Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Дефиниране на философията на екологията

Екологията е наука за това как енергията от слънчевата светлина е "хващана" и складирана от растенията в условията на различна природна среда и как "различните общности" от растения и животни използват тази енергия, като си помагат и съдействат едни на други и във взаимодействието с такива неорганични фактори като почви, валежи и други условия на околната среда.
Марвин Харис

Връщане към природата, преоценяване на отношението ни към нея, използване на източния модел на световъзприемане, популяризиране философията на Ганди, създаване на екоселища - това са само част от представите на някои природозащитници в края на ХХ век, свързани с излекуването на раната, нанесена от съвременното общество върху крехката връзка между природата и човека.

Човекът изглежда не е разбрал правилно какво означава да бъде господар на земята, която обитава. Възприел е думата господар като собственик, а не като стопанин и тиранчно подложил земята на жестока експлоатация, която днес във времето на научното и техническото развитие заплашва да унищожи цялата планета.

Някои народи са запазили естествения си начин на живот, но останалата част от човечеството от първите географски открития системно ги потиска и унищожава. Така през последните двеста години силно са намалели десетки индиански, африкански и азиатски племена, а много от тях напълно са изчезнали. Земите им са разграбени и опустошени, превърнати в бунище, където мултинационалните компании днес изнасят токсичните си отпадъци и замърсяващата си дейност.

Философията на природата изследва въпроси, свързани с окултните идеи за природата, обективната и ценностната рационалност, “физицирането” на космологията и т.н. Философията на екологията започва да се ражда там, където фактите разтърсват вярата във възможността за човешки прогрес и еволюция.

Днес в света има над 500 млн. автомобили. Очаква се в недалечното бъдеще броят им да се увеличи няколко пъти, с което и употребата на петролни продукти. Заради парниковите газове промените в климата ще продължат да се задълбочават. Учените са изчислили, че през следващото хилядолетие някои плодородни области (в това число и Балканският полуостров) ще станат пустини, а други (като Великобритания) ще бъдат обхванати от нова ледникова епоха. В същото време много островни държави ще изчезнат, защото нивото на Световния океан ще се надигне с няколко сантиметра. Изследователите на бъдещето и напредъка към устойчиво развитие от института Уърлдуоч твърдят, че обликът на света през 2050 г. ще бъде много различен от досегашния заради демографския бум, който ще бъде най-голям в страни като Индия, Китай, Пакистан, Индонезия. За да се изхранва нарасналото население на Земята, ще бъдат изсечени още гори, в менюто на хората ще се увеличи делът на генетично изменената растителна и животинска храна, която дава по-големи добиви, ще намалее количеството на чистата питейна вода, морските и океански биоресурси ще бъдат сериозно застрашени, ще се промени политическата карта на света.

Всички тези процеси и явления трябва да бъдат обмисляни и ако е възможно, негативното им влияние да бъде ограничено. Философията на екологията разбира природата и обществото в тяхната взаимосвързаност. Всъщност фактът, че унищожаването на природата ще доведе до унищожаване на човешката цивилизация е наивно ясен. По-важното е да се осмисли мястото на екологията в системата на философските науки като тържество на човека, но не над природата, а в отношението си с нея. Така например често на запад опазването на природата и търсенето на връзката с нея се разглежда не толкова като обект на биологически и физически дискурс, колкото на етически.

Все пак в зависимост от научните си изследвания и възгледи различните изследователи имат превес или към културата, или към екологията. Това обезмисля холистичния подход при изследването на връзката между културата и природата. Джулиан Стюард, основател на културната екология, твърди, че "докато социалните еколози търсят някакви всеобщи екологични принципи и поставят културата и нейните локални разновидности на второ място, антрополозите са толкова обсебени от културата и нейната история, че отреждат на околната среда една незначителна роля".

Екологията е наука за взаимодействието между живите същества и тяхната среда. Дисциплината, която разглежда взаимоотношението на човека (като физиология и психология) с неговата среда (най-вече природна) се нарича екологична психология. Тя е добре развита дисциплина на запад, като първите класически изследвания са проведени от Роджър Баркър и Хърбърт Райт. Екологичната психология се дефинира като бихевиористична наука, която изследва тенденциите към подобряване на връзките между физическата среда и човешкото поведение. Тя е мултидисциплинарна наука, която е и теоретична, и приложна и чиито фокуси са систематичните взаимоотношения между физическата и социалната среда и индивидуалното човешко поведение и опит. Изследва физиологичните процеси, чрез които хората отговарят на комплексността на средата. Наблюдават се ендокринни функции, сърдечна дейност, ментални образи, стресът от околната среда и т.н.

