Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Великотърновска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Дългият път на виното

Всичко е подчинено на идеята за вино и туризъм
Всичко е подчинено на идеята за вино и туризъм

У нас редовно идват жадни за нови винени знания чужди туристи

Изящен рубиненочервен цвят с виолетови нюанси, аромат, в който се долавят червени плодове, виолетки, мускус, подправки и ванилия. Има хора, които се отнасят към вината така, сякаш пишат любовни писма. В букета от нюанси на виното долавят сухи горски листа, орех, подправки и тютюн. Познавачите намират във всяко вино аромати и вкусове, които обикновеният човек не си е представял, че въобще съществуват събрани на едно място. Откриват интензивен аромат, усещане за свежест, цитрусови нюанси с доминираща зелена ябълка например. Или ягодов конфитюр, или пък сушена смокиня... Описанието на вината често звучи така, сякаш някой се надвесва над чашата и прави заклинание. Същите тези специалисти доливат още масло в огъня, като твърдят, че да се получи хубаво вино често е въпрос на магия. А пък туристите просто са длъжни лично да проверят каква е тази история.

Пионерите на това начинание у нас са чужденците. Те обикновено знаят какво търсят и са привлечени от възможността да дегустират различни сортове и реколти вина. Няма значение дали става въпрос за посещение на заводи или домашни изби.

Виното е в центъра и е единствената цел на пътуването. У нас има няколко варианта на тема винен туризъм. Първият е, когато хората казват, че обичат да пътуват и само чакат пътя да свърши, за да седнат вечерта на маса, да опитат виното и да си поговорят напоително. Вторият вариант е следният: група хора обикалят организирано от град на град, посещават лозя, опитват различни видове вина.

През последните години и малки, и големи производители на вина откриха дегустационни зали.

Ясно е, че виненият туризъм е свързан с дегустирането на вино. Но към това се добавят още куп ритуали. Тази година гроздоберът в село Еленово започва още през август. Един гроздобер не е повод за пътуване, но сега нещата не са такива. В програмата са включени нестинарски игри, девойки в народни носии, които мачкат с боси крака гроздето, пехливански борби, тържествено отрязване на първите гроздове и други простички радости. Като се премине през ритуалите обаче, остава време за истинското занимание.

Еленово се намира на двайсетина километра от Нова Загора и пейзажът в продължение на километри е един и същ - поляни и хълмове. Наблизо има естествено езеро и автентични тракийски руини. Избата "Едоардо Миролио" в Еленово е на площ от 6.5 декара и е заобиколена от лозови масиви. Запазена марка тук е  сортът черно грозде пино ноар, който е много труден за култивиране, обяснява управителят Георги Балабанов. Смята се, че този сорт съществувал още през IV в. от н.е. в областта Бургундия. У нас той е основа за производството на бяло, розе и червено вино. Топлите дни и студените нощи в Еленово позволяват на гроздето да узрее добре и да разгърне ароматите си, но затова пък е задължително да се бере сутрин рано на ръка. Според енолога Марко Монкиеро точно тогава настъпва моментът на най-подходящата технологична зрялост на гроздето, натрупало достатъчно естествени захари и киселини, за да ги предаде при ферментацията на естествено пенливото вино от пино ноар.

Eмблемите на Мелник са земните пирамиди, старите къщи и старото вино. Това е мястото, където най-често идват ученически групи или възторжени чужденци. Едните идват, защото Мелник присъства в списъка на задължителните места за училищна екскурзия. Чужденците пък търсят нещо уникално и защото ценят доброто вино.

Мелник е най-малкият град в България, но за сметка на това не прилича на никой друг. Има и доста бурна история - в миналото той е бил разположен на древен исторически кръстопът, свързвал егейското крайбрежие с вътрешността на Балканския полуостров и страните от Централна Европа и Адриатическо море с Далечния изток. Днес в подножието на пирамидите живеят не повече от 200 души. През пролетта и лятото туристите се смесват с местните и затова на човек може да му се стори, че улиците са пълни с хора. През есента (особено след като се обере гроздето) място за илюзии няма.

Мелник представлява няколко тесни улички, една река, която преминава през града, и гледката към земните пирамиди. Когато задуха вятърът, обикновено целият град се покрива с един особен червеникав прах. По нищо не личи, че ключовата дума тук е туризъм. Човек трябва да направи няколко крачки, да огледа внимателно надписите в ресторантите и магазините, за да разбере, че хората тук ключовите думи са вино и туризъм. Всичко е подчинено на тази идея - дървените ръчно изработени рекламни табели, неоновите надписи hotel и bar по къщите, наредените бутилки вино, изнесени направо на улицата. Ако една къща предлага нощувка, съседите са се преустроили на ресторант, а съседите са отворили смесен магазин. По-нататък във веригата положението е същото. Ресторанти се сменяват с винарни и изби, после идва ред на хотелите и кръчмите.

Виненият тур в Мелник може да започне още от двора на винпром Дамяница. Тук редовно идват жадни за нови винени знания чужди туристи. Виненият тур започва край производствените халета и свършва в избата. Това е мястото, където туристите могат да се развихрят - разклащат чашите, отпиват от виното, говорят за плътност, за хармоничност, за свежест. Почукват бъчвите, снимат се на фона на бутилките, показват, че им допада идеята да обядват на крак в избата, и през цялото време не престават да разклащат чашите в ръцете си. Някои хора излизат от избата за двайсет минути, а други могат да изкарат там повече от четири часа. Затова може да се съди и по странични белези. Хората пристъпват в избата почти на пръсти. Между редиците с бъчви пък ги наблюдават майсторите винари, които са винаги готови да подхванат разговор и да разкажат това-онова за виното. "Когато се разклаща чашата, може да се усети истинският аромат на виното.

На "картата на винения туризъм" у нас трябва да се отбележат задължително поне още няколко места - Ловико - Сухиндол, Винарна - Лясковец и Винарна - Свищов, Поморие... И докато българските туристи пристъпват по-плахо към винените турове, чуждите почитатели на винения туризъм са склонни към по-мащабни заключения. Казват, че у нас трябва да се развива само винен туризъм. Даже имат аргументи в защита на твърдението си - понеже в други краища на света трябва да се изминат хиляди километри от една винена област до друга, а при нас разстоянието се изминава за един-два часа.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Хоби - Дългият път на виното - Лясковец, Великотърновска област, информация, история, култура, забележителности в Лясковец, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Лясковец, снимки от Лясковец, туризъм в Великотърновска област, настаняване в хотели в Лясковец, Великотърновска област; частни квартири в Великотърновска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.