Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Екологична философия и политикономия

Основни екологични проблеми

Признак за залеза на всяка цивилизация е централизирането на властта, забелязва Шпенглер. Процесите на централизиране на властта и икономиката първоначално са незабележими. По-късно влиянието им върху живота на хората стремглаво нараства. Тогава вече е нъвъзможно да се овладее разпадът. Дали централизираните държавни икономики и власт в съвременните и капиталистически, и социалистически страни, както и тенденцията към интеграция на всички страни към единни икономически и политически структури не е продром на описания от Шпенглер залез? През 1680 – 1580 г. пр. Хр. власт на парите, централизирана икономика и духовен упадък в материалния разкош е наблюдаван в египетската цивилизация; през 300-100 г. античната култура е в същото състояние (от Александър до Ханибал), когато се наблюдава царско всевластие; през 480-230 г. пр. Хр. в китайската цивилизация се наблюдават процеси на централизация и интегриране на периферните държави към Китайската империя, следват властта на парите и упадъка на морала особено сред управниците. От 1800 до 2000 г. от нашата ера икономическите сили проникват в политическите форми и власти, наблюдава се отново власт на парите, световни войни и после процеси на интеграция и централизация на властта и глобализиране на икономиката.

Днес се правят опити за заменянето на понятието капиталистическа държава със социална държава. Това била държавата на развитата демокрация!? Дали тази държава не е по-лоша и от робовладелския строй, в който все пак е имало свободни граждани (в устройството, което светът днес е възприел, всички хора са роби на финансовите институции).

Някои автори забелязват, че “често еколозите са упреквани в опит за спиране на т.н. прогрес, в опит за “връщане в миналото”, “спиране на развитието”. Развитие, но какво развитие и накъде би ни завело то? Ако искаме да намерим истинския отговор на тези въпроси, трябва да се върнем в миналото и да открием какво е продиктувало нуждата от развитие или растеж. И върнем ли се назад, ще видим, че терминът “развитие” е свързан от самата си поява с искрената вяра, че технологиите ще освободят човешкия дух и че са част от “еволюцията” или т. нар. прогрес. Развитие, породено от “желания”, отъждествени като “нужди”, и от “липси”, които трябва да бъдат задоволени с “ресурси”. Това е затворен кръг. Вярно е, че един от начините да се опитаме да променим нещо днес е да се върнем в миналото и да потърсим пропуснатите там алтернативи. Това, което екологичните движения се опитват да прокламират днес, е, че всеки един трябва да се научи на самоконтрол и самоограничение. “Убеден съм - казва Солженицин, - че ако не успеем да се самоограничим и не се научим на въздържание, човечеството ще се самоизяде...

Човекът е изгубил съзнанието за себе си като за ограничена частица от всемира, може би единствената, притежаваща свободна воля. Той е започнал да се възприема за център на целия заобикалящ го свят, не да се нагажда към света (адаптацията е екологичен принцип – бел. С.Е.), а за да нагажда света към себе си...

Като се отказваме от неизменната Висша сила над нас, запълваме пространството с лични потребности, за да установим, че животът се е превърнал в неспирно угризение,”

Стремежът към материално забогатяване се възприема като добродетел. Човешката индивидуалност избледнява все повече. Хората стават безлични, еднотипни и еднаквомислещи. Това е в разрез с идеята, че човекът е демиург. Науките днес - и обществените, и естествените - разбират хората, като изследват у тях повече приликите им, отколкото различията. Всъщност хората не си приличат. Никой не е като другия. Само че рекламата, медикаментите, дрехите, книгите, всички артефакти се създават така, че да обслужат еднаквото у хората, за да се използват от максимално много от тях. Вече не съществува лекарят, който използва индивидуален подход към пациента. Конвейерното мислене е навлязло дори сред психолозите и психиатрите, които лекуват без емпатия, без съчувствие, без да разбират болката и страданието на пациента. "Лекуват" по точно заучени схеми, така както земеделецът сади домати през пролетта. Медицината въобще днес не е изкуство, въпреки че в древността на нея са гледали като на най-великото и благородното изкуство.

