Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

В Пиринския край приемат с негодувание културната автономия

Истинската история

След две мъчителни години България се отървава от политическите грешки по македонския въпрос само със силна уплаха и доста притеснения за българите по Струма и Места

През септември 1944 г. в Горноджумайска област за въздействие върху местните организации на БРП (к) пристигат значителен брой югославски дейци, които изискват незабавно започване на работа по създаване на т. нар. "културна автономия" в пиринския край. Това става в съответствие с решенията на Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия в град Яйце от ноември 1943 г.

От Скопие дейността по автономията се ръководи от двама достатъчно известни генерали от югославската армия - Светозар Вукманович-Темпо и щипянина Михайло Апостолски. Като основен аргумент се използва обстоятелството, че България се очертава да бъде твърдо в лагера на победените във войната, а Югославия - при победителите. Самият Темпо на едно от събранията на горноджумайския областен актив в края на октомври 1944 г. подробно разяснява ужасите, които България ще трябва да преживее като победена страна, и обратно, прекрасният живот, който чака населението на пиринския край след присъединяване към победителката Югославия. Няколко дни по-късно, на 5-6 ноември, на областната партийна конференция в Горна Джумая - Владимир Поптомов, наблягайки на неуреденото международно положение на Югославия, заявява открито: "При такова положение на нещата... и на македонците в Югославия трябва да им кажем да дойдат в рамките на отечественофронтовска България." (Архив на ЮКП, Белград, а. е. 132)*

Въпреки отсъствието на каквито и да е практически стъпки както на държавните органи, така и по партийна линия в посока на културната автономия, цялата 1945 г. преминава в ширещи се слухове за откъсване на Пиринския край от България и предаването му на Югославия. В началото на 1946 г. слуховете прерастват в брожение, в случай че се "готвело присъединяване към Вардарска Македония" (ДА, ОПА, ф. 127, оп. 1, а. е. 9, л. 124).

Особено показателен е фактът, че повече от година след Х пленум на ЦК на БРП (к) (8 юли 1946 г.) на практика нищо не се предприема в тази посока, освен натиска при преброяването на населението в края на същата година. Характерно за настроенията сред населението е посоченото в доклад на партийната организация в село Петрово, Светиврачко: "Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса - с негодувание" (ДА, ОПА, ф. 225, оп. 2, а. е. 10, л. 32).

Преброяването на населението на България през декември 1946 г. остава единственото събитие в условията на "културна автономия" с трайни отрицателни последици в общоисторически план. До голяма степен преброяването е изкуствено, а на записването като "македонец" се гледа като неважна административна формалност. На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП (к) в Горна Джумая решава да се достигне 70% македонци, което е изпълнено. В градовете в графата "говорим език" на преброителните документи да се пише "български", а в селата - предимно "македонски" (ДА, ф. 1, оп. 1, а. е. 39, л. 82).

До есента на 1946 г. никакви други действия по "културната автономия" не се провеждат. Неоценима помощ за масовото засилване на съпротивата срещу създаването на "македонско национално съзнание" оказват скопските емисари, които пристигат в Пиринския край през ноември 1946 г. и остават в повечето случаи до юни следващата година. За 8 месеца с арогантното си поведение многобройните учители по "македонски", книжарите в "македонските" книжарници в Горна Джумая и Петрич, партийните работници от Скопие успяват да предизвикат пълната гама от отрицателни чувства - от присмех у учениците, понеже говорели "по селски" до пълно отвращение у възрастните, които след тежък работен ден били принудени да слушат поучения в курсовете за изучаване на "македонски" език. Стотината учители от Скопие покриват едва около една трета от селищата по Струма и Места, а в останалите "македонски" език не се изучава.

В училищата непонятният език се преподава два пъти седмично по един час. Арогантността на "македонските учители" предизвиква масово конфликти. В летописната книга на училище "Арсени Костенцев" в Горна Джумая (намирало се на мястото на по-сетнешния хотел "Волга", днес сграда на ТД на НАП) за учебната 1947/1948 г. се казва: "Годината протече много неспокойно, непрекъснатите дрязги между учителите -преподаватели по македонски език и другите се дължаха на много ограниченото им образование и високомерността им". (ДА, ф. 566, оп. 1, а. е. 11, л. 28-29).

