Неофит Хилендарски-Бозвели

НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ – БОЗВЕЛИ
(1785 - 1848 г.)

Една от най-забележителните фигури (личности) е хилендарският монах Неофит, наречен от противниците си гърци – Бозвели (бунтовник), което прозвище той носил с гордост до края на живота си.
Сведенията за ранния период на живота и дейността му са твърде оскъдни. Единствено се знае, че е роден в будното възрожденско градче Котел, от където произхождат повечето от първите ни големи възрожденци – Софроний Врачански, капитан Георги Мамарчев, Стефан Богориди, Георги С. Раковски и др. За самия Неофит Хилендарски е известно само, че се е подписвал като “Неофит родом от Котел”. Затова до днес не е известно нито светското му име, нито от какво семейство произхожда. Самият той не е оставил никакви други сведения за своя произход.
Предполага се, че някъде около 18-годишната си възраст (около 1803 или 1804 г.) е постъпил като послушник в Хилендарския манастир, където се е подстригал за монах през 1810 г.
Още като послушник в манастира той посещавал както килийното училище в град Кария (Карея) - столицата на Атон, а вероятно е учил и в гръцко училище извън Атон, защото получил доста добро за времето си образование. Това проличало в цялата му по-нататъшна просветно-книжовна и обществена дейност.
През 1812 г. той получил свещенически сан, а скоро след това и длъжността на таксидиод на манастира, също както и Паисий Хилендарски по-рано. (Монах, който представлява манастира извън него и пътува из по-далечни земи или да събира помощи за манастира, или да управлява манастирските имоти в по-отдалечени места).
Като такъв, през 1814 г. Неофит Хилендарски заминал за Свищов, където в продължение на около 20 години управлявал хилендарските манастирски имоти в града. Тази страна от дейността му не е толкова важна колкото факта, че именно в този период Неофит Хилендарски заедно с друг виден български просветител от тази епоха Емануил Васкидович положил основите на светското образование в града.
Наред с това той развил и активна книжовна дейност. През 1834 г. заминал за столицата на Сърбия – Белград. Там през 1835 г., с помощта на сръбския княз Милош Обренович, издал своите учебници. По-популярните сред тях са:

СЛАВЕНОБОЛГАРСКОЕ ДЕТЕВОДСТВО, което пише заедно с учителя Емануил Васкидович. То е първото учебно-методическо пособие за новите български светски училища, т.е. това е учебник за учителите, как да преподават
АРИТМЕТИЧЕСКОЕ РУКОВОДСТВО
КРАТКОЕ ПОЛИТИЧЕСКОЕ ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ
КРАТКАЯ СВЕЩЕНЯ ИСТОРИЯ
СВЕЩЕНИЙ КАТЕХИЗИС,

които представлявали също едни от първите учебници по съответните предмети за новите български училища.
Наред с писането на учебници Неофит Хилендарски ни оставя и значително за времето си литературно наследство, което включвало диалози, стихотворения, публицистични произведения, напр. “ПРОСВЕЩЕНИЙ ЕВРОПЕЙЦ“ (1802 г.), ”ЛЮБОПИТНО ПРОСТИ РАЗГОВОР” и др. Най-забележителната му литературна творба е “ПЛАЧ БЕДНИЯ МАТИ БОЛГАРИЯ”, издадена за пръв път близо 30 години след смъртта му – през 1874 г.
Цялото му литературно творчество е подчинено на една основна идея - родолюбието, което намира най-пламенен израз именно в “МАТИ БОЛГАРИЯ”.
Своя патриотизъм Неофит Хилендарски проявил и чрез просветната дейност, която развил след завръщането си от Сърбия. В годините между 1835 и 1838 г. той посещава и учителствува в Калофер, Котел, Троянския манастир, Соколския манастир край Габрово, Търново и др. Междувременно той разнася и разпространява знанието и възражда българщината навсякъде, където минава.
Ето защо, когато през 1838 г. започва развитието на организираното църковно-национално движение на българите, Неофит Хилендарски е придобил огромна популярност сред сънародниците си и се е оказал в центъра на тези събития.
През 1838 г. умира Търновският гръцки митрополит Иларион Кримски. Самият той е имал добро отношение към българите, заради което те го уважавали. На негово място Цариградската гръцка патриаршия искала да назначи малоазиатския грък Панарет, който мразел българите и бил яростен привърженик на великата идея на гърците за възстановяване на Византийската империя в рамките й от епохата на най-голямото й могъщество. Обезспокоени от това назначение българите от търновската епархия се противопоставили на Патриаршията и издигнали искането в Търново да бъде назначен като митрополит популярния по това време Неофит Хилендарски, който вече (1839 г.) се намирал в Цариград. За да уреди конфликта, Патриаршията предложила да назначи Неофит Хилендарски за протосингел на митрополията (секретар и пръв помощник на митрополита(. В знак на протест Бозвели отказал да заеме поста. Тогава бил наклеветен пред османските власти, че е бунтовник-бозвелия, поради което бил заточен през март 1840 г. в Хилендарския манастир.
През август 1844 г. той се завърнал от Атон в Цариград, където развил активна дейност по организиране на зараждащото се българско църковно движение.
Изборът на Цариград не бил случаен. Тук живеели над 30 хил. българи, повечето от които били богати и влиятелни търговци. Тъкмо тук пред очите на европейските дипломати българите можели напълно легално да се самоорганизират и да предприемат активни действия за църковната си независимост.
В Цариград, заедно с друг забележителен български духовник - Иларион Макариополски, който станал пръв помощник и саратник на Неофит Бозвели в църковната борба, формулирали първата програма за национална автономия на българите. Тя представлявала поредица от молби и искания на българите, подадени периода 1844 - 1845 г. до Високата порта (османското правителство, начело с везира) и до Цариградската патриаршия.
Тези молби включвали искания за:

• назначаване на български владици в българските епархии
• признаване на българския език за равноправен на гръцкия в училищата и църквите
• разрешения за свободно отваряне на български училища
• издаване на български вестници, книги, учебници и пр.
• изграждане на български храм в Цариград и др.

Ако правителството изпълнело и едно от тези искания, това би означавало признаване на българската нация.
Прошенията на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски изплашили патриарха и по настояване на Патриаршията през лятото на 1845 г. те били заточени в Атон. Дори и оттам Неофит Бозвели продължил да ръководи църковната борба в Цариград с писмата си.
За съжаление, той не успял да се освободи от това заточение и на 4 юни 1848 г. починал в Света гора.
Така приключил жизненият път на първия общобългарски национален водач, чието име се е превърнало в символ за национална принадлежност и родолюбие, което го поставя сред първите места на най-забележителните български възрожденци.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИЧНОСТТА

Просветител
Книжовник
Основател и пръв организатор и водач на църковно-националното ни движение