Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Силистренска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Добруджа е освободена


Победата при Тутракан поставя началото на освободителния поход на българската армия в Добруджа. Тя има огромен морален ефект върху армиите и народите на двете воюващи страни. За България - в него най-ярко проличават горчилката и мъката на българина от несправедливостта, проявена от Румъния през 1913 г. Чувствата и настроения та на българския войник намират израз в яростта, с която се хвърля в боя, в себеотрицанието и самопожертвователността в атаката, породени от благородния порив за освобождаването на поробените добруджанци. За Румъния поражението при Тутракан е възмездие - закъсняло, но затова пък безпощадно. Никола Атанасов - летописецът на Тутраканската епопея - пише: "След победата при Тутракан, казаха: върнахме си българския град, взехме си Добруджа. Аз казвам: не град си върнахме, не парче земя си прибавихме. Там си върнахме честта...Тутракан - това е възмездие то".

Овладяването на модерната, добре укрепена Тутраканска крепост още в началото на военните действия осигурява фланга на настъпващата в Добруджа III армия. В Тутракан е разгромена близо 40-хилядна румънска армия, при Сарсанлар е разстроена IX пехотна дивизия, а при Кочмар и Карапелит - XIX пехотна дивизия. Цялата ударна групировка се освобождава за участие в следващите действия, като флангът на настъпващата в Добруджа III армия е осигурен. Моралният дух на противника е силно разколебан. '"Изгубването на Тутракан - отбелязва ген. Авереску - и особено условията, при които той беше загубен, произведоха дълбоко впечатление в страната и войската... Фактът, че отбелязахме едно поражение в първите дни на войната, раздруса твърде сериозно моралното състоя ние... мнозина очакваха всеки ден българите да минат от сам Дунава." До голяма степен успехът се дължи на решението на командващия ударната групировка, генерал Пантелей Киселов, да нанесе главния удар срещу южния сектор на крепостта, като се има предвид заплахата за тила на ударната групировка, която съществува от страна на гарнизона в Силистра.

Тутраканската операция е един от върховете на българското военно изкуство и няма как да не се признаят очевидни истини. Немският военен историк Фриц Ортлеп, колкото и да се опитва да омаловажи българския принос за действията на Централните сили в Добруджа, признава правилната стратегия и тактика на българското командване. Много по-късно след войната, в беседа с Ортлеп, фелдмаршал фон Макензен ще каже: "Аз се радвам, че германското армейско командване не възприе австрийското предложение да се нахлуе веднага във Влашко, а реши да бъде очистена най-напред Добруджа. Това последното бе една правилна оперативна мисъл". С това, без да иска, фелдмаршал фон Макензен признава прозорливостта, творчеството и таланта на генерал Тошев и неговия щаб. До този извод достига и Началникът на щаба на армията, полковник Попов, който в доклада си до Щаба на действащата армия отбелязва: "Фортовете от първа линия и укрепленията от втората линия се оказаха доста силни, по-силни от тия при Одрин, главно поради изкуствените препятствия" и че благодарение на прозорливостта и пълководческия талант на генерал Киселов, проявен при воденето на боя, крепостта е превзета.

Тези оценки са напълно справедливи, тъй като през 1914 г. германските войски, след предварителна подготовка и използване на тежка и свръхтежка артилерия, завладяват крепостите: Намюр - за 6 дни, Мабьож - за 10 дни, Лиеж - за 12 дни и Антверпен - също за 12 дни. При това тилът на Тутраканската крепост, опрян на р. Дунав, не позволява тя да бъде обкръжена и гарнизонът й получава подкрепления по време на бойните действия. Германците 6 месеца обсаждат безуспешно крепостта Осовец и, по мнението на защитниците й, не успяват да я превземат, тъй като непроходими блата край нея не им позволяват да я обкръжат.

За да се направи реална, правилна оценка на бойните действия при атаката и превземането на Тутраканската крепост, трябва да се вземат под внимание и господстващите по онова време теоретични схващания в нашата армия. Още в навечерието на войната, а особено по време на воденето й,се насажда усилено немската военна доктрина. Въпреки че германското командване грижливо изучава поуките от превземането на Одринската крепост с открита сила, в резултат на двудневен щурм, то остава привърженик на постепенната атака на силните крепости.

По време на войната началникът на германския генерален щаб Ерих фон Фалкенхайн създава теорията за стратегията на изтощението, която, според него, трябва да доведе до обрат във военните действия в полза на Германия. Същността й е, като се нанасят удари на противника, той да понася по-големи загуби от собствените войски. Тази стратегия, приложена при атаките на Вердюн, които продължа ват от 21 февруари до 18 декември 1916 г., се обръща срещу своя създател, тъй като "Вердюнската мелница за месо" поглъща 600 000 германски бойци, а само 350 000 френски.

