Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Габровска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Из старинна Трявна

Град Трявна е разположен върху полегатите склонове на двата бряга на Тревненската река – приток на река Янтра. Влажният въздух и прохладният повей от близките букови и борови гори и отсъствието на остро въздушно течение допринасят за приятния климат на това балканско градче. Меката планинска вода, тучнозелените поляни и живописно виещата река създават благоприятни условия за развитие на живота в този край от най-дълбока древност, за което свидетелстват запазените 13 тракийски надгробни могили.

Останки от калдъръмени римски пътища срещаме и днес в Качаунската махала на града. Сложна система от крепостни съоръжения е открита на връх Калимявка край Трявна, от който се е охранявал минаващият тук през античността важен път, свързващ Северна и Южна България.

Хълмистият терен не благоприятства за развитие на земеделието. За това пък, тук се развиват скотовъдството и занаятчийството. Местните жители са умеели да използват обилната вода, спускаща се от колоните планини, за задвижване на многобройните воденици, валявици и чаркове.

Тук са се развивали гюловарството (добива на розово масло), копринарството и куюмджийството (обработката на златни предмети). След XVIII век с особена сила се разраства резбарството, зографството и дюлгерството като изкуствата са били известни далеч зад пределите на Балканския полуостров.

Този всестранен възход се забелязва особено през Възраждането, когато градът получава и названието Алтън Трявна, т. е. Златна Трявна.

През този период тук се заселват значителен брой жители от различни части на страната, които допринасят за стопанското и културно развитие на този край. Населението на града заедно със заобикалящите го селца, махали и колиби тогава достига до 20 000 жители.

В миналото Трявна е бил единствен център на търговски, културен и обществен живот на тази област. До края на XIX век в него е имало само една църква, а никъде по колибите не са се срещали дюкяни, пък дори и кръчми. Затова през зимата жителите на тези селища слизали в града, където намирали пазар за своята разнообразна стока.

И днес, като се спуснем към града по кръжащия сред букови гори път от Габрово, пред нас постепенно се разкрива очарователна котловина, по която тихо текат водите на Тревненската река. Стотици махали и колиби обгръщат развилия се край реката град, естествено разделен от нея на три основни части – Горна, Средна и Долна махала. Преди още да навлезем в града, съзираме все още запазените валявици и воденици, сраснали със заобикалящата ги пищна природа.

Главната улица ни поема със своята неповторима архитектура. Сградите, силно притиснати една към друга, сякаш се надпреварват да покажат своята красота. Тъмно кафявият дървен скелет на къщите, бялата мазилка по тях и огромните надвиснали стрехи, натежали от каменните плочи на покривите, дават облика на една от най-типичните улици по време на Възраждането.

Вдясно на главната улица в дъното на обширен двор се разкрива Даскаловата къща, построена от прочутия тревненски майстор Димитър Ошанеца.

Заможният тревненски търговец на гюл и коприна Хаджи Христо Даскалов поканил след построяването на къщата най-знатните хора на града да осветят дома му. Гостите хвалели прекрасната сграда с нейните просторни чардаци и стаи. Само старият майстор Димитър свивал вежди и нищо не продумвал. Чувствал той, че нещо липсва в този дом. Горните стаи били широки, просторни, но някак празни. Изведнъж майстор Димитър скочил и извикал: „Аз на две големи соби такива тавани от дърво ще изрежа, че никъде другаде да не се срещат като тях...”
   

провикнал: „И аз мога да направя тавани от дърво и те няма да бъдат по-лоши от тези на майстор Димитър”.

Обзаложили се двамата и се заключили в двете стаи. Така работили от Гергьов до Димитров ден и като завършил определеният срок, смаяли местния еснаф със съвършеното си изкуство, на което и днес се възхищаваме. Прекрасни били и двата тавана. В едната соба „изгряло палещото юлско слънце на Ивановия таван, а в другата се усмихвало спокойното и плодотворно майско слънце на майстор Димитър.”

Дълго се възхищавали еснафите и накрая възкликнали: „Майстор е Иван Бочуковеца, признава му се майсторството, но баш майстор е Уста Димитър, нему се пада похвалата!...”

Дълъг е низът на запазените старинни къщи по главната улица. След неочаквания завой тя открива един от най-значителните ансамбли от нашето Възраждане – каменния мост със старата часовникова кула.

Забележителен със своето пропорционално мащабно пространство и колорит на сградите е площадът, разположен на източния бряг на реката. Ограден от кулата с часовника, старото училище, църквата „Свети Архангел Михаил” и подредените в една редица старинни сгради, правят този площад любимо място за отмора и съзерцание. Приятно е да се разхождаш по старинния калдъръм – този каменен килим, по който отекват стъпките на минувачите.

Стария мост, надживял 120 г., и днес вдъхва респект със солидния градеж и живописните си архитектурни форми. Особеното за него са сводестата му конструкция, каменния му парапет и двете увенчаващи го каменни плочи, на които майстор Димитър Сергев пестеливо е изобразил стомничка и ибрик. За тях преданието казва, че майсторът ги издялал, за да напомни на габровци, когато минават по него, да се измиват от нечистите си дела и тогава да пристъпят в Трявна... (известна е враждата между тези два конкуриращи се силно развити за времето си градове).

Часовниковата кула е изградена от неизвестен майстор през 1814 г. Известно е обаче, че Уста Генчо Тюфекчията е създател на часовника, който и днес продължава да отмерва часовете с равномерен камбанен звън.

Не по-малко забележително е Тревненското школо, намиращо се също на площада. Вътрешният двор, заграден от трите страни с чардаци, подчертават изключителния усет на стария българин да създава хармонично единство между двор, сграда и улица.

Най-старият паметник на Трявна си остава църквата „Свети Архангел Михаил”, която с големия си полегат покрив активно участва в пространството на площада. Предполага се, че тя е построена през 1190 г. от братята Асеновци. Опожарена от кърджалиите през 1798 г., тя е изцяло възстановена през 1819 г. Преданието говори, че веднага след изграждането на храма в него влиза групата на известния тревненски майстор резбар Витан Конов Млади, който извайва прочутия иконостас на църквата.

Приятно е да се разхождаш из старинна Трявна, но продължавайки по главната улица към новия център на града, те сковава тежкото чувство на тъга по бавно изчезващите стари сгради, на мястото на които се изграждат новите и не винаги съобразени с околната архитектура сгради.



форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Културно-исторически - Из старинна Трявна - Трявна, Габровска област, информация, история, култура, забележителности в Трявна, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Трявна, снимки от Трявна, туризъм в Габровска област, настаняване в хотели в Трявна, Габровска област; частни квартири в Габровска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.