Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Психология на околната среда

Псилохогически последствия от плътността на населението, урбанизацията и стълпяването*

Плътността на населението може най-добре да се илюстрира с пример - при настоящите темпове на растеж (общо раждания - общо умирания) средно 100 000 души приблизително един град, като Чикаго на месец) през 2030 г. населението ще е 20 милиарда. Така че хората са твърде плодовити и под голямо съмнение е твърдението, че възпроизводството е едно от нещата, които хората вършат добре. Разбира се, има граници за ръста на населението и скоростта му на увеличаване започва да намалява, но дали ускорението може да се намали или дори за обърне посоката си навреме, за да остане планетата ни обитаема, е твърде спорен въпрос.

Освен увеличаване общия брой на населението се откроява и тенденция към урбанизиране. Вместо да се разселим равномерно на земята, ние се скупчваме в определени географски райони. Броят на градовете с население превишаващо 100 000 души, се е учетворил за последните 20 години и през следващите 20 се очаква същото. Тези две тенденции (увеличаване броя на  населението и усилване на урбанизацията) заедно водят до драматично стълпяване на хората. Едва сега учените решиха, че си заслужава да изследват последствията от това. Още повече тези тенденции са усилени в развиващите се страни (т.е. страните от третия свят), повечето показват по-високи стойности на растеж на населението и склонност към урбанизиране. Тези стойности са още по-смущаващи предвид липсата на развито земеделие като основа за развитие на градовете.

Така безпогрешно по целия свят тенденцията на положително ускоряване на урбанизацията е довела някои учени до твърдението, че в съвременния свят най-големите проблеми на обществото са градските и че справянето с урбанизацията определя основните поведения на съвременните хора. Анонимността, липсата на лично пространство, стълпяването, чувството за безсилие, залитането между монотонност и свръхстимулиране, движението по улиците, замърсяването и други проблеми, които са или създадени, или изострени, са тези, с които обитателите на планетата Земя май не са готови да се справят. Надзърналите в бъдещето предвиждат свят на непрекъснати промени и твърде различен от обитавания сега. Увеличаването на гладуващите, замърсяване, заразни болести, физически недъзи са някои от характеристиките, които се очаква да бъдат повлияни от увеличаването на концентрацията на населението. Между очакваните социални проблеми, причинени от увеличаване на населението, са влошено физическо и умствено здраве и увеличаване на престъпността, както и психологични явления, като разширяване на наркоманиите и злоупотребата с алкохола, раздори в семейството, отдръпване, агресия и влошаване качеството на живот. Явно това е твърде тревожна и мрачна картина на бъдещето, породена от безконтролното увеличаване на населението. Но дали това е обикновена спекулация, предсказания на черногледци, или тези предвиждания имат някаква реална основа? Предвижданията за влиянието на нарастването на населението са може би един от централните въпроси на психологията на околната среда. Ще прегледаме изследванията на последствията от урбанизацията и ще разгледаме някои свързани въпроси за това как хората ще реагират на високи нива на плътност на населението (изследване на стълпяването).

Урбанизация

По-голямата част от населението живее в близост до големите градове. Затова не ни изненадват усилията за описване и вникване в опита от градския живот. В тази глава ще разгледаме психическите, социалните и психологическите последствия от урбанизацията.

Психически последствия

Безконтролното разразстване на градовете бе наречено от някои разпълзяване. Думата се отнася до произволно и безконтролно разрастване на градовете. Често това води до доближаване на жилищната и възстановителната зона до бизнес- и промишлената зона. В резултат се затрудняват транспортните връзки и особено ограничаването и обособяването на тежкия товарен трафик с оглед дим и замърсяване. Тези фактори влошават деня и на жителите на градовете. Които могат да си го позволят, се преместват в покрайнините на града. Нещата се влошават за оставащите в града. Неизбежни стават проблемите с болестите, престъпността и етническата нетърпимост. Отлитането на по-богатите в предградията заедно с отварянето там на търговски центрове водят до западане на градските центрове. По-нататък драматичното нарастване на населението в предградията създава същите проблеми, от които бегълците от градовете някога са потърсили спасение. Това е причината за кризата в толкова много съвременни градове.

Усилващата се урбанизация създава в покрайнините същия набор от проблеми, като в града - боклук, канали за отпадни води и промишлени отпадъци, липса на енергия, замърсяване на въздуха и шум, които растат с всеки изминал ден. И докато корените на проблемите с околната среда растат към селските райони покрай градовете, самите дървета си растат в центъра. За щастие обществото все повече обръща внимание на проблемите със средата и започват да се вземат мерки за подобряването й.

