Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Варненска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Екологичният конфликт

Ерих Фром подчертава амбивалентния характер на сатаната и Иисус единствено в психологичен план, “Исус и сатаната са изразители на два противоположни принципа, сатаната олицетворява всичко, свързано с потреблението на материални блага и с властта над природата и човека. Исус олицетворява началото на битието и идеята, че отказът от притежание предпоставя битието. Светът следва принципите на сатаната още от библейски времена, но тържеството им сред човешкия род не е унищожило копнежа за духовно извисяване, вменен в душите ни от Исус и от много други мъдреци, живели преди и след него” (Ерих Фром, Притежанието и битието в Стария и Новия завет”). Ранните християни са съзирали разрушението на статуквото и християнството е дошло като нова парадигма, именно защото е дало нов подход – онзи подход, който и сега откриват много търсещи хора, когато размишляват вършу глобалните проблеми – опазването на природата и свободния човешки дух могат да бъдат възможни, само ако се приложи марксовият принцип на всекиго според нуждите, а на стремежа към материалното се гледа като остарял, деструктивен и безполезен.

Парадигмата е повече субективен, отколкото колективен атрибут. В Содом и Гомор можем да наречем парадигмата близка до тази на нашето съвремие, но все пак там са живеели хора (семейството на Лот), които не са я използвали в своя свят. Другият (обективният!) свят е бил там, но той е бил просто паралелен, не-този. За Лот и семейството му опасността не е съществувала, само жена му се обърнала назад, защото не е можела да загърби познатото и утвърденото, и да се впусне в свободата.

Разсъждавайки така, някои природозащитници могат да стигнат до извода, че в бъдещата екологична катастрофа няма да ги засегне и тя действително би могла да не засегне духа им – търсещият свободата човек не може да загине (К. Ясперс).

Осмислянето на глобалните процеси вече надхвърля религията или науката взети сами за себе си.

"Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа", казва Алберт Айнщайн. Изменените процеси в околната среда, появата на незличими болести, въпреки откриването на антибиотиците, ваксините и напредъка на медицината, засушяванията на едни места и незапомнените наводнения на други, затоплянето на глобалния климат и последствията от това за много държави, ядреното въоръжаване, авариите на о-в Три мили (САЩ) и Чернобил (СССР), генетично модифицираните храни, клонингите, алиенацията на съвременния човек, срастването на децата с компютрите и психическите изменения, до които води подобен модел на развитие в младежките години, масовата наркомания в градовете, липсата на естетика в изкуствените мегаполиси, както и други подобни черти на новото време, превръщат екологията в интерес не само на биолозите, но и на учени от различни дисциплини – история, право, медицина, философия, социология, психология, педагогика, журналистика и др.

Екологичният конфликт ще присъства в учебниците, в новините, в живота и културата на човека от идващото хилядолетие. В психологията вече на екологичните проблеми на човечеството се гледа като на проблеми с адаптацията. Конфликтът с природата е причинен от аналния характер и притежателния модус или личностен характер, чиято основна жизнена енергия е насочена към това да има, да пести, да трупа пари и материални блага (Ерих Фром). Фром напомня за символичната връзка между парите и изпражненията – злато и нечистотии, - която Фройд илюстрира с редица примери. “Преобладаващата ориентация към собственост възниква в периода, предшестващ достигането на пълна зрелост, и се предвръща в патологично явление, ако остане трайна (З. Фройд)”. Нещо повече, според основателя на психоанализата онзи, който се стреми да придобива и да притежава, е невротик, психично болен. Така идеята, че парадигмата на съвременното капиталистическо общество, мнозинството от членовете на което притежава анален характер, е създадена от болно общество става очевидна за всеки интересуващ се от тази основна проблематика човек.