Културната екология от своя страна, разглеждана преди всичко като философска и антропологическа дисциплина, акцентира не толкова на връзката околна среда – човек, колкото на връзката човек – околна среда или влиянието, което културата оказва на природата и екологията. Тя се занимава повече със социалните аспекти на взаимодействието, отколкото с физиологичните (както е при екологичната психология). Затова нейните методи не са медицински и сравнителни, а наблюдателни, статистически и аналитични.

Изследването в настоящата работа цели да покаже, че в съвременната цивилизация има криза, която е свързана със специфичните особености на новото време – икономически и най-вече психологически, и че наблюдаваните неблагоприятни изменения в околната среда са следствие от тях.

За да разсъждаваме над проблемите, идващи от връзката човек-природа, бихме могли да начертаем няколко аспекта на тази комуникация, които да изследваме. Първият е свързан с религията и природата, вторият – с отношението на политиката и икономиката към околната среда и третият – с психологизма на конфликта между човека и околната среда. След това, за да направим заключение, ще дадем пример за екологично решение на съвременен проблем (замърсяването на градовете) и някои основни екологични проблеми (като енергетика и отпадъци) и как те биха могли да бъдат преодолявани.

Какъв е основният философски въпрос във философията на екологията? Както ще видим по-долу философията на екологията се среща с една основна трудност - дали човекът е същество, което може да живее в хармония с природата или човешката форма (поне във вида си, в който съществува днес), неизбежно се конфронтира с природата. За съжаление, дори твърдението, че източните народи или индианските племена ще оцелеят заради отношението си към природата, докато западното общество ще загине заради "надпреварата" с нея, е нереално. Експанзивността на западната култура се е разпростряла над цялата планета. Днес телевизия, интернет, автомобил, аспирин, факс, бразилско кафе, африкански банани и други подобни артефакти имат и будистите, индуистите и индианците, които, изглежда, никак не са недоволни от тях. Те просто са възприели западната парадигма (не само западното икономическо устройство). Западната – нека условно я наричаме така – парадигма се възприемаше и от бившите комунистически страни, въпреки различията в икономическите системи. С какво се характеризира този западен модел? Ерих Фром казва – със стремежа да имаш вместо да бъдеш, а в светлината на фройдисткото учение – със стремежа на Егото да властва над Свръхаза.

По повод на същността на морала в капиталистическото общество, което е различна част от културата, Даниел Бел възкликва: “Буржоазната етика, провалила се в обществото, намира малко защитници в областта на културата. Има ли писатели, които защитават някакви институции?” Можем обаче да съзрем две култури. Едната е култура на традицията и на обществото, другата е култура на капитализма. Даниел Бел не смята, че интелигенцията се претопява в другата култура. Нещо повече, той смята, че интелигенцията има полза от нея, защото за първи път тя е независима и свободна. Няма го вече художникът на “малкото таванче”. Но! Днешната култура се претопява от другата и творците не са свободни, те стават хедонисти, както масата от хората. В миналото аскетите и творците са били неразличими. Днес вече тези две понятия са станали почти противоположности.

Защо днешното общество толерира създаването на нови технологии и изобретения и целенасочено руши природата? За да се движи напред, ще отговорят много от нас. Истината обаче е друга. Хората стремглаво изменят света около себе си и изчерпват ресурсите му, за да придобиват все повече и повече материални блага и по този начин да задоволяват психологическия механизъм на подхранване илюзиите на Аз-а. Човекът от двайсети век не е свикнал да се лишава. Неговата единствена цел е удоволствието. Хедонизмът трайно се е настанил във всеки град, във всяко семейство, у всеки човек. Идеята за смисъла на живота е забравена - всички избягват да мислят за нея.

В традиционната култура на почти всички народи има както екофилни, така и екофобни черти, като последните преобладават, твърди Сергей Арутюнов. Ако приложим онтологичната конструкция на Мартин Хайдегер Das Man към екзистенциална постановка – проблемът с масовостта и обезличеността на съвременния човек, чиято реч е "бърборене" и чието познание е "повърхностно", ще ни направи впечатление, че съвременният човек е сложен конгломерат от политически, икономически, психологични и социални несъвършенства, но не е автентичен, не е себе си. Той се интересува от сензацията и познанията му идват от мълвата и слуховете. Не се вглъбява, а само се развлича и по този начин бяга от същественото и от онова, което изисква задълбочаване.