В плен на тези схващания е и фелдмаршал Макензен, който забранява да се атакува с открита сила Тутраканската крепост. Според него това трябва да стане с няколкомесечна постепенна атака, с поддръжката на многочислена артилерия и при това предимно тежка. Само закъснялата му намеса и непреклонността на генерал Стефан Тошев не позволяват атаката да се отложи, а може би и да се провали. Ето защо трябва да се отдаде заслуженото на командващия ІІІ армия ген. Тошев, който взема смело решение да се атакува Тутраканската крепост с открита сила. "Тутракан трябва да падне възможно no-скоро и то, до пристига нето на руските подкрепления, за което абсолютно належащо е атакуването му е достатъчно силни части" - аргумент железен, нетърпящ възражения. Като се има пред вид и обстоятелството, че съединенията щурмуват крепостта не по целия фронт, а в точно избрани от генерал Киселов обекти и в полоси, широки не повече от 4-5 км, превъзходството се увеличава още повече. Това е именно творчество то и умението на военачалника - да избира направлението за нанасяне на главния удар. Към него генерал Киселов насочва повече от 50 % от пехотата и по-голямата част от артилерията, а отделя и достатъчно сили за осигуряване на обсадните войски от удари отвън, което се оказва съвсем целесъобразно, поради заплахата от изток от гарнизона на Силистренската крепост. Благодарение именно на това решение е създадено превъзходство (1,3 пъти в пехотата и 2,2 пъти в артилерията) в полза на ІІІ армия. На един километър от фронта генерал Киселов успява да съсредоточи 13 оръдия, а при атаката на Вердюнската крепост германците съсредоточават в направлението на главния удар 110 оръдия и минохвъргачки на един километър от фронта, като от тях 36 са тежки - над 155 мм, а 20 са свръхтежки - над 305 мм. При атаката на Лиеж германците използват 380 и 420 мм оръдия.

Нещо повече, още в началото на военните действия генерал Киселов успява да вземе инициативата в свои ръце, което е от голямо значение, тъй като румънският гарнизон разполага с превъзхождащи сили, но не успява да ги използва рационално. Генерал Киселов предвидливо поставя задача на частите в направлението на главния удар и на спомагателните удари да овладяват фортове на крепостта, а не междините между тях, което води до рухване на цялостната й отбрана. Германците, при атаката на крепостта Лиеж, не постъпват така, а насочват усилията си в междините между фортовете. На 6 август 1914 г. те успяват да проникнат в тила им и на 7 август завладяват града Лиеж, но нито един от гарнизоните на фортовете не капитулира. Налага се да привлекат още три корпуса и свръхтежка артилерия, за да се овладее фортовият пояс, което става едва на 16 август 1914 г.

Голяма роля при атаката и превземането на Тутраканската крепост има моралният фактор. Той обуславя масовия и индивидуалния героизъм на нашите войски, които се сражават за освобождението на Южна Добруджа. Необикновеният бой налага и необикновен героизъм. Високият морален дух на войските на генерал Киселов осигурява решителност и стремителност на атаките, а ударът им на нож е така поривист, че в много случаи противникът не го дочаква или оказва незначителна съпротива.

Превземането на Тутраканската крепост нанася чувствителни материални загуби на румънската армия. От нейния строй са извадени цели две дивизии (XV и XVII), цялото материално оборудване попада в ръцете на победителите, но най-силно се отразява неочакваният разгром на ду ха на румънската армия и на нейното командване."За първи път сме на воина, казва пленен румънски офицер и според модерните разбирания, считахме, че артилерията днес решава боевете, но това, което видяхме от вашата пехота, ни изуми. То бе нещо ужасно, като че ли не бе бой, а някакъв маньовър с ялови снаряди и патрони. Вървяха и все вървяха и докато се усетим, нахълтаха в укрепленията ". От целия румънски гарнизон, чиято численост достига с подкрепленията 39 000 души, левия бряг на реката достигат едва 3 500 войници. Според румънски източници убити, ранени и изчезнали са 7 500 войници. Пленени са 450 офицери и 28 000 войници (според генерал Жеков - 27 830), пленени са знамената на MXXX и MXXXIV румънски полк и цялото въоръжение на противника, както и две български батареи, отвлечени от румънците през 1913 г. При гр. Фердинанд. Според Загориц загубите при Тутракан в убити и ранени са 16 000 души, срещу 8 000 българи, в това число 34 германци, а пленените са около 25 000 души. По-голямата част от загубите на румънците са във Втори сектор - направлението на главния удар на атакуващите български войски - срещу частите на IV Преславска дивизия, където най-сериозно се съпротивляват на българската атака. MXXIX полк , който има 79 офицера и 4 580 войника, дава около 76 % загуби (16 убити и 30 ранени офицери; 1 519 убити и 2 011 ранени подофицери и войници).

