Начало и същност на българското Възраждане

Българското Възраждане е част от балканското Възраждане, което се различава от европейския Ренесанс. Нашето Възраждане се разглежда и като част от общославнското Възраждане. В България ренесансът протича по особен начин. Ако в Западна Европа то е предимно духовно, то тук то е политическо и социално.

Периодизация

Проблем за долната граница

1. Концепция на възрожденските дейци през 30-те години на XIX в. Тогава се провеждат редица реформи, с цел модернизация. Доц. Марин Дринов прави изследване "Отец Паисий и неговото време". Първо провление на Възраждането е Отец Паисий, който слага началото на духовното Възраждане. Професор Иван Шишманов, Александър Тодоров-Балан, Боян Пенев разглеждат Възраждането като духовен процес, подържайки тезата на Марин Дринов.
2. През 30-те години на XX в. Христо Гърдев (гуру на тази епоха) търси корените на Възраждането далеч преди Паисий. В трудовете си стига чак до XVI в.
3. 70-те години на XX в. - в бълг. историческа наука се проведе дискусия по този въпрос. Прие се за начало на българското Възраждане да бъде считан началото на XVII в., тъй като по това време са налице и социално-икономически предпоставки, които започват и духовни прелом.

Проблем за края на Възраждането

Лесно разрешим с края на османското робство и освобождението на България.
Тези, които подкрепили първата теза смятали, че Възраждането приключва края на 60-те. и началото на 70-те години на XIX в., но те го разглеждат единствено като духовен процес.

Вътрешна периодизация

I период - започва в началото на XVIII в. и завършва в края на 20-те години на XIX в. През този период се поставят основите на движения, които ще се превърнат в база за развитие на духовно-политическите процеси на Възраждането, както започват да действат и духовни процеси, благодарение на което стартират трите големи движения на Възраждането.

II период - края на 20-те години - Кримска война (1853-56 г). През него започват да се развиват трите движения:

1. за просвета и култура
2. за независима църква
3. за освобождение

III период - успехи постигат и трите движени - духовно, екзархия и освобождение.

Същност на българското Възраждане

Прилики с европейския Ренесанс

• утвърждава се светски начин на мислене
• настъпват промени в социално-икономическата област и се създават предпоставки за развитие на буржоазия

Общите характеристики с Ренесанса се изразват главно в социално-икономическата област.

Разлики с европейски Ренесанс

• във времето - българското Възраждане се провежда три-четири века по-късно
• западният Ренесанс се провежда в рамките на собствена държавност
• българското Възраждане се провежда в условията на чужда държавност, влият повече външни идеи, то е компесаторно и наваксва изпуснатото. Самият процес е съвкупност от икономически, социални, политически и културни процеси, чрез които се осъществява прехода от Средновековие към Новото Време.

Съдържание на българското Възраждане

Съдържанието се определя от това, което го прави специално за него и го прави българско. Съдържанието се провява в духовната сфера чрез три основни процеса:

1. Движение за новобългарска просвета - КП
2. Движение за независима българска църква - НБЦ
3. Движение за национално освобождение - БНОД

Социално-икономически фактори на българското Възраждане

Външни стопански фактори

• Чрез капитулации прави османската импери зависима от Запада, но османската икономика се опитва да е кокурентна. Има капиталистически принцип на развитие.
• По линия на вноса на капитали чрез западни инвестиции - манифактурни фабрики, минни залежи. Европейците започват да купуват земи и да правят чифлици.
• Европейските бизнесмени отварят първите банки със западни капитали (Отоманска банка).
• Чрез концесии - строежи на ж.п. линии, пътища и мостове.
• Чрез основаване на смесени дружества.

Политиката на османското правителство влие отрицателно на горните фактори и Възраждането. До Кримската война няма сигурност за частна собственост, която лесно се отнема и разграбва. В турската империя съществуват закостенели проблеми с корупцията и подкупите.

Социални фактори за развитие на Възраждането

• Зараждане на българска буржоазия, стопански и социален елит. Буржоазията става основен елемент в българското обществено развитие.
• Зараждане на интелигенция, която в цяло произхожда от буржоазита и е духовния елит на нацията.
• Отварят се чифлици от забогатели български селяни.
• Постепенно градовете се урбанизират, но не толкова бързо колкото в Европа.
• През XVIII в. настъпва масово побългаряване на градовете.
• През XIX в. повечето селца се превръщат в пригедагелна сила на разпраснатите по махали и паланки селяни

Политически фактори

• Неуспешните войни на Османската импери с Русия
• Влинияе на Русия върху турската империя.
• Процеса на модернизация на самата Османска империя (епохата на транзимата)

Духовни фактори

Идеите на:

• хуманизма и Ренесанса
• класицизма (пиеси на Молиер)
• европейското просвещение
• романтизма и позитивизма
• Френската революция - демократизъм и реализъм
• национализма
• социално-утопични
• анархистични