Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Магията на Пирин

Самодивските езера
Самодивските езера

Изходният пункт на нашето малко пътешествие е село Добринище. Намира се на около 5 км от гр. Банско. Приятно селце със семейни хотели, македонски кръчми и минерална вода. Нашите любезни домакини ни настаняват в най-хубавата стая с най-красивия изглед към Пирин.

Екскурзия в Пирин! Най-красивата планина - желана като награда, търсена като верен приятел, страшна като силен враг. Как ще ни посрещнеш утре? С умора, напукани от жажда устни и до болка изтощени мускули. Или с твоята омагьосваща красота, необятен простор от доброта и щедрост, стръмни върхове, даряващи със сила и воля. Как ще те гледаме ние? С отчаяните, изтощени и възмутени от непокорството ти очи или с възторжените, задъхани, но жадни за красотата ти сърца.

Рано сутринта на следващия ден потегляме. Пътешествието ни започва с възможно най-срамния за туриста транспорт - кола. Пристигаме весели и горди, с чувството, че сме издържали жестоко изпитание.

Наоколо има ароматни диви ягоди и малини. Хапваме няколко, пълним студена вода, която още не ни е сладка, защото не сме изморени и под презрителните погледи на цяла група изпечени туристи с големи раници се отправяме към следващия транспорт - лифта до хижа „Безбог”. Седалките са открити, но момчетата, които го обслужват помагат и придържат всеки, който се качва или слиза. Рядко му се случва на човек, когато прави решителна крачка в живота, да има кой да го държи за ръка. С една дума можем да сме спокойни - в безопасност сме.

Лифтът леко пъпли нагоре, а нашите погледи летят над боровете към хоризонта. Там, където се диплят сините била, където светът е друг, сякаш ние сме литнали в простора птици. От тук тъмните гори не са ни страшни, ние с любопитство се взираме в тях. Гордият бор не издига върхар в небето, ние леко докосваме с поглед всяка игличка и шишарка. Ето те остават под нас, а ние се вдигаме все по-високо. Дърветата оредяват. Тук те не растат, колкото и силни да са, не могат да впият корен в скалата.

Приятното изкачване с лифта бързо свършва и ние се озоваваме на хижа „Безбог”. Тя се намира на надморска височина над 2200м., а край нея се издигат върховете Полежан и Безбог. Ако я посетите, не пропускайте да хапнете овче кисело мляко със сладко от боровинки.

Само до хижата е Безбожкото езеро. Гладка спокойна вода, чиста и прозрачна, малки стрелкащи се рибки, мека ласкава полянка, омайваш аромат на диви цветя. Какво, уплашили се от нас, Пирине? Очароваш ни, омагьосваш ни, искаш да останем тук, не ни пускаш навътре в твоите тайнства. Но ние не се предаваме. Искаме още. Искаме повече. От тук започва истинската ни битка с Пирин. Тук ги няма заключените врати, скриващи ни от злобата и злото, няма ги дебелите стени, спиращи вятъра и дъжда. Тук си сам, сам с природата и можеш да разчиташ само на едно. На човека до себе си. Човекът, който не се плаши, не се отказва, не те изоставя. Може би затова хората в планината се поздравяват и съвсем искрено си желаят: „добър ден”, „лек път”, „хубаво време”. И вероятно тази бликаща доброта отваря очите ти за красотата и величието на природата.

Пътеката към Поповото езеро е добре маркирана. Тя заобикаля Безбожкото и бърза да ни покаже зъбите си, като ни повежда по една наглед не особено голяма стръмнина, от която ние забравяме за красотата, задъхваме се и гледаме само в краката си. Но усилията и умората ни са възнаградени от прекрасна гледка отвисоко към хижа “Безбог” и езерото.

Времето е чудесно, слънчево, топло, без нито едно облаче. Това ни лишава от споровете върху една основна тема на всеки поход в планината: “ще вали ли или няма да вали”.

Поповото езеро е разположено под извисяващият се, приличаш на корона връх Джангала. Според легендата тук се е удавил свещенник и неговата капа е изплувала и превърнала в малкото кръгло островче, почти в центъра на езерото. Голямо, дълбоко и синьо, безкрайно синьо, спиращо дъха ни синьо. Върху плитките камъни проблясват дребни монети. Кои ли са тези щастливци, които като тиранина Поликрат са искали да направят малка жертва, да се лишат от нещо дребно, да загубят незначителното, за да спасят от злата съдба голямото, безценното, неприжалимото? С какво ли ги е дарил добрият късмет – любов, здраве или богатство,власт?

На езерото се присъединяваме към група туристи, тръгнали към Тевното езеро. Маркировката са малки пирамидки от камъчета, но покажат ли ти пътеката, няма как да я объркаш. До тук беше с лесното. Катерим се почти на четири крака по стръмна застинала река от морени в самото подножие на Джангала. Бързо се уморяваме и задъхваме, сърцата лудо бият в гърлата, мускулите треперят при всяка крачка, устните се напукват. Малките почивки стават все по-чести, но не могат да върнат силите ни. Няма край. Къде са тия “проклети”езера?

Ето ги! Пред нас са Самодивските езера. Напълно заслужават името си, защото са скрити от хорските очи, като горските вълшебнички. Една малка, учудващо равна полянка, поръсена с билки във всички цветове на дъгата вероятно е мястото на самодивското хоро, което казват можело да се види само по месечина. Две приличащи на индианско иглу палатки са се скрили близо до скалите в края на полянката. Обитателите им ще дебнат в тъмното, за да не изпуснат неговата магия.

А колко уморени бяхме само преди пет минути. Как едва тътрехме крака, как мечтаехме само да стигнем и край - няма да помръднем повече, как се чудехме какво красиво има в тия камъни и локви. А как трепвахме при всеки неясен шум - току виж вълк изскочил насреща ни. А тези опасни морени - с остри ръбове, сякаш нахвърляни безразборно от някой великан, как се поклащат и ние отчаяно размахваме ръце, търсейки опора във въздуха. Ожулихме колена, натъртихме се, ядосвахме се на собственото си невнимание и непохватност, но не се отказахме. А сега бързаме да потопим ръце в бистрата вода и омагьосани от водните кръгчета, събудени от пръстите ни, да попиваме дъха на билки и невидими капки.

Езерата са малки, скрити между скалите и всяка крачка ни разкрива нова гледка. Преспи неразтопен сняг, запазил дъха и очарованието на зимата, стръмни склонове и огромни морени се оглеждат във всяко едно от тях. Малко скокливо водопадче пръска свежест и облива с щедри струи каменна стълбичка, свързваща две от езерата.

Планината ни кани да останем, но е време да тръгваме обратно. Пирин бе добър с нас, напълни очите ни със синева, по-красива и дълбока от небесната, погали ръцете ни с ярките цветове на дивите си цветя, изпита силата ни и благосклонно ни показа красотата си.


Поповото езеро

форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Магията на Пирин - Пирин, Планини, информация, история, култура, забележителности в Пирин, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Пирин, снимки от Пирин, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Пирин, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.