Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Ковачевица - магия, която запленява завинаги


Последния работен ден от седмицата. Затънала съм в работа, а августовската жега навън ме кара да мечтая за шума на морските вълни. С усилие връщам мислите си към монитора и работата която трябва да свърша до края на деня.
   
Телефонът иззвънява. Приятели. Нещо отново трепва в мен. Имам нужда от глътка покой в забързаното ежедневие.
   
Ковачевица?
   
Тръгваме веднага. Багаж не е необходим, може би само бански, ако нечии скрупули са в повече.
   
Колата потегля. С по детски олекотена душа показвам лицето си през прозореца и затварям очи. Потъвам в приключението, всичко е игра и единствената цел е тя да не свършва.
   
Обичам да пътувам и да откривам нови места. Не е необходимо да ме уговарят. Една част от мен винаги е готова да поеме нанякъде, независимо колко е далеч.
   
Спираме на някаква бензиностанция. Сашо, шофьорът, заговаря девойка, май му е позната, не флиртува, просто е любезен. И хората ми се струват по добри, когато съм на път или просто не ги гледам оценяващо, а разбиращо.
   
Пътят ми е познат. Минаваме покрай Банско, Добринище, все места изпълнени с много спомени. Не бързаме, говорим, похапваме, но в душата ми се е загнездило някакво нетърпение. „Каква ли ще е тази Ковачевица? Наистина ли е различна?”
   
Стигаме Огняново. Това ще е първата ни спирка. Горещи минерални басейни, хора разхвърляли дрехите и грижите си по тревата, човешка гълчава. След час топене и гмуркане в топлата вода се чувстваш като новородено, кожата ти е мека и гладка, а душата ти жадува приключение.
   
Потегляме. Места за разглеждане много, а време малко.
   
Пристигаме в Лещен. Първи досег със самобитната родопска архитектура. Къщи построени от камъни и кал, сгушени една до друга, разделени единствено от тесни калдъръмени улички. Занемяваме от истинността на тази приказка.
   
Слизаме от колата и поемаме дълбоко въздух. Главите ни се замайват, не можем да говорим, само се споглеждаме. Тръгваме по усет, надолу през селото.
   
Къщите си приличат, направени са с едни и същи материали, използвана е една и съща технология, а като се вгледаш са толкова различни. Всяка ти говори за своя стопанин. Местните разказват, че навремето като трябвало да се строи къща се събирали мъжете на цялото село, да помогнат на своя събрат. Слушам и вътрешно се срамувам, като не откривам силата на този изконен български дух и в себе си.
   
В края на пътя пред нас се разкрива затаяваща дъха гледка. Ей го Пирин на една ръка разстояние, горд в своята непристъпност и красота, опитомен в нежната прегръдка на Родопите. Утихваме и не ни се тръгва.
   
След миг установяваме, че градските ни инстинкти все още работят. В сърцата ни тиктакат часовници, които отброяват стойността на всяка допълнителна глътка свобода.
   
Запътваме се обратно към колата, като все пак се сещаме да хванем съседната калдъръмена уличка да оплакнем още малко очи в тази уникална архитектура.

За местните баби, това си е нормален работен ден. Те са насядали на земята и нижат тютюн, като същевременно оживено обсъждат новините в селото. Тук не ти трябва вестник, провикваш се до съседната къща и научаваш последните новости. „Кой депутатин е дошъл с любовницата си за уикенда?...Ще се намери ли изкупвач за картофите тази година?...А водата ще стигне ли?”

В Лещен е сухо. Имат проблем с водата.
   
Моят приятел Сашо, верен на вродения си темперамент поздравява бодро „Здравейте момичета”. Бабите радостно ни приканят да поседнем до тях и запитват „Вие от депутатските деца ли сте?”. Отрицателно поклащаме глави. Следва нов въпрос „А на есен ще дойдете ли да ни изкупите картофите?” Тук вече не знаем как да реагираме. След малко осъзнаваме, че това е просто раздумка за добре дошли и след като ни връчиха по един шиш да си нижем тютюн, докато си разговаряме, започваме да разказваме от къде сме и накъде сме тръгнали. При споменаването на Ковачевица, бабите се подкачат. Явно и в тази самобитна българска местност хората се делят на наши и чужди, на тези от нашето село и другите. И естествено другите са по-грозни и по кьопави от нас. И ако няма с какво да оплюем съседите, измисляме легенди. „То там за какво ще одите. Нищо се не види. Има един хълм пред тях и всице окюровяват.” Сменяме темата и започваме да ги разпитваме за Лещен. Тук вече мед им капе от устите. Ние само мълчим и слушаме. Правим снимки. Обещаваме да им ги изпратим. На тръгване едната баба ни се моли да и погостуваме, поне за тази вечер, била самичка, децата далеко. Не иска пари, малко човешка компания. Не можем. Бързаме. Както винаги. Сбогуваме се.
   
Отново на път. Шосето се вие. Снимам през отвореният прозорец.
   
Сашо спира колата. Мисля да попитам какво става, но виждам че вади професионален фотоапарат от багажника и разбирам.
   