Теории за урбанистичното влияние

Огромният брой променливи, потенциално влияещи върху живеещите в града, прави трудни концептуализацията на влиянието на града върху индивидуалното и социалното поведение. Някои отрицателни резултати вече бяха описани в предходните глави.

Глас и Сингър (1972) изучават влиянието на определен физически стресор (шума) върху умственото здраве. Уолуил в адаптационната си теория (1976) доказва, че хората действат най-добре при средни нива на възбуждане. Неговият подход взема предвид отрицателното влияние на града чрез твърдението, че свръхстимулирането поражда свръхвъзбуждане. Милграм (1970) твърди, че силата и скоростта на дразнението, на което са подложени живеещите в града, надвишават  капацитета на системата им, което води до информационно претоварване. Прошански, Итълсън и Ривлин (1970) доказват, че потребностите на градския живот ограничават индивидуалната свобода, което води до поведенческо ограничение и усещане за загуба на контрол над собствения живот. Баркър (1968) твърди, че градовете са пренаселени и броят на техните обитатели надвишава капацитета на системата за осигуряване на значими роли за населяващите го. Тази липса на определени роли на практика създава чувство за маргиналност и отчуждение.

Доколкото описаните психични и физични променливи присъстват  в градската среда, те се възприемат от индивидите като извън оптималния диапазон и индивидът изпитва неудоволствие, силно възбуждане и загуба на контрол. Това поражда поведение за справяне, насочено към връщане на индивида към оптималната скала на удоволствие, възбуждане и господство. Ако усилията на такова поведение са успешни, индивидът живее без поведенчески нарушения. Неуспешните усилия водят до различни отрицателни последици, като разглежданите по-горе. Но докато повечето изследвания на градския живот изтъкват тези отрицателни последствия, някои теоретици обсъждат ползите от него.

Сравнение град - село

Няколко изследвания сравняват разпространението на физически и психоразстройства в градска и селска среда. Интересното е, че резултатите не разкриват по-лошо физическо и/или психическо здраве в градовете сравнено със селата. Заболяванията на дихателния апарат са, разбира се, по-чести в градовете, свързано със замърсяването на въздуха. Макар общото описание на града да предполага по-голямо присъствие на стрес, Хей и Уайнтмън (1969) докладват много малки разлики в разпространението на стрес-свързаните болести, като сърдечни и високо кръвно налягане, а някои изследователи сочат по-слабото разпространение на други болести в града сравнено със селото. Докато алкохолната и наркотичната зависимост са широко разпространени в градовете (Грайс, 1966) Доренден и Доренден сочат, че разпространението на психозите е по-високо в селските области сравнено с градските. Така че градът съвсем не е твърдо патологична среда в сравнение със селото.

Социално-поведенчески последствия

Докладвани са различия между селска и градска обстановка при сближаванe, про- и антисоциално поведение. Установено е, че гражданите по-трудно се сближават с непознати сравнено с хората от селски райони, гражданите са склонни да избягват визуален контакт с непознати и по-малко склонни от селяните да отвръщат на приятелски жестове. В процеса на изучаване на просоциално поведение изследователите докладват, че гражданите са по-слабо разположени към помагане на непознати. Но от това не следва, че те са по-малко приятелски настроени или склонни към помагане от хората от селските райони. Може би обяснение на тези разлики е във факта, че гражданите обръщат по-малко внимание един другиму като начин да се справят със свръхдразнението (виж Мозер, 1988).

По отношение на антисоциалното поведение - престъпления, са докладвани ясни различия между хората от градски и селски райони. Определено селските райони са по-безопасни от градовете. Докато този извод изглежда очевиден, причините за това различие не са точно определени. Зимбаро (1969) предлага концепцията за индивидуализацията, за да обясни по-високата степен на престъпност в градовете. Задръжките срещу антисоциално поведение като например страха да те хванат и публично да те унизят пред общността, са по-малко ефективни в града, отколкото в селото. Това се дължи на факта, че в града, където хората са много повече, индивидът се чувства по-анонимен и оттам по-малко загрижен какво останалите членове на общността мислят за него. Теориите за стълпяването могат също да бъдат взети под внимание при висока степен на престъпност. При условие, че хората са много повече то работните места, безработицата в градовете е по-висока, което кара някои безработни да правят престъпления, за да заработят за хляб.