Предложената от доц. Пламен Макариев схема на съотношението на категориите в ХХ в. във философията на природата илюстрира казаното с пълна сила, тъй като според нея комуникацията с природата е напълно откъсната от теорията, манипулацията и практиката. Не стои така въпросът с примитивното отношение към природата. Там връзката манипулация - комуникация е непосредствена и е свързана с магическото, езотеричното, ритуалното… Теорията и практиката от своя страна влизат във взаимоотношение, което се определя от първата линия.

Културната екология се ражда и като опозиция на обезличените хора, на хората, чиито взаимоотношения Хусерл обяснява с теорията за интерсубективността, обективизирана в израза Ego cogito cogitatum (Мисля това, което се мисли). На конформиста се противопоставят различни социални субекти, но най-често това са творци и членове на екологични организации – хората, които създават културата и които се борят за екологични стандарти. Конфликтът е между тях и онзи начин на мислене, при който се унищожава природата, разсипват ресурсите й, хората живеят за себе си, робуват на децата си, домашните си любимци, професиите си, на хедонизма си...

Нашата парадигма не е без прецедент в историята, макар че екологичната криза е без прецедент. Условията за кризата са съществували и в древността, но не толкова изразени, че да доведат до технологично развитие. В древна Гърция са процъфтявали хедонистически учения. Демокрит е един от първите философи, прокарващи принципа на хедонизма в етиката. Следва го Аристип - основоположникът на киренската школа. С обосноваването на теорията на насладата най-известен е Епикур, чиито идеи възприема и Лукреций. Хедонизмът рязко е осъден от християнството. Чистото послание за любов и духовно извисяване, което носели Христовите апостоли, било несъвместимо с учението за насладата.

Епохата на средновековието не е мрачно и обскурантистко състояние на човешкия дух и свобода. "Когато в нашия век разни хора настояват за движение към едно ново средновековие, това съвсем не е носталгия по инквизицията, волската кола или липсата на сапун. Средновековието се характеризира преди всичко с напрегнатата си духовност, с вертикалното си екзистиране, с непосредствената си обърнатост към Бога, с онтологическото йерархизиране на ценностите, с възможностите си за спонтанно духовно трансцендиране. В този смисъл то не е отминал исторически период, то е състояние на духа" (Георги Каприев).

С времето култът към хедонизма отново се възражда в епохата на възникването и утвърждаването на капиталистическите отношения. Не можем да кажем, че това е случайност, защото явлението е предизвикано от капиталистическия възглед за човека - крайна цел на обществото и следователно на морала е благото на частното лице, което е движещо и като изграждащ обществото елемент, и като потенциален предприемач, и като (най-важното) потребител. Принципът на хедонизма намира най-пълен израз в утилитаризма. Така удоволствието се свързва с меркантилното мислене и търгашеския дух на епохата ни.

Бумът на унищожаване на природата, който предизвиква хедонистичното мислене, е присъщ и на социалистическите общества. Диференцирането между социализма и капитализма в етичен план е незначително. Разликата е само в това, че стремежът на социализма е да разпределя по равно онези блага, които хората създават с цената на разрушени екосистеми, отровен въздух и вода, замърсена почва...

Идеята за устойчиво развитие на човечеството не е само научен, а е преди всичко философски проблем. Ако истинската заплаха се крие в замърсяването вследствие безразборното ограбване на ресурсите на планетата, можем да направим паралел с човешкото състояние. В руслото на психоаналитичната теория, можем да кажем, че е замърсена човешката психика, човешкия светоглед и човекът не може да се справи с този проблем и затова го мултиплицира към околната среда. “Огледало за човека е окото (светогледът – бел. моя)”, казва Иисус Христос.

Ресурсите използват онези, които трупат богатства за себе си. Установена е връзка между промишленото и радиационното замърсяване и увеличението на злокачествените заболявания. Но има връзка и между стреса, омразата, завистта (и други душевни състояния) и физическото здраве. Духовно замърсеният човек не може да кореспондира с природата хармонично, така както не може да кореспондира хармонично със собственото си тяло (което всъщност е природата).