Известието за погрома при Тутракан нанася сериозен морален удар на Румъния. "Скръбно звучи това име (Тутракан - б.а.), пише Константин Кирицеску - То е свързано с най-първото голямо поражение през нашата свещена вой на. Поражение болезнено, унизително и срамно... То падна като небесен гръм в първите дни на войната върху зашеметените ни от ентусиазъм глави, предизвикан от минаването на Карпатите и възпламенен от първите леки победи...". Действително катастрофата при Тутракан пада като гръм от ясно небе. Тутраканският погром се отразява и на по-нататъшното водене на военните действия от Румъния, утежнява се положението на румънските съюзници и главно на Русия, която се вижда принудена да спасява престижа на своя партньор в твърде трудна и за нея обстановка. Следствие на това, румънското командване спира настъплението в Седмоградско, нещо повече - дори изменя плана за по-нататъшните действия, като насочва четири дивизии от северния фронт на юг. Падането на духа в Главната квартира се отразява на подчинените армейски командвания, а от там се разпространява и между войските. Обаянието от лесните успехи в Трансилвания изчезва, щом се получава вестта за падането на Тутракан. Войските в Трансилвания се "чувстваха като ударени в гръб" и въпреки че този удар е твърде далеч от тях, настъплението не може да продължи със същия ентусиазъм и енергия.

Разгромът на румънския гарнизон в крепостта произвежда потресаващо впечатление на местното население, което, обзето от паника, напуска жилищата си и обсажда ж.п. гарата в Олтеница, за да се евакуира към Букурещ и вътрешността на страната. Влаковете са препълнени от ранени при Тутракан и бягащо население. Хуманен акт е разпорежда нето на майор Стоянович българската артилерия да не обстрелва ж.п. гарата в Олтеница, за да не пострада мирно население. "Бих разпердушинил целия град, понеже ми казаха, че в този момент там бил румънският главнокомандващ (генерал Теодореску - б.а), който на един моторен шлеп, заедно с щаба и автомобила си, беше заблаговременно офейкал от Тутраканския бряг. Той беше единственият румънски големец, който успя да се отърве от плен."

Всички разказват за ужаса при Тутракан и за страха от преминаването на българите на левия бряг. Това повлиява и на действията на румънското командване, което изпраща две дивизии от резерва на ІІІ армия да се противопоставят на българското преминаване на реката и евентуално настъпление към Букурещ. Когато става ясно, че българските войски нямат намерение да навлизат в румънска територия през Дунав, румънското командване иска помощ от съюзниците, за да спре подготвящото се българско настъпление в Добруджа. Разгромът при Тутракан поражда и опасения сред румънското главно командване от пораженски настроения сред войската, поради което старателно прикрива истина та от обществеността и воюващите на фронта. Организира се яростна антибългарска кампания, като се измислят чудовищни факти за отношението на българските войници към пленниците. Това, което става при Тутракан, в общи линии е неизвестно за широката общественост до края на Първата световна война. След войната, за превземането на Тутраканската крепост в Румъния не се знае почти нищо. Румънският Генерален щаб, оправдавайки се, че при отстъплението голяма част от архива за боевете е изчезнал, определено възпрепятства обективното анализиране на събитията. Много от авторите, които се опитват да пишат по проблема, се затрудняват, поради липса на обективни източници и документи. Обикновено в тези изследвания се принизяват силата и качествата на българската армия и българското командване, а се обръща внимание на румънските "подвизи" на другите фронтове и успешния за Румъния край на войната, в която тя значително увеличава територията си.

Един от известните румънски военни историци - К. Загориц, в периода 1918-38 година събира сведения от над 500 участника в боевете при Тутракан, както и от запазените документи, публикува в 1939 г. труда си "Тутракан" и успява, в общи линии, да издаде едно по-достоверно представя не на събитията от 1916 г. и дейността на гарнизона под ръководството на генерал Теодореску. Той констатира, че въпреки превъзходството в бойна техника артилерията действа неефективно и често обърква собствената си пехота с българската и я обстрелва, нанасяйки й допълнителни загуби. Важна причина е и лошото военно ръководство на генерал Теодореску, който, според него, е неинициативен и страхлив. Това се вижда и от конкретните му действия, а в разгара на боя той напуска бойното поле и преминава реката, а командирът на ІІІ сектор, генерал Димитреску, въобще не схваща развитието на бойните действия и положението на фронта пред неговата групировка. Авторът счита, че командването няма правилна тактика за отбрана на крепостта, което сковава войските, обрича ги на много жертви от огъня на артилерията и българската пехота. Недостатъчната подготовка на пехотата и слабият боен дух също довеждат до срив в отбраната, голяма част от нея се изгубва сред царевичните ниви и се крие, нежелаейки да влезе в съприкосновение с българите. Макар и с неохота, авторът също отбелязва по-голямата боеспособност на българския противник - устремност на пехотата, точност и подвижност на артилерията.