Благотворни последствия

Повечето от изследванията, сравняващи града със селото, изтъкват отрицателните последици от градския живот. Този отрицателен имидж на града бе подчертан в изследването на Мелтън и Хардргоув (1987), в което добрите думи бяха постоянно използвани за обрисуване на селото. Селските жители бяха определени като по-приятелски настроени, а безцелните дейности бяха общ атрибут на градските чеда. Някои теоретици не бяха склонни да приемат черните краски за града. Едно изследване на Галъп показва, че повечето от отговорилите предпочитат да живеят близо до града. И макар че широко разпространено е хората да възхваляват прелестите на селския живот, градовете все още привличат повечето от тях. Едно от явните преимущества е по-голямата възможност за развлечение, културните прояви и възможността за специализирана медицинска помощ. Освен това резултатите от някои изследвания показват, че селските области не се възприемат задължително в стил утопия-мечта и накрая някои теоретици доказват, че животът в града прави хората по-гъвкави и приспособими и им дава по-широки перспективи за живота, отколкото селото. Хората са забележително приспособими и все още е под въпрос дали увеличаващата се плътност на населението ще има вредни последствия. Голяма част от вниманието е насочена към изследване как човек отговаря на високи нива на физическа плътност (т.е. изучаване на стълпяването). Това изследване по-скоро си поставя задача да определи основните човешки отговори на стълпяването, отколкото да приеме моларния (коренния) подход като примерен за изследването на градския живот. В остатъка от тази глава ще се занимаем с три главни подхода към проблема - проучване на стълпването при животни, сравнение/преглед на изследванията за стълпяване на хора и изучаване на експерименти с хора. Ще стигнем до изводи с оглед неотдавнашни изследвания на стълпяване вкъщи, в съседство и в зоните за възстановяване. Надяваме се да осветлим как най-добре да концептуализираме опита и изследванията от стълпяването за индивидите.

Стълпяване

Изследвания за стълпяване на животни

В изследванията на животни има две основни линии - наблюдение на тествания популационен цикъл и опитно контролиране на популационната концентрация.

Два са забележителните примери за изследване на естествения цикъл на лемингите “право в морето” (Дюбо, 1965) и на измирането на елените на остров Джеймс (Кристиан, Флиер и Дейвис, 1960).

Норвежките леминги напомнят полски мишки, но имат къси опашки и покрити с козина лапички. Първоначално живеели из скандинавските планини. Почти на всеки 3 години те изглежда мигрират към морето, като много от тях се издавят. Скандинавската митология твърди, че ритуалът на лемингите започва с търсене на дом и завършва със съзнателен опит за самоубийство, обяснявайки феномена на биологично предварително програмиране и методичния начин за ограничаване на броя им. По-близко наблюдение на процеса “право в морето” разкрива, че движението не е методично, а по-скоро издава дива лудост. Това хаотично търчене съвсем случайно завършва с достигане на морето и давене. Става ясно, че тези плодовити същества достигат значителен бой на всеки 3 години и по този начин увеличената популация (и нейната плътност) влияят върху мозъка и функцията на надбъбречната жлеза, която на свой ред открито се манифестира в безпосочно движение.

Флигер и Дейвис, 1960, са наблюдавали подобна анормална функция на задстомашната жлеза в стадо елени и са извели като причина за това стреса от повишаване на популационната плътност. (През 1916 г. 4-5 елена (самки и самци) са били пуснати на свобода на остров Джеймс. През 1955 г. Това малко стадо е нараснало на 280-300.  През 1958 г. измряло повече от половината стадо и глави. Числеността му се намалила до 80 глави и се стабилизирала на този брой. През целия период групата на Кристиян правила хистологични проучвания на задстомашната жлеза, тимуса, далака, щитовидната жлеза, половите жлези, бъбреците, черния дроб, сърцето, белите дробове и други тъкани. Скелетът на животните бил в отлично състояние през целия период. Всички имали блестяща козина, добре развити мускули, добри мастни депозити между мускулите и други свидетелства за добро здраве. Единствената аномална находка била увеличеният размер на задстомашната жлеза. В най-острия случай тя била 10 пъти над нормалния размер. Тази находка заедно с други данни изключиха инфекциите, гладуването и болестите като причини за драматичното 2-годишно измиране на животните. Било заключено, че свръхфункцията на задстомашната жлеза е в основата на увеличаването, а усиленият стрес, причинен от стълпяването, бе обяснението за повишената активност на жлезата.