Творецът твори, именно когато наблюдава и участва в многообразието на света. Еднообразието поражда скука, чувство на угнетеност и безразличие. Еднообразието е съществуване в една плоскост. За да разнообразят живота си и за да избягат от самотата, живеещите еднообразно измислят най-различни забавления и използват най-невероятни методи за удоволствия. Колкото по-качествена (и лъскава) е една стока, създаваща удоволствие или забавление, толкова повече хора си я купуват. Това стимулира производителите посредством развитието на науката да усъвършенстват продукцията си. По този начин обаче, чрез глобализирането на пазара се създава идентична консумация по целия свят. Заради глобализирането на икономиката светът се е превърнал в огромен пазар, на който самобитността и културното определение на хората са се размили. Този модел на развитие е отстъпление в полза на робията, която създава икономическото статукво. Грижата за другия е само фиктивна. Държавата отдавна е престанала да бъде институция, която пази всички хора.

Всъщност някои еколози разглеждат държавата като заплаха за всички хора. Оттам е и терористичното отношение на държавната власт към тях през 70-те и 80-те години, както и новият подход, когато държавата започна да “купува” природозащитни организации чрез различни фондации-донори (ФАР, Световна банка). След като организацията получи средства от държавните екологични фондове, тя трудно ще критикува държавната политика или политиката на държавните партньори – мултинационални корпорации например. След като разрешиха на "Шел" да навлезе на нашия пазар, да построи бензиностанции, й предостъпиха безвъзмездно площи, само защото е крупен инвеститор. По целия свят обществени организации протестират срещу агресията на "Шел", тъй като срещу лоши условия на труд, предлага ниско заплащане. Протестират и природозащитни организации, защото "Шел" е един от най-големите замърсители на околната среда в световен мащаб.

Колкото е по-изостанала една държава, толкова повече икономическите групировки и мултинационалните компании трайно пренасят производството си там заради слабото екологично законодателство, възможностите за корупция и ниското заплащане на труда на работниците. В съвременния свят няма морал. Той налага определен модел на развитие на всички страни по света. Чрез своите могъщи атрибути Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и т.н. се налагат ограничения за страните, които не могат да настигнат темповете на развитие (на консумация) на западните държави, като по този начин създават истинско робство в началото на ХХI век. Уж интеграция, уж икономически растеж, уж стабилизация, а страните, попаднали под влиянието на международните финансови институции, макар и привидно да демонстрират някакви резултати на икономическо ниво, стават абсолютно зависими от световния капитализъм - обществото на богатите, като при това стават още по-бедни, а богатите - още по-богати. Държавите, които получават заем от по-развитите страни и техните финансови органи, трябва да върнат тези заеми. Това означава, че на тях не се помага, а обратно - вреди се на независимостта на търговията, туризма, транспорта и т.н. Тези страни трябва не да съживят собственото си производство, а да се разпродадат и понеже са в криза - да се разпродадат на безценица. Когато капиталите се разпределят, когато икономическите зони на влияние се разделят, когато предприятията станат част от собствеността на световни корпорации, невъзможно е населението на страната да бъде собственик, да притежава и управлява производствата на собствената си територия. За съжаление, България се намира точно в такава позиция.

Слабото екологично законодателство в неразвитите страни е причина териториите им да бъдат замърсявани от производствата на мултинационалните компании. За корпорациите се казва, че нямат морал. Защо? Защото да имаш морал, означава да следваш основната нравствена категория - доброто, а доброто е в съхранението и възпроизвеждането на живота. Чрез дейността си корпорациите (като "Шел", "Макдоналдс", "Кока-кола", "Пепси", "Сименс", "Уестингхауз" и още десетки други) вкарват хората в зависимост, отчуждяват земите им, отравят въздуха и водата им, снижават стандарта и качеството на живот - те вършат дейност, която е в полза на обратната етична категория - злото.

