Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Ерох Фром за хората от новото време

Екологична криза на ценностите

Това, заради което ще изложим основни положения от философията на Ерих Фром, са неговите важни възгледи относно икономическите и психологическите основания за деградацията на човека и нарушаването на връзката му с околната среда.

Ерих Фром е значима фигура в съвременната културология. Неговата богата философска система и уникално изследване на психологията на масите чрез психоаналитични методи го правят един от лидерите в обществените науки. Ерих Фром не е създател на социалната психология и все пак неговото изследване е първа по рода си психология на социалните взаимоотношения.

Основният момент - човекът не е свободен - разкрива пред Фром едно широко поле за битка с редица социални недъзи и пороци - протестанството, Калвин и Лутер, фашизма, авторитаризма, сексуалната первезия, мазохизма и садизма1. Всички тези плевели на човешката култура Фром обединява в стройна система и прави връзката между самотния човек, който търси близост и обвързване с другия и идеята на другия дори с цената на собствената си свобода.

Тъй като хората се делят на вълци и овци, имащите авторитарен характер - политици, духовници и в междуличностен план доминиращи типове (садисти) - обсебват търсещия смисъл и спокойствие човек, който доброволно се отдава на властта им, защото чувства закрилата на по-силния. Човекът първо търси сигурност, а после свобода. Сигурността обаче му се дава от доминантния тип по много илюзорен начин. И все пак човекът, чиято духовна и идеологическа алиенация е стигнала до такива чудовищни размери през нашето столетие, се вкопчва без да се замисли в него. Ерих Фром съзира едно много тревожно явление в нашето съвремие - подмяната на оригиналния Аз с псевдо Аз. Всичко това е обусловено от псевдоизявите при мисленето и желанията. Псевдо-Аз-ът е само посредник, играещ ролята, която дадено лице се очаква да има, но то я изпълнява от името на истинския си Аз. Вярно е - казва Фром, - че едно и също лице може да играе много роли и да е убедено, че във всяка от тях, то наистина е “то”. Всъщност то във всичките си метаморфози е онова, което предполага, че другите хора очакват от него и за мнозина, ако не за всички, оригиналната му личност е напълно засенчена от псевдоличността.

Тази мисъл има значение за разбиране на отношението на човека към околната среда. Човекът възприема от една страна света като даденост, която е статична, а не като процес (ние винаги забравяме, че цветовете без човешкото възприятие не съществуват, а че съществува само дължината на вълната), човекът се отъждествява с професията си, с наложеното отвън неоригинално свое. Тази ситуация пречи на човека да кореспондира с природата по личен и уникален начин; затова хората, които са различни – например природозащитниците – се възприемат като не-свои, като чужди, а следователно с недоверие. По същия начин се гледа на творци, на аскети, на философи. В същото време актьорите например, макар и различни, са част от статуквото – те живеят в Холивуд, обичат забавленията, техният свят е мечтаният от всеки псевдо човек.

Неспособността да се разчупи светогледа в съвременната философия е довела до въвеждането от Едмунд Хусерл на понятието интенционалност на съзнанието. Интенционалният подход в опозиция на будисткия, християнско-съзерцателния (исихазъм), мистично-мохамеданския (дервишизъм), кастанедисткия и много други подходи е отношение на света, при което човекът има неизменен поток на мисленето, редуват се само състоянията на бодърстване и спане и човекът не може да се откъсне от усещането, че светът е строго детерминиран, както и че неговият живот е като направляван. Културната традиция решава привидно този проблем с различни механизми (например наричайки усещането съдба), а при задълбочаването на това чувство може да се развие параноя и шизофрения. По отношение на проблема с околната среда човекът остава пасивен – той знае, че нищо не може да промени, защото никога нищо не е променял у себе си – ще стане каквото трябва да стане!? Но в тази пасивност прозира едно типично и ярко психологическо състояние, което Фром съзира – човекът не иска да поеме отговорност за своите постъпки, човекът не иска да може да бъде обвинен за своята дейност, затова виновни няма или вината е у другия. Аз не мога да не се возя на автомобил – защото ще ме сметнат за луд, а и защото всички други го правят. Така чрез психологическите черти на съвременното човечество екологичната криза става неизбежна.