Екологичният конфликт е много сложен. От една страна, това е навлизането на технологиите сред хората и създаването на изкуствен свят, който няма аналог в природата. Алексей Ксендзюк, използвайки терминологията на Кастанеда, го нарича игра на тонала. За много хора днес връх на тази игра е Интернет и всички форми на виртуалното пространство, скенерът, който пренася текст, написан на ръка, във файл и т.н. От друга страна, той е социален проблем, който засяга природните закони, а не непосредствено обществото, поради което на хората им изглежда, че е сякаш извън обществото, т.е. не е социален. Но ако имаме предвид първото условие, е ясно, че щом не е социален, конфликт въобще не е налице - нали хората са свикнали да живеят само в изкуствен свят; свят неприроден, виртуален, фантастичен, илюзорен, свят на майа.

Казват, че природозащитниците искат да спрат развитието, да върнат света назад. Всъщност значението, което се влага в термина екология, е "адаптация към околната среда" (Джулиан Стюард). Тази адаптация надскача рамките на дадена наука, например биология, химия, медицина, география, право, социология. Тя трябва да бъде разглеждана холистично, може би чрез философията на екологията. Но в рамките на термина околна среда влиза всичко, което е извън индивида, т.е. и обществото. Феноменът на способността за създаване на култура налага необходимостта да се въведе специфична екология, а именно - културна екология. Методите й включват: анализ на вътрешните връзки между една експлоатираща или произвеждаща технология и околната среда; анализ на поведенческия модел, замесен в разработването на определен участък със средствата на дадена технология; установяване до каква степен моделите на поведение, включени в експлоатация на околната среда, засягат други страни на културата.

Като причина за екологичния конфликт се разглежда още излишъкът като конфликт между материалния прираст и базисните нужди, защото "базисните нужди размиват своята ясна граница с материалния прираст. Материалният прираст придобива формата на нов тип култура, която се размива и възпроизвежда сама за себе си" (Огнян Енев).

Философията (или способността рационално да дефинираме културата) може да се раздели на два големи дяла - история и екология. Има и други висши начини за дефиниране на културата, но те не са рационални, а съзерцателни. Това са религията и изкуството. Човекът не може да не възприема и да консумира новите придобивки на културата. Ако се откаже да ползва кол? заради замърсяването на въздуха, ако не яде в "Макдоналдс", защото тази фирма е един от най-неморалните врагове на околната среда или ако се противопоставя на атомната енергетика, ще гледат на него като на аутсайдер. Ако съвсем избяга от консуматорското общество (през миналата година откриха човек, живеещ в землянка в гората в знак на протест срещу статуквото, утвърждаващо конфликта на културата с природата), ще го вземат за луд. По същия начин, “ако в средновековието някой е кажел, че е атеист, никой не би могъл да допусне, че този човек е психически нормален” (проф. Цочо Бояджиев). Но когато странностите на новата паридгма започнат да стават все по-чести, хората започват да ги възприемат с по-малко съпротива.

Екологичният конфликт все повече става иманентен. Пример: стратегическа компютърна игра, която ползват предимно децата - играчът трябва да добива злато, камъни, да изсича дървета, да излови рибата, да избие слоновете, сърните, да обере плодовете. Всички тези неща му дават възможност да строи кули, да произвежда рицари, бойни слонове, магове, стрелци, с които ще победи вражеската нация. Когато накрая на екранa се изпише "You are victorious", на картата са останали само континентите, морето и останалите живи бойци - няма дървета, няма риба, няма плодове, няма сърни, няма го живота.

Ал Гор, сегашният вицепрезидент на САЩ, изявен природозащитник, дава една метафора по отношение на неразбуденото и все още неразбуждащото се отношение на хората за защита на природата: "Ето известните думи на пастор Мартин Нимолер за начина, по който нацистите успяха да завладеят цялото общество: "В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защото не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защитят". Съвременните екологични организации разпространяват предупрежденията на философи и социолози, че глобалната икономика постепенно претопява нациите и личността.

Културната екология има три черти – тя е научна (защото се занимава със събиране на информация и използването й, а също защото и ползва данни от всички експерименти, които хората правят с околната среда), тя касае религията (защото религиите винаги са обвързани с екологията – като поведение (обредност), вярвания и традиции), тя кореспондира с аксиологията (философията).

Разглеждайки културната екология като аксиология, трябва да изследваме психологизма на екологичния конфликт. В рамките на тази работа ще се спрем на предложените от Ерих Фром доказателства и причини за разрухата на съвременното общество и нравствените му норми.



Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Екология - Дефиниране на философията на екологията - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.