Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Врачанска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Пътешествие по българския бряг на река Дунав

Българският бряг на р. Дунав, очертаваща границите със северната ни съседка Румъния, е белязан от присъствието на древни цивилизации, оставили зад себе си безценни свидетелства за процъфтяващи култури. Някога по протежение на реката се е виел древен римски път. Крайдунавските градове Козлодуй, Оряхово, Лом и Вълчедръм крият в недрата си следи от времето, когато териториите на днешна България са попадали в пределите на Римската империя. За завещаното ни от тази епоха културно-историческо наследство разказва проф. Румен Иванов:
   
“Дунав е най-голямата река в Средна и Западна Европа, която в миналото е служила като водна бариера срещу нашествията на вражески племена. През I век, по времето на римския император Тиберий, на десния й бряг е бил изграден т.нар.Долнодунавски път. По протежението му са били издигнати военни легионни лагери и по-малки гарнизони – кастели и фортове. Между тях са били разположени сигнални стражеви кули, както и цивилните селища, обитавани предимно от ветерани и бивши легионери. Римските фортове Аугусте при днешното с. Хърлец, Валериана - до с. Долни Вадин, Алмус - при град Лом и Регианум край гр. Козлодуй са едни от най-ранните римски гарнизони по долното поречие на Дунав, построени още в първата половина на І век от н. е.”

Археолози и учени работят усилено, за да се разкрие напълно тази страница от древното минало на крайдунавските ни земи. На 7 км. от устието на р. Огоста, близо до гр. Козлодуй, застроен върху праисторическо и тракийско селище от І хил. пр. Хр., личат следи от кастела Регианум. Между Козлодуй и с. Хайредин пък са запазени части от старобългарски отбранителен окоп от VII - VIII в. Тук, векове по-късно, през 1876 г., гениалният български поет и революционер Христо Ботев слиза със своята чета от кораба “Радецки”, за да подкрепи въстаналите срещу османския поробител българи. Днес корабът е на своя последен пристан и е превърнат в туристическа атракция. Туристите проявяват интерес и към завещаното ни от древните римляни наследство. Някои от датиращите от тази епоха укрепления продължават своя живот и през средните векове.

“Някои от тези обекти - казва проф. Иванов – са имали шанса през ранното Средновековие, а и по-късно върху тях да бъдат изградени нови селища. Може би най-силен е примерът с античния Доросторум или днешния град Силистра. На територията му през римската епоха е имало легионен лагер, чието останки лежат под днешния център на града. А на самия дунавски бряг е била издигната втора отбранителна крепост.”

В околностите на с. Хърлец лежат следите от римската крепост Аугусте. По-късно на това място е възникнало средновековно селище. Предполага се, че то датира от времето на основателя на българската държава през 681 г. хан Аспарух. Там е бил разположен един от гарнизоните, охраняващи т.н. ”Аспарухов вал”. Следвайки трасето на крайдунавския римски път, стигаме до фортовете Вариана - до с. Лесковец и Валериана - до с. Долни Вадин, които са били свидетели на стотици битки, водени от римските легиони. До крайдунавския град Оряхово пък сe виждат следите от средновековната крепост от ІХ в. “Камъка”, която в течение на 5 века е защитавала териториите на българската държава. Любителите на историята посещават и днешния крайдунавски град Лом или античния Алмус, възникнал като укрепено селище. По време на управлението на цар Михаил Асен (1246-1257) в града е построена църквата “Св.Никола Стари”. Част от иконите в нея са дело на прочутата Дебърска живописна школа. Възходът на днешен Лом започва през ХІХ в., когато той се превръща в най-голямото пристанище на р. Дунав в пределите на Империята. В околностите на близкото село Орсоя е проучен един от най-големите къснобронзови некрополи у нас от 1600-1200 г. пр. н. е. Находките са изложени в Археологическия музей на Лом. Интересна е защитената местност “Орсойско блато”, обитавана от над 1 100 животински видове, някои от които са застрашени в световен мащаб. Последната спирка на нашата крайдунавска разходка е село Горни Цибър, от което се открива приказна гледка към природния резерват ”Ибиша”, разпростиращ се на малък дунавски остров.

Този живописен край привлича много посетители от страната и чужбина. Те отсядат в местните хотели и къщи за гости. Техните домакини им осигуряват и различни атракции, свързани с речния риболов, водните спортове и пр. Заведенията на крайдунавските градчета пък предлагат разнообразни рибни специалитети.

Така реката продължава да носи своите хилядолетни води и да оформя както брега, така и хората, които живеят покрай нея и от нея.
    
    БНР



Андрей Меламед

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Архитектурни - Пътешествие по българския бряг на река Дунав - Козлодуй, Врачанска област, информация, история, култура, забележителности в Козлодуй, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Козлодуй, снимки от Козлодуй, туризъм в Врачанска област, настаняване в хотели в Козлодуй, Врачанска област; частни квартири в Врачанска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.