, магистралите и железопътните линии. До момента са определени 36 040 ха мелиоративни гори.

Около националните туристически и балнеоложки центрове, ваканционни селища и големите градове е създадена система от реакционни гори. Нейното предназначение е да създава оптимални условия за отдиха, туризма и лечението на гражданите. Тяхната площ е 237 903 хектара.

Опазването на генетичния фонд на горскодървесните видове се осъществява чрез създаването на семенни бази, плантации, дендрариуми и ботанически градини, чиято площ сега е 44 622 хектара.

Около архитектурно-строителните, историческите и археологическите паметници на културата са обособени охранителни зони с площ 3 199 хектара. Тези зони създават условия за опазване на паметниците и съхраняване на природната среда, в която те исторически са създадени и съществуват.

Ловностопанските територии от 140 127 хектара са създадени на площи, в които се съхранява и увеличава генетичния фонд на дивеча и неговите популации.

Биологично разнообразие в България

Групи организми Европа България Ендемични
таксони
Редки
таксони
Защитени
видове
Първаци н.д. 1 800 н.д. 422 0
Гъби н.д. 3 500 н.д. н.д. 0
Водорасли и мъхове н.д. 3 666 н.д. 41 0
Лишеи н.д. 709 14 25 0
Висши разстения 12 500* 3 750 170 728 389
Безгръбначни животни 200 000* 23 180* 1 131 2 125 всички пещерни
обитатели и
11 вида инсекти
Сладководни риби 227 122 10 17 0
Земноводни 71 16 1** 0 14
Влечуги 199 36 4** 2 21
Птици 520 383 0 78 327
Бозайници 250 94 6** 10 45
* - приблизително       ** - подводове       н.д. - няма данни



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Опазване на парка - Екологични функции на горите - Чудинска, Планини, информация, история, култура, забележителности в Чудинска, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Чудинска, снимки от Чудинска, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Чудинска, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.