Изключителен интерес представлява проведеният от Калхаун, 1962, експеримент с норвежки плъхове. Той им осигурява луксозна околна среда, храна и вода на корем, както и неограничен материал за изграждане на гнезда. Единственото ограничение е пространството. Размножаването е било неограничено, но пространството си оставало едно и също. С течение на времето плъховете се отграничили от другите обитатели, като ги изтикали на определени места и така ограничили техния брой. Останалите трябвало да ядат, спят и да отглеждат малките си в силно стеснено пространство. Калхаун го нарича поведенческа ниша.

Животните, обитаващи поведенческата ниша, започнали да показват поведенчески и психологически патологии, като:

  • женските недостроявали или изкалпазанявали гнездата си;
  • малките бивали оставяни сами и без закрила;
  • появили се нарушения в грижите за малките;
  • сред по-младите мъжкари се наблюдавал пансексуализъм, засечени били и случаи на канибализъм;
  • усилило се агресивното поведение сред някои, както и отдръпването сред други;
  • увеличила се смъртността на малките, както и броят на абортите
  • били открити тумори на млечните и половите жлези, както и анормални бъбреци, черни дробове и задстомашни жлези и у двата пола.

Търсенето на връзка между нивата на патология и плътността на населението, без съмнение, е била повлияна от работата на Калхаун. Наистина предположените от Калхаун патологии (т.е. заболеваемост, смърт, психиатрични нарушения) или тяхната манифестация (т.е. разпространение на инфекциозни болести, младежки правонарушения, престъпност при възрастни и др.) всички те били свързвани, не винаги успешно, с нарастването на стълпяването на хората.

След плодотворната работа на Калхаун са докладвани и други последствия от стълпяването на индивиди:

  • производство на по-малко сперма у мъжките;
  • по-късно разгонване;
  • по-рядък и по-кратък размножителен период;
  • впоследствие по-редки раждания и по-малки на брой котила.

Подобни последствия са били открити при такива различни животни, като свини, кокошки, говеда и слонове, както и при други гризачи. При генерализиране на тези резултати за хората обаче трябва предпазливост. Първо, за разлика от поведението на хората това на животните е по-силно биологично определено и по-слабо зависещо от обучение и културно влияние, Суонсън, 1973. Второ, обикновено хората намират почивка, дори и кратка, от пренаселени ситуации, докато при животните няма обучение за избягване, Евънс, 1979. Накрая хората в сравнение с другите животни показват по-голяма приспособимост. Макар винаги да е трудно и често подвеждащо да се генерализират данните от изследванията върху животни за човека, тези изследвания имат изключителна стойност в опитите ни да разберем човешкото поведение. На практика използването на животни като източник на хипотези за човешкото поведение е единственият начин да се отговори логично и етично на някои въпроси. Например ако сме загрижени за влиянието на нарасналото стълпяване върху няколко поколения, по-разумно е да използваме животни, които раждат малките си по-често от хората. Второ, ако се предполага влиянието да е дори малко опасно, ще е неетично да излагаме хората на такива условия. Трето, с модерното телеметрично оборудване и с миниатюризираните чувствителни уреди е съвсем лесно да се изучават поведенческите и физиологичните отговори, без да се нарушава изследваният процес. Извън етичните съображения по-големият познавателен капацитет на хората не позволява толкова чисто следене. И все пак изследвания с хора са правени и към тях ще пристъпим в следващата глава.

Сравнения/прегледи на изследванията на хора

Най-ранните разработки за влиянието на стълпяването на хората се фокусират върху отношението му към престъпността, мозъчните заболявания и други показатели за социални катаклизми и дезорганизираност. Криминалните статистики сочат, че най-голям брой престъпления са извършени в градовете с най-голяма плътност на населението и показателите за мозъчни заболявания се влошават с преместването на хората от селските към градските зони и в ядрата на големите метрополитени. Перспективите на увеличено стълпяване, действащо като причина за тези, и други резултати са едновременно и песимистични, и изкушаващи. Песимистични, поради вече изложените две неоспорими тенденции и изкушаващи, защото последствията за човека могат да се обяснят със същите механизми както при другите животни. Привлечени от това, неколцина изследователи се обърнаха към демографски, често архивни изследвания, за да проучат влиянието на повишеното стълпяване върху човешкото поведение.

