Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Смолянска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

В пияната гора и около нея

Срещата с чобани вече е рядкост
Срещата с чобани вече е рядкост
По строящия се мост към Чаирите
По строящия се мост към Чаирите
Ако ви се ходи в Родопите, но на някое по-спокойно и нетрадиционно място, тези редове са специално за вас.

Трябва най-напред да стигнете до село Триград. Но не там е спокойствието. На два километра преди пещерата "Дяволското гърло" при триъгълна беседка и чешма с три големи чучура наляво от асфалта се отделя хубав макадамов път. Има и табелка "Чаирски езера 10,5 км". Пътят се вие по дъното на каньон не по-малко впечатляващ от Триградското или Буйновското ждрело, но значително по-спокоен. Единственото, което разваля настроението, са изоставените рибарници, което загрозяват пейзажа на половината път към езерата.

След около час и половина ходене през ждрелото се излиза на едно долинно разширение, където пътят минава по мост и прави обратен десен завой. Продължавате напред по пътека по десния бряг на реката. След около 50 метра отляво се вижда сипей. Тръгва се именно по него - той е краят на пряката пътека за Чаирските езера. Тя се вие през гори от топола и малки полянки и бързо набира височина. Тези, които не се впечатляват особено от пейзажа, могат да се забавляват със закачливите надписи по камъните от типа "Дишай", "Не бързай толкова", "Sprite" и т.н.

Изкачването продължава най-много половин час и пред вас изниква най-долното Чаирско езеро. Още двеста метра и сте в центъра на бившия пионерски лагер, пред чешма с два чучура и ледено вкусна вода. Тук разбирате защо езерата се казват Чаирски. Турската дума чаир означава ливада - наоколо няма нищо друго освен огромни ливади, еднакво красиви с цветята напролет, с високата трева през юни, окосени през лятото или меланхолично жълти през есента. И сред тия ливади са пръснати няколко свлачищни езера. Вие си избирате дали да се качите до горното и да пиете по една студена бира в беседката, издигната на колове в центъра му, да откриете самодивския Сини вир (15 минути в южна посока от чешмата в центъра) или да се наслаждавате на невероятното Голямо езеро, което умирайки оставя причудливо равна поляна с иглолистни дървета, които като че изникват направо от водата. Да, Голямото езеро умира, защото то, както и всички съседни са свлачищни езера, които непрекъснато променят обема, размерите и местоположението си, при това с относително голяма скорост. Това е и причината да се появи Пияната гора.

Към нея тръгваме връщайки се от Чаирските езера към Триград. Каменният път заобикаля от северозапад Голямото езеро и скоро се гмурва в гората. Прилича на развълнувано море - равните участъци не са по-дълги от 2-3 метра.

И ако вдигнете глава, ще видите че гората не изглежда нормално. Всички дървета са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води естествено до изкривяване на дърветата, а те се мъчат да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, в резултата на което придобиват зигзагообразни и други странни форми. И наистина приличат на пияна компания, която се шляе из долината, търсейки напразно пътя за вкъщи.

Излизайки от Пияната гора виждате разклон. Тръгвате надясно, надолу по макадамовия път. Върви се по него около 45 минути, като се минава през един тунел в скалата, естествен, но впоследствие разширен от човека. Вдясно долу страшно бучи реката, а зад нея между дърветата се отгатват Чаирите.

На един остър десен завой благото свършва. Пътят продължава да слиза, но маркираната с червена боя пътека тръгва наляво нагоре по малък изоставен, също каменен, път. Изкачването продължава около три четвърти час през иглолистна гора, все по пътя. И когато става равно, той свършва. Табелка сочи ясно, че трябва да се продължи наляво през гората. Има тясна, но добре отъпкана пътечка. По нея се излиза на поляни, също толкова красиви като Чаирите, но без езера. От горния им край, където излиза пътечката, се открива прекрасна гледка към девинските ридове на Родопите.

Поляните се пресичат по диагонал в северозападна посока, като с стремите да сте по-наляво и по-високо. Излиза се на черен път, който скоро влиза в гора, слиза и след това рязко тръгва нагоре. На около 20 минути от поляните пътят стига до чешма с дълги корита. Малко след нея трябва да го изоставите и отново по маркираната пътека да тръгнете наляво през гората по дребен камънак. Така се съкращава около два километра ходене. След четвърт час отново излизате на пътя и пред вас се виждат крайните къщи на Триград.

Целият преход е около шест часа, но не се усеща, прилича по-скоро на разходка в гората. Вода има почти навсякъде, а гледката е невероятна.



Явор Стоянов (снимки автора)

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Природни - В пияната гора и около нея - Триград, Смолянска област, информация, история, култура, забележителности в Триград, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Триград, снимки от Триград, туризъм в Смолянска област, настаняване в хотели в Триград, Смолянска област; частни квартири в Смолянска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.