Решението на екологичния конфликт е решение на характеровия конфликт на всеки (който има анален характер). Но и не всеки, който се противопоставя на статуквото, е човек, който се стреми към свободата. Макар привидно много природозащитници да се борят за хармонизиране на отношението на човека с околната среда, тяхната мотивация е друга (длъжни сме да не скрием това в настоящата работа): отричането чрез свръхкомпенсация е много често срещано – Фром напомня, че фанатични вегетарианци всъщност потискат разрушителните си импулси, фанатични противници на абортите потискат инстинкта си да убиват, борци за равенство на материалните блага и екоселища с равномерно разпределение на собствеността всъщност имат друга реална мотивация – завистта (в психоаналитичната теория е показано, че тези, които не искат никой да има повече от другия, всъщност се пазят от завистта, която ще изпитат, ако някой случайно има повече от тях). Екологичното общество не е общество на отричане, а на утвърждаване на свободния човешки дух.

Културните и философски проблеми на съвремието, както видяхме в работата, са твърде комплицирани, за да получат разрешение в рамките на един или два труда, били те философски, икономически, екологични. Важно е за тях да се говори. По проблемите на човечеството и бъдещето тряба непрекъснато да се предизвиква публичен дебат, защото истината и решението на хората ще бъдат най-адекватни, ако са взаимно съгласувани.

Основните проблеми на околната среда – енергетиката, опазването на биоразнообразието, пренаселването и урбанизацията, употребата на генетично модифицирани продукти ще бъдат разрешавани, ако хората разрешават и собствените си недъзи – алчността, себелюбието, гордостта, егоизма. Така екологията и психологията ще бъдат неразделни по пътя на човешкия прогрес. Останалите варианти за човечеството не са много.

В заключение, употребяваното от еколозите понятие устойчиво развитие, всъщност няма никакво философско значение, защото е диалектически неправилно. Устойчивост е най-неточната дума, която се употребява, когато се говори за екология. Тя е еквивалент на психическо състояние, а именно стремежа на личността към сигурност. Сигурността е най-натрапливо търсеното от съвременния човек, твърди Ерих Фром. Автомобилът, добре платената работа, хубавите дрехи, отношението на човека в микросвета му, са все атрибути на търсенето на сигурността. Човек забравя, че сигурността не съществува, че тя е само илюзия. Точно така хората пренасят свои понятия в науката. Устойчивост в екологията няма. Когато говорим за екология, трябва да говорим за адаптация. Но адаптацията е важен атрибут на друго едно понятие – еволюция. Човекът трябва да се адаптира. Познанието е адаптация на мисълта към околната среда. Всяко нагаждане, всяка акомодация на човечеството към околната среда е неговият шанс да оцелее в променящата се културна и екологична обстановка. И така, адаптацията се постига с познание (адаптация).

Светът и околната среда са динамични и променящи се (както и човекът, но не и личността), но понеже околната среда все пак е част от субекта (доколкото я възприема), той се опитва да я направи неизменна, какъвто се надява, че самият той е. В екологията, както и в психологята, разсъждавайки над четирите “е” (екология, ентропия, еволюция, енергия), най-добре е като че ли да се говори за баланс и за хармоничност. Тези понятия имат вече своята история, а и своето бъдеще.


Литература:

  1. АЕЦ "Белене" - изследване и становище на БАН, София 1990
  2. Бауман, З., Глобализацията, ИК “Лик”, София 1999
  3. Бах, Р., Бягство от сигурността, ИК “ЛИК”, София 1998
  4. Бел, Д., Културните противоречия на капитализма, ИК “Народна култура”, София 1994
  5. Библия, изд. на Св. Синод, СИ, София 1991
  6. Василев, Н., Човекът – възникване и еволюция, УИ “Св. Кл. Охридски”, София 1991
  7. Герджиков, С., Граници на науката, ИК "Екстрем", София 1995
  8. Герджиков, С., Рационалност и биология, УИ “Св. Кл. Охридски”, София 1991
  9. Гор, А., Застрашената земя, УИ “Св. Кл. Охридски”, София 1995
  10. Градинаров, П., Феноменологическият метод, ИК “Евразия”, София 1996
  11. Димитрова, Цв., Промишленост и околна среда, София 1993
  12. Елиаде, М., История на религиозните вярвания и идеи, ИК “Христо Ботев”, София 1997
  13. Енев, О., Произход на екологичния конфликт, София 1999, дипл. работа, ФФ, СУ
  14. Идеи в културологията, УИ "Св. Кл. Охридски" София 1993
  15. Капра, Фр., Дао на физиката, изд. "Гуторанов", София 1997
  16. Каприев, Г., Механика срещу символика, УИ "Св. Кл. Охридски", София 1993
  17. Кастанеда, К., “Дарът на орела”, ИК “Петрум Ко”, София 1996
  18. Коран, българското издание
  19. Ксендзюк, А., Дългият път на маговете, ИК "ЛИК", София 1998
  20. Културна екология, изд.."Лотос", София 1997
  21. Леви-Строс, К., Структурална антропология, ИК “Христо Ботев”, София
  22. Макариев, П., лекции по философия на природата, СУ “Св. Кл. Охридски”
  23. Печяк, В., Известни психолози за психологията, изд. "Наука и изкуство", София 1987
  24. списание По ръба – бр. 1-6, Изд, ЕС "За Земята"
  25. Състоянието на планетата (95-99 г.) ежегоден доклад на института “Уърлдуоч” за напредъка към устойчиво общество, Лестър Браун и колектив, изд. на Министерството на околната среда и регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа в България
  26. Стоилов, Г., Залез I и II, изд. Екогласност, София 1995
  27. Тодоров, Ц., Завладяването на Америка, въпросът за другия, УИ “Св. Климент Охридски” София 1992
  28. Тойнби, А., Изследване на историята, ИК “Христо Ботев”, София, 1995
  29. Тойнби, А., Икеда, Д., Избери живота, Ф-я "Свв. Кирил и Методий", София 1992
  30. Фрейзър, Дж., Златната клонка, изд. ОФ, София 1984
  31. Фройд, З., Психология на сексуалността, София 1991
  32. Фром, Е., Бягство от свободата, ИК “Христо Ботев”, София 1992
  33. Фром, Е., Да имаш или да нямаш, ИК “Кибеа”, София 1996
  34. Фъргюсън, М., Съзаклятието Водолей, ИК “Анима” 1999
  35. Хъксли, О., “Дверите на възприятието”, ИК “ЛИК”, София 1999
  36. Чебоксаров, Н., Чебоксарова, И., Народи, раси, култури, ИК “Наука и изкуство” София 1982
  37. Шпенглер, О., Залезът на Запада, ИК “ЛИК” София 1995
  38. Шрии Иишопанишад, А. Ч. Бхактиведанта Сваамии Прабхупада. Бхактиведанта Бук Тръст. Стр. 271-284, 1990
  39. Юнг, К. Г., Избрано, “Евразия Абагар”, Плевен 1993
  40. A Dictionary on the Environment, Steve Elsworth, UK 1990
  41. Environmental Psychology, R. Veitch, D. Arkkelin, Prentice-Hall, New Jersey 1995
  42. Greenpeace, Nuclear Safety in Central and Eastern Europe and the Former Soviet Union: Current Situation Perspective
  43. Dangerous Liaisons. Friends of the Earth. London, Dec. 1992
  44. Myth Busters #10, Safe Energy Communication Council’s
  45. Schumacher, E. F., Small is Beautiful, Harper & Row, Publishers, New York 1975
  46. The Cost of Nuclear Power, UK House of Commons Energy Committee, 4th Report, Session 1989-1990, London, UK 1990
  47. The Ecologist magazine, 1-3/1995, 4/1996
  48. The Ecologist, Nuclear Power Shut it down!
  49. 49.The Verge magazine 1995-1999


Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Екология - Екологичният конфликт - Варна, Варненска област, информация, история, култура, забележителности в Варна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Варна, снимки от Варна, туризъм в Варненска област, настаняване в хотели в Варна, Варненска област; частни квартири в Варненска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.