В действителност противниковото командване не се оказва на висота при организирането на отбраната, проявява неоправдана пасивност при воденето й, не използва пра вилно изпратените му подкрепления, заблуждава с неверни донесения по-горното командване, а накрая комендантът ген. К. Теодореску проявява престъпно малодушие, като изоставя войските и търси спасение на северния бряг на Дунава. Румънското командване не използва и голямото предимство в артилерийско отношение, което дава непроходимата река - една част от далекобойната артилерия, поставена на левия бряг на реката, може да стреля по атакуващия, когато той атакува главната отбранителна линия, особено по фланговете и да продължава стрелбата, и след превземането й. Левият бряг на Дунава дава удобна позиция за разполагане на тежките батареи, с които борбата на българската артилерия би била твърде трудна.

Времето и историята оценяват по "достойнство" действията на генерал Теодореску, комендант на крепостта, и И. Мусаков, много точно го определя: "Ето, прочее, как разбираше румънския комендант, комендант на една крепост своя върховен дълг. Той напускаше своя пост пръв, вместо да остане последен. Изглежда, че в сърцето на този офицер имаше малко военни добродетели, защото военната история навсякъде и във всички страни и времена, говори за сдаване на крепости, за връщане на сабята на коменданта от великодушния противник, но също така за налапване на цевта на пистолета от доблестния и честолюбив офицер при подобна катастрофа. Комендантът на Тутракан предпочете да напусне пръв крепостта... Чудно ли е, че след това на брега на Дунава се започва паническо безредие, което още повече пречеше на прехвърлянето на румънските части на левия бряг".

Не пести критиката към своя началник на гарнизона и ген. Аслан: "Комендантът на крепостта не съумява да разпредели и употреби както трябва всичките войски, които му са изпратени на помощ. Като не успява да определи даже в последния ден разпределението на силите на противниковата атака, той оставя няколко части в пълно без действие, без да ги употреби в боя, тогава когато други части се изтощават в борба с превъзходни сили. Най-много войски са пратени в западния сектор, който е атакуван само демонстративно, или в източния сектор, съвършено неатакуван, тогава, когато в южния сектор, гдето произлиза главната атака са пратени само 2-3 батальона".

На 7 септември генерал Киселов издава оперативна заповед № 4, с която разпорежда: "Германският отряд на майор Хамерщайн - една дружина с две батареи, заедно с две дружини от V маршеви полк, една дружина от XMVIII полк и две батареи от III гаубичен полк остават за гарнизон на Тутракан под началството на майор Хамерщайн...". Отправя дивизията към Аккадънлар. "От града излизаха с победоносните си знамена българските полкове. Маршът им беше със стъпките на буреносци... Де е българската майка да види своите рожби на върха на славата! Генералът е насълзен... Той ги поздравява и хиляди гърла му отвръщат на привета. Тая тържествена среща на вожда с войските се наблюдаваше с тежката мисъл от румънските пленници - офицери и войници".

С това Тутраканската операция завършва, поставяйки началото на победоносния освободителен поход на българската армия в Добруджа. На следващия ден, след Тутраканския погром, българските войски разбиват обединените сили на румънско-руската армия при Добрич, без бой е превзета Силистренската крепост. ІІІ армия на генерал Тошев уверено настъпва в Северна Добруджа, преодолява на 19-21 октомври Кубадинската позиция, освобождава свещената добруджанска земя и през декември достига устието на Дунава. На 8 декември 1916 г. І Софийска пехотна дивизия влиза в Букурещ и Румъния излиза от войната.

Добруджа е освободена.



Петър Бойчев, Тутраканската епопея, първо издание 2003 г.

форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Градове - Добруджа е освободена - Тутракан, Силистренска област, информация, история, култура, забележителности в Тутракан, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Тутракан, снимки от Тутракан, туризъм в Силистренска област, настаняване в хотели в Тутракан, Силистренска област; частни квартири в Силистренска област.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.