Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Бургаска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Ахтембулу

Богата и интересна е историята на древния Агатополис. Археолозите доказват, че първите заселници са от преди 5 000 г. пр.Хр. По-късно траките, създали, в началото първото хилядолетие пр. Хр., крайбрежно селище. То съществувало и през X-VI в. пр.Хр., за което свидетелстват различни видове котви, съдове и късчета от сива тракийска керамика. Траките добре познавали морето, корабоплаването, риболова и лова, рудодобива и много занаяти, търгували с много народи и племена, отличавали се с висока култура, били прочути пирати.

С настаняване на гърците след VI в.пр. Хр. по западния бряг на Черно море, създаването от Милет, на  прочутия в древността със своето богаство и култура град Аполония Понтика (Созопол) се свързва и основаването на  Ахтопол. От пристанището на Ахтопол са изпращани кораби до Милет, Мегара, Атина и други средиземноморски градове. Ахтопол е бил известен и богат крайморски град, които за да се предпази от честите пиратски нападения, построява здрава крепостна стена. Градът е наречен Авликон Тихос (стената на тихос) или дворцова стена (укрепление).

Основаването на Агатополис към 430 г. пр. Хр. от Атина като полития (град-държава), се свързва с управлението Перикъл. Намерени са части от амфори, декоративни керемиди, украсени с яйцевиден орнамент (йонйска кима), елинистична крепостна стена италийски амфори от Западното Средиземноморие (първата полвина на I в. пр.Хр.), два старогръцки надписа разкриващи значението на града. Това доказва, че в края на V в. пр.Хр. тук е съществувала атинска колония (клехурия) под името Агатополис - от гръцките думи "агатос" (добър) и "полис" (град), богат пристанищен и търговски град с интересна политическа и културна дейност. Предполага се, че един век по късно Агатополис сече свои бронзови монети.

По време на Одриското царство (460-340 г. пр.Хр.), градът запазва своята самостоятелност и икономически се замогва, но македонския цар Лизимах му отнема автономията. Агатополис, от средата на I в .пр.Хр., е в пределите на Римската империя и превърнатото в укрепно военизирано селище с пристанище, използвано в непрекъснатите битки с тракийското племе тини. За това съдим от намерената плоча, поставена на Капитола в Рим с надпис: "В чест на Свет, син на тривиат от Агатополис, за подвизите му в Юдея 86 г. пр.Хр. и от римска карта (I в. пр.Хр.)", съхраняван в Нюйорския университет. За противопоставяне на варварските набези в началото на II в., на мястото на старата охранителна стена се изгражда нова, по-здрава крепостна стена. За снабдяването с вода са построени няколко кладенци и оловен водопровод, а два тайни изхода в крепостната стена са водили към питейния източник и северния залив.

Интересна е историята на Ахтопол по време на византийското владичество и след създаването на българската държава от хан Аспарух през 681 г. Странджа и селищата по западния Черноморски бряг през следващите векове, в резултат на непрекъснатите войни, често променят своята принадлежност - от Византия към България и обратно. От надписа на каменна колона в Плиска се разбира, че в 812 г. Хан Крум разгромява византийските войски и крепостта Агатополис е покорена. От 864-894 г. градът е извън границите на българската държава. Император Лъв VI Мъдри през 885 г. обявява Ахтопол за епископия, подчинена на Адрианопол (Одрин).

След въстанието на братята Асен и Петър (1185 г.), през 1187 г. те се установяват на стан край Ахтопол и с помоща на местното население го включват към България.

Тежки години настъпват след 1204 г., когато кръстоносците завладяват Константинопол, победени през 1206 г. от цар Калоян. В 1206 г. Ахтопол и областта са нападнати и ограбени от латините, които не успяват да превземат крепостта. До 1233 г. според мемоарите на Андреа Дандало, често е нападан от венецианските пирати на Джакомо Доро - "При тези нападения градът беше ограбен и упостошен".

По време на цар Иван Асен II (1218-1261 г.) Агатополис отново е в българско владение.

През 1263 г. болярина Мицо предава Аполония, Месембрия и Агатополис на Михаил VIII Палеолог. Същата година цар Константин Тих (1257-1277 г.) установява своя стан край града, средоточава голяма войска по долината на река Арезву (Резувска), превзема Виза, но понася поражение при Вриси (Бунар Хисар), остъпва и около 40 г. Агатополис е към Византийската държава. Присъединен е отново към България от цар Светослав Тертер (1300-1321 г.). Години до 1322 г., са изключително успешни. Градът е важно пристанище, търгува с Константинопол, Гърция, Венеция и Генуа, издига се като религиозен център. От 1322 г. Ахтопол е към Византия, но след блестяща победа на цар Иван Александър (1331-1371 г.), на 18 юли 1332 г. край река Русокастро, цялото Южно Черноморие е присъединено към България и сключен дълготраен мирен договор. На 4.10.1366 г., след двумесечна обсада, граф Амедей VI Савойски го завладява и предава на Византия.

Историята на падането но Агатополис и Южното Черноморие под османско робство не е напълно изяснена. След превземането на Одрин в 1389 г. тук е преместена митрополията. Ахтопол, след няколно месечна обсада, е превзет на 15.4.1453 г. от Караджа бей. В 1498 г. Ахтопол, се споменава като център на нахия (околия) в кааза (окръг) Анхиало с 12 села и 158 семейства.