Хората нито са осигурени, нито им се дава възможност да предприемат достатъчно свободно стъпки в бизнеса, за да постигнат нещо повече, като разчитат на себе си. Ако в глобализираната икономика се наблюдава криза или, което е още по-лошо - свръхкриза, то незасегнати страни и райони по света няма да има. Това ще е причина за увеличаването на страданието, на престъпността и въобще на злото. Кризи в пазарната икономика винаги ще има! Много общественици алармират, че международните финансови институции и световният капитал започват да се превръщат в новото световно правителство. Ролята на държавата започва да отслабва пред икономическите споразумения. С процеса на глобализация на икономиката всяка нация се стреми да изнася повече, отколкото да внася, за да задържа баланса на плащанията в собствена полза.

Съществуват редица организации, които остро критикуват и се противопоставят на новия световен ред. Някои от тях са създадени за наблюдение на световните финансови институции. Такава е CEE Bankwatch, която има представителство и в България. Често обаче критиката към световния капитализъм се смесва с комунизъм, защото повечето хора са свикнали да мислят с политически понятия. Критиката към статуквото на Запада бива възприемана като критика срещу демокрацията. Тъкмо това е един от основните проблеми на философията на природозащитниците - че хората винаги дават прибързани квалификации, без да осмислят и изучат идеята, която стои зад тревогата на другия.

Създадената Световна търговска организация има властта да измества всяко национално или международно законодателство, което бъде прието за бариера пред свободната търговия7. Това вече е заплаха не само за слаборазвитите държави, но дори и за страните от Г-8. Капитализмът на глобализираната пазарна икономика е в разрез с философията на екологията и етиката на християнството. Идеята за световно правителство е хубава, но нима се използва за модел Августиновият civitas Dei? Нима това правителство се изгражда на принципите на любовта и стремежа за естетическо, философско и религиозно щастие. Принципите, на които се изгражда то, твърдят екологичните организации, са меркантилизмът, комерсиализмът, стремежът не към обществено, а към лично забогатяване и алчността.

Има ли такава икономика, която да дава решение на проблема? Социалистическата икономика е изградена по други принципи от пазарната, но в нея също се наблюдават кризи, които са не по-малко тежки и продължителни от кризите в пазарната икономика. Работещите не са заинтересовани да свършат работата си, защото нямат икономически стимули. (Оттук е сетненцията-есенция на социалистическото стопанство - те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя). При плановата икономика масово се краде работно време и всеки се стреми да свърши по-малко работа, адекватна на заплащането. Първото поколение след социалистическата революция е заинтересовано да произвежда, тъй като е мотивирано от победата и следва с патос философията на социализма. Второто поколение вижда, че въпреки положения труд, резултатите са слаби и незадоволителни. Третото поколение пък вече е напълно незаинтересовано от производството. То отхвърля всичко, което трябва да се изработи по план. Започва, особено сред интелигенцията, да назрява социално недоволство. Още повече, че се появява и класово неравенство - партийната аристокрация срещу останалите хора. За да закрепи властта си, тоталитарната държава използва всички методи на насилието.

В условията на планово-централизирана икономика държавните предприятия не са заинтересовани от намаляването и оползотворяването на отпадъците в производството и от въвеждането на пречиствателни съоръжения. Специалистите и населението не са запознати с екологичните последици от промишлената дейност, което дава възможност на властта да отлага решаването на екологичните проблеми с години.

Нито социалистическите, нито капиталистическите общества отделят досатъчно грижи за защита на околната среда. Известно е, че в някои западни държави съществува т.нар. екологичен расизъм. Например в Америка инсинератори (заводи за изгаряне на отпадъци) се строят в бедните негърски и латиноамерикански квартали, където обществената съпротива е слаба. Красив е стремежът на някои ренесансови творци да създадат държавата, наречена Утопия. Би било добре такава държава да реши проблемите на съвременното общество. Такава държава може да съществува. Има рационален вариант за нейното създаване. Тя трябва да се ползва от цялото досегашно познание за структурата на човешкото общество и да дава решения на приоритетните му проблеми. В такава държава всички трябва да имат равно право на глас при решаването на проблемите, които ги касаят. Днешната демокрация всъщност не е основана на такова право, защото населението отдава всичките права на правителството и повече то самото няма никакви права.