Фром отбелязва, че същността, истинската същност на човека се проявява в някои критични ситуации. В съновидения, мечтания или под въздействието на алкохол могат да се прояват елементи на истинската личност, на оригиналното същество, което е засенчено от псевдоличността. Фром звучи убедително, защото всички знаят, че независимо от социалното им положение, ситуацията, в която се намират, у тях има някой друг, който е по-велик, който иска да постигне нещо наистина значимо, който има идеи и е наистина свободен. Но ако идеята за това осени човека в алкохолната възбуда или в утринта на неделната литургия, той обикновено приема, че просто критичната ситуация го е афектирала и бързо се връща към “нормалния” си статус.

Човекът е подредил света около себе си, но правейки максимално много компромиси със свободата си. Обществото първо пречи на човека да изгради цялостна представа за себе си и битието и второ, потиска онази представа, която все пак човекът е успял да добие.

Човекът не е свободен, защото неговата социална среда е среда на институции – държава, община, църква, полиция, университет… В природата няма институции. Затова за овчаря държавата е нещо много абстрактно. Тя е някъде там. Той има дъжда, тревата, дърветата и в най-лошия случай някой друг обред – сватба, погребение, празник. Институции обаче няма. Съвремието променя подхода на общуване на човека с околната среда, където околната среда се разбира не само като природа, а като заобикалящ свят въобще. Сега държавата присъства навсякъде, нейните атрибути и институции също. Така човекът вече не е свободен. Той си няма свой свят, защото светът на институциите поглъща неговия свят.

Централното понятие във философията на Фром е свободата2. Фром разглежда изменението на това понятие, като проследява по какъв начин то се интерпретира. Средновековният човек е бил много по-свободен, въпреки зависимостта си от феодала, защото той е имал точно определено място в света, а и Божията обич, която неизменно е чувствал. Църквата никога не открадвала свободата на човека, тя “подчертава достойнството му, свободата на волята му и полезната роля на усилията му”. По-късно Лутер дава религиозна “свобода” на човека, дава му независимост, като отнема властта на църквата и я предоставя на личността. Тази съвременна форма на свобода обаче поставя личността в състояние на изолация и безсилие. Лутер атакува свободната воля у човека в различни съчинения. Той не може да възприеме понятието свободна воля. От психологическа гледна точка, понеже е объркан и отчаян, той се опитва да намери сигурност чрез преодоляването на изолацията на човека като превръща в инструмент на непредодолима външна сила, каквато е Бог. Ето защо Лутер търси сигурността в безпрекословното подчинение.

Защо личността в съвремието е загубила своята опора, какво е довело до нейното психологическо състояние? Старият строй се е разпаднал и личността - казва Фром - е загубила гаранциите си за сигурност и над нея са надвиснали заплахите на новите икономически сили - капиталисти и монополисти; общинният принцип е бил заменен с конкуренцията; низшите класи чувстват натиска на засилващата се експлоатация.

За да преодолее ужаса и съмнението, съвременният човек има болезнен стремеж към успех, както и готовност за подчинение на лидер, който гарантира “сигурност”. По този начин Фром намира основанията към безпрекословното подчинение на фюрера по времето на фашизма. През същата епоха обаче и българите са били (са и днес естествено) в същата духовна криза и без протестанството. Протестанството просто е удобна философия за съвременната ситуация. Когато умира цар Борис III, целият народ плаче. Няколко години по-късно, след идването на комунистите на власт, целият народ гласува масово срещу монархията! Повечето хора са на мнение, че изборите са били фалшифицирани. Вероятно един голям процент от населението наистина е гласувал срещу монархията, защото се е подчинявал на новия лидер - комунистите. Хората пускат бюлетината толкова механично, че изобщо не разбират как могат да бъдат фактор в процеса на гласуването - те просто следват онзи авторитет, който гарантира сигурността без да разбират основанията на своя избор. Така протестът срещу замърсяването на природата трудно би могъл да има масов характер. По-долу ще се опитаме да разгледаме кога хората се обединяват, въпреки своята недъгава психологичност, в екологични демонстрации.

Всяка промяна е възможна, ако има необходимото знание, което да я оправдае. Промените в културата можгат да бъдат мотивирани от интуитивно или от научно доказателство. Но адекватно ли е нашето знание, способна ли е нашата култура да съхрани и интерпретира правилно натрупаното познание? Как да разглеждаме екологичната и психологичната криза на днешното време – като край на цивилизацията или като преход към нова цивилизация?



Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Екология - Ерох Фром за хората от новото време - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.