От средата на XVI в. градът оживява, развивасе и забогатява. Завърналото се от Странджа население строи нови къщи, кей, кораби за турска флота, изнася за Цариград дърва, дървен материал и дървени въглища, риба. Турската власт решава "да определи специален закон за град Агатопулу (Ахтембулу), такса (гюмрюк)" за внесени или изнесени стоки.

Интересни сведения дават френският пътешественик д'Омер фон Хел, който през 1845 г. пише, че Агатопол, построен върху руините на крепостта Агатополис е гъсто застроен, с тесни и криви улички, застлани с калдаръм, с 600 къщи, дървен кей и корабостроителница.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., в Ахтопол е настанен малък гарнизон с командир Юсуф паша, чиято цел е охрана на града и снабдяване на турската армия с добитък от селата. Напразни са надеждите на българското население, че с подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Одринска Тракия ще бъде част от България. Следват несправедливите решения на Берлинския договор и Странджа отново е под турска влас, а час от населението се изселва в свободна България.

До 1913 г., по богатство сред черноморските градове, Ахтопол е трети след Варна и Бургас.

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, районът на Царево и Ахтопол попада съгласно решението на конгреса Петрова нива (Странджанското оборище) от юли 1903 г. в участъците на войводите П. Шиваров - Граматиковски, Ц. Куртев - Иниадски и П. Ангелов - Пиргополски. На 20 юли - Илинден 1903 г. въстанието избухва в Македония, а на 6 август - Преображение и в Одринска Тракия. В Странджа са освободени много селища, създадена е Странджанската република просъществувала 26 дни.

Ахтопол е освободен на 6 август към 9 часа от въстаниците на войводата Ц. Куртев. Изгорени са архивите, избран е комендант и ръководство от 10 души, но както отбелязва в мемоарите си М. Герджиков, във въстанието не се включват представетели на гръцкото население, което за района около Ахтопол е преобладаващо. Изплашено, турското правителство изпраща за неговото потушаване над 40 000 редовна турска армия. Турската власт проявява невиждана жестокост. Опожарени са 66 села, 17 745 изгорени християнски къщи, изклани и избити 2 565 души, много жени и моми обезчестени, 12 880 обездомени, над 20 000 изселени. Така завършило славното Илинденско-Преображенско въстание през 1903 г. Към българските земи потеглят хиляди бежанци.

С голяма надежда населението от Източна Тракия посреща Балканската война от 1912 г. България настъпва с три армии, а пряко свързана с освобождението на Източна Тракия и Странджа е ІІІ армия, командвана от прославения генерал Радко Димитриев. На 5.10.1912 г., в турската част на Странджа, навлиза сформирания в Бургас отряд доброволци от участници във въстанието през 1903 г. и младежи, родени в поробените български територии под ръководството на войводата М. Герджиков и Д. Аянов, които освобождават Василико, Ахтопол, Резово, М. Самоков и се установяват в района на Мидия. Военните действия се развиват светкавично. Българските войници проявяват нечуван героизъм. Следват блестящите битки край Бунархисар и Люлебургас, Одрин и др., които принуждават турското правителство да поиска примирие.

В резултат на недалновидната политика на цар Фердинанд след Междусъюзническата война през 1913 г., Източна Тракия отново е завзета от турските войски, които безпрепятствено преминават линията Мидия-Енос. С подписване на Цариградския договор от 29.9.1913 г., на България са върнати селищата между залива Атлиман, резовска река и Малко Търново, където се заселват хиляди български бежанци от Одринска Тракия. В Ахтопол заселниците са от селата Яна, Бунар Хисар, Колибите, Блаца, Цикнихор, Пенка, Чонгора, Кору дере и др.

С големия стихиен пожар на 20.10.1918 г. (вероятно умишлен), красивият град с дву и триетажни богати къщи, магазини и складове, църкви и параклиси изгаря, в т.ч. и голямата митрополска църква Успение Богородично. За местното население настъпват отново тежки години. По-късно Ахтопол гори на 26.10.1935 г. - изгарят къщи, новопостроената маслодайна фабрика на Д. Коларов и общината в къщата на Ст. Иванов и през лятото на 1945 г., когато изгарят осем стари дървени къщи, с което напълно е унищожен красивият старинен град.

Периодът до 1939 г. е изключително успешен. До 1930 г. са построени 86 бежански къщи, много масивни къщи на местните първенци, магазини и работилници, моторната мелница на братя Караниколови, водопровод с резервоар и 22 чешми, улици, общинска сграда, поща и митница. Развиват се риболовът, земеделието, дърводобивът и въглищарството, търговията, износът. Учредяват се клон на Морски сговор, горска кооперация Гранит, Тракийска организация, организации на БКП и БЗНС, читалище Хр. Ботев. В края на 1930 г. Ахтопол наброява 168 къщи и 1195 жители.

В началото на XX в. Ахтопол е малък черноморски град, с утвърдена инфраструктура, който благодарение на ускореното и модерно архитектурно строителство непрекъснато се развива и мени своя облик, възвръща старата си слава на красив град и туристически курорт, известен далеч зад пределите на България.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Градове - Ахтембулу - Ахтопол, Бургаска област, информация, история, култура, забележителности в Ахтопол, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Ахтопол, снимки от Ахтопол, туризъм в Бургаска област, настаняване в хотели в Ахтопол, Бургаска област; частни квартири в Бургаска област.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.