Обекта на фотографската ни страст е открояващо се самотно дърво в планината пред нас, което на фона на залеза изглежда неописуемо красиво, самотно и силно.
   
Продължаваме. Нетърпението ни се усилва.
   
Неочаквано след един завой се откроява дървена табела „Ковачевица”.
   
А, значи това било. Оглеждам се от двете страни на пътя, опитвам се да попия всичко около мен. Сега само гледам, после ще осъзнавам. Като голямата любов е. Залива те бавно. В началото си малко неуверен. Питаш се: тя ли е наистина, да не съм се заблудил...?
   
Но с всеки километър навътре в селото увереността ми, че съм пристигнала се засилваше.
   
Къде? Не знаех. Но вече мога да кажа. Ковачевица е магия, загадка, не можеш да я разбереш веднага, но те тегли да се завръщаш отново и отново при нея. Оставаш обсебен, копнееш да я видиш пак.
   
Първото ми чувство. Вече съм била тук. Познавам я. У дома съм.
   
Дали това е, което не търся цял живот?
   
Първата ни среща е на тъмно. Сякаш Ковачевица свенливо се прикрива, не иска да ни допусне отведнъж, чака да ни опознае.
   
Архитектурата е същата като в Лещен. Дървени греди, каменни зидове, слепени с кал, покриви от тикли . Тиклите се получават от разцепването на скалите и се редят, като се застъпват една друга по няколко стотин на покрив. Всяка къща има потон – покрит чердак, нашият домакин го нарича „местния планетариум”. Никъде не съм била толкова близо до звездите, притеснявах се да протегна ръка, да не би да изчезнат.
   
Къщите се на два, три ката. На първият са били яслите за животни, няма прозорци. Дървена стълба води до втория етаж, където са стаите, потонът и тоалетните. Родопчани са обичали удобствата още в миналия век. Тесните улички са покрити с калдъръм, а покривите на къщите почти се допират.
   
Тръгваме през селото. На ъгъла шурти старинна каменна чешма. От векове. Отпиваме от водата й и продължаваме през сгъстилият се мрак. Пред нас се белее черква с висока камбанария, майсторски изографисана и богато украсена с дърворезба. През 19 век Ковачевица е била културно средище на българщината. Нейната откъснатост и уединение и е позволило да съхрани националния дух непокътнат.
   
Минаваме покрай килийно училище, читалище, библиотека. Атмосферата е автентична, непокътната от времето. Не случайно тук са снимани толкова български филми. Стигаме до хотел „Мера според мера”. Пред него, на земята са насядали млади художници. Творят. Чувствам, че всички сме като в някаква приказка, като персонажи от филм. Или сън?
   
В това село няма нищо излишно, всичко е на мястото си, красиво и полезно. Хората са приветливи и открити, запазват спокойствие пред наплива на туристите, жадни всичко да пипнат и да видят.
   
Селото е на около 1000 метра надморска височина. Поради мекият климат земята никога не се сковава от студ. Според местните жители топлите въздушни вълни нахлуващи от Беломорието удължават есента, омекотяват зимата а и пролетта тук идва много по-рано.
   
Гледката е изумителна. Меки планински склонове, ждрелото на река Канина, къщи които правят местността още по красива. Като погледнеш нагоре те заболяват очите от яркостта на звездите. Потъваш, разтваряш се. Вече те няма, защото си тук. Не отиваш никъде, защото си пристигнал.
   
Спираме в кръчмата „Братята”. Ентусиазирана японка снима ястията, които си е поръчала. Предлагаме и да снимаме и нея, но тя отривисто отказва с поклащане на глава.
   
Нахвърляме са на вкусната, топла храна. До нас гори камина, отпускаме се.
   
Поръчваме десерт. Палачинки със сладко от диви ягоди и домашно направен сок.
   
Единият от братята, собственик на кръчмата присяда до нас и ни разказва легендата за името на селото. През осемнадесети век близо до извора „Циганчица” живял изкусен майстор - дюлгер Марко. След неговата смърт, жена му Гинка поела в свои ръце препитанието на семейството. Тя била силна жена и, когато хората от съседните махали я посещавали, казвали: „Отиваме до Ковачевица”. Така постепенно се утвърдило името на махалата, около която по-късно се оформило и селото.
   
Не ни се тръгва, а трябва.
   
На ум си казвам „Какво толкова, виждала съм и други красиви места? Да не е единствена?”. Засрамвам се. Утихвам. Магията е още тук. Нещо в атмосферата, нещо в природата, нещо във въздуха. Не знам какво е. Чувствам се свободна, отвъд себе си, отвъд света.
   
Неусетно се изнизва вечерта.
   
Сутрин е. Пием кафе в кръчмата „Синият вир” на мегдана на селото. Срещу нас са насядали местни хора и ни разглеждат хем доброжелателно, хем оценяващо. Свикнали са вече с туристите и за тях сме нещо обичайно.
   
Ставаме. Отсреща ни махат с ръка, небрежно и свойски.
   
Тръгваме, но знаем, че пак ще се върнем.



форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Ковачевица - магия, която запленява завинаги - Ковачевица, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Ковачевица, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Ковачевица, снимки от Ковачевица, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Ковачевица, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.