Определение за плътност

Изследователите в повечето работи използват термините стълпяване и плътност, без да ги определят. А когато се опитват да правят разграничение, не постигат единомислие за точната мярка на плътност. Шмид, 1957 предполага съотношение между 5 полунезависими характеристики на плътността и престъпността и младежките правонарушения. От тях:

  1. среден размер на домакинството,
  2. дял на брачните двойки без собствен дом,
  3. дял на обитателите в здания с 4 и повече помещения,
  4. население на 1 акър,
  5. процент на жилищата, обитавани от 1.51 и повече индивиди в стая
    (само последните две показват положителна връзка с правонарушенията и престъпността)

Шмид, 1966 предполага отграничаване на вътрешна и външна плътност - брой хора във вътрешно пространство и в по-голямата общност  - хора на акър. Важността на това противопоставяне става явна при отчитане на следните възможности:

  • ниска вътрешна и ниска външна плътност - предградия;
  • висока вътрешна - висока външна плътност - градски гета, испаноговорящи квартали в градовете);
  • ниска вътрешна - висока външна - луксозни апартаменти и жилища в богатските квартали;
  • висока вътрешна - ниска външна - селските области.

Втората трудност идва от съществуването на различия в социално-икономическите, етническите и социалните структурни променливи. В едно изследване на Гейл, Гоув и Макферсън, 1972, се открива позитивна връзка между броя хора на акър и обществената нагласа за помагане, младежкото правонарушаване. Но когато се взели под внимание социалната класа и етноса, връзката изчезнала. Така че плътността изглежда несвързана със социалната дезорганизираност, когато се вземат предвид социалната класа и етническите променливи.

Недоволна от толкова прост извод, групата на Гейл подложила данните на повторен анализ. Плътността вече била диференциално определена, като:

  1. Брой жилищни сгради на акър.
  2. Брой живеещи единици в сграда.
  3. Брой живеещи в едно жилище.
  4. Брой хора в стая.

Използвайки множество съотнасящи се техники, те показали, че комбинираното влияние на четирите характеристики на плътността корелира значимо с всяка патология при отчитане на класата и етноса.

Отлики между плътност и стълпяване

Най-големият научен успех, следващ от обработката на тези и други данни, е, че повечето теоретици са единодушни, че физическото състояние на висока плътност не е идентично с психическото изживяване на стълпяването и че двете състояния трябва да бъдат диференциално определени. Стоколс отбелязва объркване във връзка с термините плътност и стълпяване, особено при употребата им за изследвания, касаещи хора. Той твърди, че в резултат на объркването мнозина пишещи употребяват двата термина равнозначно и са склонни да описват стълпяването само с пространствените термини, изпразнени от социални и личностни характеристики, които могат да взаимодействат с пространствените фактори за изживяването на стълпяване. Плътността е физическо състояние, включващо пространствени ограничения, докато стълпяването е емпирично състояние, определено от възприемането на стесняване при излагането на пространствено ограничение.  Стоколс доказва, че плътността е необходимо, но не е достатъчно условие за стълпяване. Според учения потенциалните неудобства от ограниченото пространство трябва да достигнат някакво ниво на наситеност и да бъдат тълкувани като отблъскващи, преди хората да усетят стълпяване. Например Дезор определя стълпяването  като свръхдразнене със социален източник. Злутник и Алтман - като индивидуална неспособност за адекватен контрол над взаимодействието с другите; Ван Стаден изтъква възприятието за голям брой хора, пространствените ограничения и отблъскваща опитност от една ситуация като съответстващи компоненти на понятието стълпяване. От тази гледна точка стълпяването може да се мисли като психологическа концепция, отнасяща се към субективния опит, който може да, а може и да не е адекватно отразен от мерките за плътност на населението като количество физическо пространство на човек или брой хора за единица жилищна площ. Излиза, че високата плътност рядко е задоволително и може би никога не е необходимо условие за изживяването на стълпяване.

Колкото и важен да е този огромен напредък, пълното разбиране може да се изплъзне на учените освен ако физичното състояние на плътността не бъде внимателно осветлено и психологическото състояние на стълпяването - подходящо операционализирано. Операционализирането на психологическото понятие стълпяване е доказано трудно и настоящото състояние на развитие на съотносителния/преглеждащия подход изглежда лежи върху намиране на връзка между една или две характеристики за плътност и една или повече характеристики на патология. Невъзможността за контрол над множеството важни външни социални ситуационни променливи също ограничава достигането до определени заключения за влиянието на плътността.