И ако човек се противопостави на несправедливо решение на правителството, може да бъде сплашен с всички мерки на държавната сигурност. Значи не е свободен. Човекът е зависим от другите, дори когато те грешат. Според природозащитника те грешат, когато мислят, че трябва да съществува ядрената ни централа, но той не може да им се противопоставя, защото го наричат изменник на интересите на България… Него, който се противопоставя на ядрената енергетика именно заради интересите на българите!

Утопичната държава невинаги се характеризира с липсата на частна собственост, дори напротив. При т.нар. научен социализъм обаче тя не съществува. Идеята да се намери такъв обществен строй, при който общността да управлява всичко, но където да съществува частна собственост е по-скоро присъща на т.нар. утопичен социализъм. Утопичният социализъм се развива като теория, разклонява се и образува различни школи и направления с възникването и развитието на съвременната икономическа обстановка. Систематически утопичният социализъм е осмислян още в епохата на Възраждането и Реформацията (Мюнцер в Германия, Мор в Англия, Кампанела в Италия, Хоуска в Чехия). По-късно се е развил с идеите на Мелие, Мабли, Морели, Лилбърн, Уинстънли, бабувизма във Франция, Сен Симон, Фурие и Оуен. Икономическите възгледи на социалистите-утописти силно се разминават с възгледите на социалистите-марксисти. Според стратегията на марксистите трябва да се въвежда промишленото производство, което е основен източник на замърсяване на околната среда, причина за урбанизацията и унищожаването на традиционните етнически и културни взаимоотношения в обществото чрез размиването на облика на отношенията в селото и създаването на нов тип отношения - градските. През XXI в. над 90% от населението на света ще живее в градовете, както прогнозират някои изследователи.

Утопия буквално означава място, което не съществува. Икономическите, политическите и индивидуалните промени в нашия свят налагат намирането на обществено устройство, което да се определя с устойчивост, стабилна обменна система, демократични права, дълъг живот за хората и животните, както и природа, запазена и обичана в името на идващите поколения. Опити за това се правят на много места по света. Човекът, за да намери правилното решение, трябва да опитва отново и отново. Всички социални строеве и форми на политическо устройство преди нас се характеризират с нестабилност, икономически кризи, социално напрежение, ограничаване правата на различни малцинствени групи, както и известна цензура.

Демокрацията е засега най-съвършената политическа структура, която дава равни права и задължения на хората, свобода, възможност за физическо и душевно здраве, за интелектуално развитие и лично щастие, което във времето на комуникациите, заради получаваната информация, може да бъде пълно. Но демокрация не означава капитализъм. Да не забравяме, че в гръцките полиси също е имало демокрация - демокрация, от която още има да се учим.

Една от най-важните характеристики на древните цивилизации е намирането на екологични взаимодействия с природата. Селищата в древността са били екоселища, ако сравним сегашната дефиниция за екоселище и гръцките полиси например. В тях не са съществували проблеми със замърсяваето на въздуха, енергетиката, автомобилния транспорт, отпадъците (защото са били са били предимно хранителни и текстилни, т.е. екологични).

Практическа екологична философия

Като основни проблеми на бъдещето изследователите на устойчивото развитие определят проблемите на енергетиката (най-вече рисковете на атомната), на урбанизацията и пренаселването, на свръхпроизводството на отпадъци, на строежа на язовири, създаването на генетично модифицирани биопродукти, измененията в резистентността на микроорганизмите и увеличаването на дела на парниковите газове. Всички тези проблеми имат своя културен аспект.



Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Екология - Екологична философия и политикономия - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.