Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Пловдивска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

От Бачковския манастир до Клувията

Опознайте красотите на Родопите и благодатната сила, и магнетично привличане на параклисите, аязмата и малките църквици в местност Клувията
Опознайте красотите на Родопите и благодатната сила, и магнетично привличане на параклисите, аязмата и малките църквици в местност Клувията

От много време бях решил да посетя това чудно място. За него ми бяха говорили доста приятели, нескривайки възхищението си от видяното. И така един летен ден, в който преобладаваха мъглата и дъжда, се запътих натам. След като запалих свещ в храма на Бачковския манастир и се помолих пред чудотворната икона на светата Божия майка, аз се запътих в избраната от мен посока. Поседнах малко на пейките пред манастира, запленен от тишината на това място. Обикновено тук е истински стълпотворение от богомолци, но точно в този ден тук бе тихо и спокойно. Голяма табела указваше че по пътеката югоизточно от манастира се намира резерват Червената стена, известен с уникалната си флора. Тръгнах нагоре. Всичко беше покрито със зеленина, а гората бе изпълнена със страхотен аромат, на смола и влага, но такава, каквато само в гората може да се долови. По пътя от манастира до Костницата снимах едно стадо овце, което непринудено си пасеше, водено от своя пастир.

Стигнах до Костницата - старата средновековна църква-гробница от Бакурианово време. Понеже много често посетителите снимат самата сграда, реших да направя нещо по-нетрадиционно, а именно да снимам монашеските гробища, югоизточно от нея. Знаех от майка ми и от баба ми, че тук е гроба на един наш роднина от село Момчиловци, който е бил монах в светата обител . След кратко търсене успях да намеря неговия гроб и да го фотографирам. Стана ми много тъжно, защото никога не съм познавал този, човек а е бил духовник. Никой от семейството ми не е бил пряко свързан с църквата и този човек бе единственото изключение, макар и толкова далечен роднина.

Продължих нагоре. Пътят ми премина през стръмна горска местност, като малко след Костницата той се раздвояваше. Хванах горния и след малко повече от 300 400 метра пътечката се превърна в широка пътека, дори път, който преминаваше през някакъв стар пионерски дом или пионерски лагер, в който обаче вече от може би доста години живееше само спомена за отминалите години. Ясно бе че на времето тук е имало детски глъч, но сега всичко бе запустяло и някак си старо и тъжно.

Пътят преминаваше между осеяни с дървета скали и се отправяше в посока югозападна от манастира. Зад мен останаха и последните сгради на детския лагер. И точно тук съзрах от северната страна на пътя, на около 30 - 40 метра над него на една скала, бяла сграда, в която веднага припознах параклис. С радост се отправих към нея, преминавайки по дървено мостче над дерето, в което се бориха струите вода, дошли от навалелия дъжд. Повървях малко по периферията на стръмнината и пред мен се показа параклиса. Той се казваше Свети Георги, както по-късно научих от надписа вътре в него. Както се вижда на снимката неговата архитектура бе малко по-различна от тази на останалите и по-специално този орнамент над притвора му, малко напомнящ като изработка на някоя от латионоамриканските хасиеди. Това вероятно бе място предназначено за малка камбана, която да бъде закачена тук. Снимах параклиса и от източната му част, странно залепена почти до скалата. След като направих хубави външни снимки, реших да вляза и в параклиса. С непринуден трепет пристъпих вътре и останах изумен. Той бе изографисан целия. Не че стенописите бяха с кой знае каква художествена стойност, но пък самият факт, че тук, на километри от Бачковския манастир и на доста повече от Асеновград има параклис, чиито стени са изписани изцяло е малко или много интересен и забележителен факт.

След като приключих снимките на параклиса забелязах, че от скалата на която той бе построен се виждаха постройките на изоставения детски лагер, Зарадван реших да го заснема от тази гледна точка. Както се вижда от снимката всичко бе потънало в зелелнина и Божието присъствие всячески се усещаве в това презипълнено с благодат място.

Започнах да слизам надолу и да се връщам към дървеното мостче, през което преминах от другия край на дерето. По пътя снимах интересни цветя, които бяха събрали по себе си блестящи хладни капки роса.

Не завих обратно по мостчето а продължих нагоре. След няколко десетки метра пред мен се показа табела, указваща че наблизо има резерват. Пътят се виеше нагоре през диплите на балкана провиращ се все по-надълбоко в пазвите на планината. През няколко десетки метра имаше хубаво направени пейчици и маси - един идеален вариант за приятен уикенд. Срещнах мъж и жена, които бяха със своите кученца, може би 7 или 8 на брой. Поздравихме се и аз продължих нагоре. На края на тези поляни имаше една чешма с много хубава и чиста вода. За съжаление точно тук батерията на апарата ми падна и нямаше как да продължа да снимам по-нагоре. Но нищо. Пътя отново влизаше в гора и аз ентусиазирано закрачих през него. След около половин километър започнах да виждам как гората започва да се разрежда и съзрях аязмото и параклиса, оградени от каменен зид. Наистина тук бе прекрасно. Само гласа на птиците и повея на гората смущаваше тишината настанала тук. В аязмения извор имаше множество икони. В моливен мир времето спря за мен. Прекарах много време там, няма представа колко, следтоваразгледах с нескрито възхищение дървеното мостче след което започваше резерват Червената стена и бавно започнах да слизам надолу.

През целия път на връщане си мислих, колко много прекрасни местности има по нашия край, за които дори човек, който се интересува живо от това дори и не подозира. Дали пък някой ден освен възрастни хора по тези пътеки ще тръгнат и млади хора, за да опознаят красотите на Родопите и благодатната сила и магнетично привличане на параклисите, аязмата и малките църквици тук. В този ден аз бях един от тези щастливци, които беше опознал всичко това и бях сигурен че същият този ден щеше да остане за дълго в моето съзнание. Един прекрасен ден.



Васил Василев, юни 2005, снимки автора
Пейките пред манастира, запленен от тишината на това място Монашеските гробища до Костницата Иконостаса в параклиса Свети Георги Стенописите в параклиса нямат голяма художествена стойност Източната част на параклиса е залепена почти до скалата Само гласа на птиците и повея на гората се сливат с ромона на чистата вода

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - От Бачковския манастир до Клувията - Бачково, Пловдивска област, информация, история, култура, забележителности в Бачково, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Бачково, снимки от Бачково, туризъм в Пловдивска област, настаняване в хотели в Бачково, Пловдивска област; частни квартири в Пловдивска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.