Физиологични реакции

Проведени изследвания в затвори и училищни пансионати сочат повишено кръвно налягане у обитателите на двойни килии и пренаселени спални помещения. Обитателите показват по-голяма честота на оплаквания от болести и неразположения. Учените предполагат, че обяснението може да е и в желанието на индивида да бъде преместен в болница или друга спалня с по-малка плътност на хора.

Изпълняване на задачи

Зегерт и сътр. провежда интересно и провокативно проучване за влиянието на повишената плътност, водещо до нарушения при изпълнението на задания. Изследванията са проведени в универсален магазин и жп терминал в натоварено време. Сред заданията към участниците е било изготвянето на познавателна карта на тяхната среда. Изследващите са стигнали до извода, че задания, включващи знания и/или манипулиране на средата, са били спънати от повишената плътност. Фактът, че повишената плътност е била съпроводена от съответно намаляване яснотата на индивидуалния умствен образ и познанието за прякото обкръжение, също може да потвърди резултатите на Гласман. Според него и сътр. социалната плътност е свързана и с получените оценки в два различни университета. В допълнение Карлън и сътр. докладва, че ако условията на повишена плътност отпаднат и учещите се преместят в по-малко населени спални помещения, оценките им значително се подобряват. Така повишената плътност може да претовари индивидуалната способност за обработка на информация, което води до влошаване изпълнението на задания, изискващи по-високо ниво на познавателни умения.

Социално повлияни отговори

Всеки може да си спомни ситуации на висока плътност, които са предизвикали чувство на неудобство - препълнени автобуси, летища, разпродажби, първи учебен ден в голяма зала… Без затруднение всеки може да извика в паметта си случаи, когато този дискомфорт води до усещане за напрегнатост, безпокойство и дори гняв. От друга страна купони, рок концерти и спортни състезания са също ситуации с висока плътност, които предизвикват много различни - положителни емоции. Изводът е, че нашите усещания, очевидно, са свързани не само с плътност, но и с обстоятелствата, при които те възникват. Фрийдмън предлага модела на интензивността на плътността, за да обясни тези на пръв поглед полюсни отговори на плътността. Той се опитва да докаже, че повишаването на плътността служи за усилване на преобладаващото емоционално състояние, индуцирано от социални (ситуационни) промени. Неотдавна Дукит получил резултати от положително и отрицателно влияние от различна степен на домашно стълпяване. Той докладва връзка между повишената плътност и усилването на отрицателното влияние, но не и намаляване на положителното. Така че може би вместо да питаме дали хората реагират с неохота на високата плътност или не, по-добре е да запитаме при какви условия високата плътност би предизвикала отрицателно влияние.

Агресия

Ако плътността води до разнообразни емоционални отговори в степента, до която агресията е свързана с настроението, може да се очаква, че тя ще варира като функция на плътността. Съвременните изследвания сочат, че тази причинна верига за събития е или не непълно точна, или несъвсем оформена или оценена. Плътността не води автоматично към определен емоционален отговор. Затова агресивните отговори могат да се очакват до степента, в която плътността предизвиква негативно оформени емоционални отговори. Това е следствие не само от плътността на хората, но и от личните и социалните условия на обстановката. Пример: в ситуация, когато за играещи деца няма достатъчно играчки за всяко едно, високата плътност води до агресивност у децата; ако обаче играчките са достатъчно за всяко, нарастването на плътността не предизвиква децата към агресивно поведение. Изводът е, че плътността действа само като проводник на агресивните отговори, а не е причина за тях.


*Arkkelin, D., Veitch, R., Environmetal Psychology - An Interdisciplinary Perspective, Prentice Hall, Englewood Cliffs, New Jersey, 1995

Lorenz, K., On agression. New york: Harcourt Brace Jovanovich 1966

Neil, C.C., & Jones, J.A. Environmental stressors and mental health in remote resource boom communities. Australian & New Zealand Journal of Sociology 24/3, 437-458 1988

O’Neal, E.C., & McDonald, P.J. The Environmental psychology of agression. In R.G. Geen & E.C. O’Neal, Perspectives on agression. New York: Academic Press, 1976

Sommer, R., Further studies of small group ecology. Sociometry, 28, 337-348

Williams, J.L. Personal space and its relation to extroversion-introversion. Canadian Journal of Behavioral Sciense, 3, 156-160


Свилен Енев - Лекция, изнесена пред преподаватели от катедрата по когнитивна наука и психология, НБУ, февруари 2002 г.



Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Екология - Психология на околната среда - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.