Въпреки строгите административни мерки курсовете по "македонски" език масово не се посещават. В един такъв курс в Разлог не идвал нито един от записаните 20 души, та се наложило да бъдат привикани 5 циганчета катунарчета, за да бъде спасен от закриване (ДА, ОПА, ф. 4, оп. 1, а. е. 2, л. 67).

"Културната автономия" в Пиринския край през 1946-1948 г. приключва безславно за по-малко от две години. Съществени резултати от тази политика никой не очаква при всеобщата пасивна съпротива. Населението на областта се отървава само със силна уплаха и доста притеснения. Набелязаните цели са толкова ужасяващи, че всъщност никой не вярва в действителната им реализация.

Новата исторически справедлива политика, окончателно формулирана на V конгрес на БКП (декември 1948 г.), има своето логично продължение с даването на нови имена на редица селища в Пиринския край през следващите години. Именуването на част от най-големите градове и села в областта на видни деятели на революционните борби в Македония е признание за усилията на македонските българи за свобода и обединение с останалите български земи. Това е и началото на решителен отпор срещу непреставащите опити на Скопие да гради измислената история на един измислен народ по формулата на участника в разглежданите събития, бъдещ академик даже, Михайло Апостолски - "немам доказа али тврдим" (съробхърв. - нямам доказателства, но твърдя).

От 1949 г. третият по-големина град в пиринския край е именуван Сандански. Скоро е последван от Благоевград (1950 г.). Още три селища получават новите си имена през 1951 г. - Гоце Делчев и селата Хаджидимово (град от 1996 г.) - гоцеделчевско и Кавракирово - петричко.

Днес

Колкото и да са незначителни историческите последствия от политиката на "културна автономия" в пиринския край през 1946-1948 г., трябва да се признае, че част от съвременните проблеми в тази област вероятно се коренят именно в този период. За антибългарска пропаганда най-често днес се използват резултатите от преброяването на населението на България през декември 1946 г., когато чрез неимоверен административен натиск 70 % от населението на Пиринския край е записано като "македонци". Данните от преброяването и днес активно се използват от пропагандната история, която сътворяват в Скопие. Разбира се, никъде там не може да се видят изворите за административната принуда, чрез която е постигнат този резултат, нито безбройните документи, показващи недвусмислено недоумението и недоволството на населението по Струма и Места от тази политика.

При преброяването на населението на България през 2001 г. 5071 души (от тях малко над 3000 в Пиринския край) са се записали като "македонци". Изглежда, че голямата част от тях обаче не са "наследство" от 1946-1948 г., а по-скорошен плод на скопската пропаганда. През 70-те и 80-те години на XX век радио и телевизия Скопие, водеха истинска пропагандна война срещу населението на пиринския край. Програмите им достигаха безпрепятствено дълбоко навътре в българска територия. Радиопредаванията на български език се излъчваха на честота, съвсем близка до тази на програма Хоризонт и на радио Благоевград (от 18. 30 до 19 часа всеки ден през 70-те години; сутрешни повторения през 80-те години).

ОМО Илинден - Пирин, която така и не можа да събере необходимите 5 000 подписа за регистрация, брои според различни източници между 140 и 180 активни членове, а поддръжниците й едва ли надминават 1 000 в един район, наброяващ над 360 000 души. Освен платената деятелност на тази организация, несъмнено и българската политика от 1946-1948 г. е в основата на нейната поява. Грешките в политиката се заплащат по завишена тарифа, както вече стана ясно.


*Съкращения: ДА - Териториална дирекция Държавен архив, Благоевград; ОПА - Окръжен партиен архив; ф. - фонд; оп. - опис; а. е. - архивна единица; л. - лист



Иван Петрински
Тържественото обявяване на новото име на Благоевград, 9 май 1950 г., ТД Държавен архив - Благоевград

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Градове - В Пиринския край приемат с негодувание културната автономия - Благоевград, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Благоевград, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Благоевград, снимки от Благоевград, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Благоевград, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.