Какво не знаем за Санстефанския договор?

Повече трябва да говорим за традициите и да разказваме за историята на България

Договорът от Сан Стефано е ключов момент за България и всички балкански народи. Каква част от неговите 29 клаузи са посветени на нашата страна и какво може би не знаем около сложните дипломатически игри, които съпътстват мирното споразумение?

Това, за което рядко говорим е, че Санстефанският договор, както е отбелязано и на първата му страница, е "предварителен". Това означава, че с него се дава свобода на няколко държави, но в рамки, които са отворени за обсъждане от Великите сили.

Малко се знае, че от тези 29 члена, които съдържа самият договор, огромното мнозинство са посветени да бъде урегулиран целият т. нар. "Източен въпрос",

Предмет на договора са и Сърбия, Румъния, дори Армения и остров Крит.

Първите думи, които граф Игнатиев изрича с приповдигнат тон непосредствено след подписването на Санстефанския договор са: "Увеличихме Черна гора 4 пъти!".

България е една от държавите, които получават свободата си. Но тя не е сама, както гласи разпространеното схващане.

Договорът е ръкописен, на официалният език на дипломацията тогава - френски.

Самият договор е дело на граф Игнатиев и определено той блъфира. Блъфира с една голяма славянска държава, каквато се явява България, давайки си ясна сметка, че това не може да се случи при обстоятелствата, при които завършва Руско-турската война.

Берлинският конгрес погребва голяма част от Санстефанския документ, който остава в българската история като символ на мечта, която се превръща в реалност само частично.