Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Ковачевица – на два века разстояние

В Ковачевица съм ходила много пъти - и зиме, и лете, и с приятели, и семейно. Никога обаче няма да забравя първия път, едно лято преди няколко години. Приятелите ми казаха: "А-аа, Ковачевци - знам го, там съм бил на зелено училище." Да, но Ковачевица не е Ковачевци край София. Малко по-далече е - на 220 км, и е несравнимо по-красиво.

 
Тръгнахме в петък вечерта веднага след работа в посока Благоевград – Банско - Гоце Делчев. Малко след Дупница неочаквано шофьорът спря в малко и тъмно село - Мурсалево. Оказа се, че хлебарницата на селото е точно на пътя и продължихме към Благоевград, похапвайки топъл хляб. След мъките по Предела, който от доста време беше в ремонт, започнахме да караме по поречието на река Места и така - до Гоце Делчев. Оттук следваше планински път с остри завои и три села на пътя - Лещен, Горно Дряново и Ковачевица. Оттук следваше и моето удивление. В този край на Родопите времето е спряло в хиляда осемстотин и някоя година.

В Дряново, единственото помашко село от трите, в 11 вечерта баби с шарени потури и забрадки седяха на пейки край пътя и гледаха любопитно ситроена ни. По пътя пък ходеше жена, която носеше заспало дете в нещо като кош на гърба си. Аз гледах удивено и леко уплашено, защото за пръв път минавах през мюсюлманско село - не знаех какво да очаквам. Но скоро селото свърши и след още няколко завоя стигнахме крайната си дестинация - Ковачевица. Едва влезли в селото и вече спряхме. "Стигнахме" - казаха спътниците ми, които всички вече бяха идвали тук. Огледах се и видях голяма дървена порта, която изглеждаше заключена - не се отваряше с бутане, а нямаше резе. Оказа се, че тук портите се отварят, като се дръпне връвчица или се повдигне дървена греда. Вътре в двора веднага се откри пред мен величествена стара къща - Шиндаровата.

Такава е типичната ковачевска архитектура: къща на два ката, долу - каменна основа, горе - дърво. На всеки етаж отпред има по една голяма тераса, която в този край се нарича потон. На приземния етаж пък се намира подникът - там хората държат дървата си за зимата или пък префасонират помещението в битова механа. Като се събудих, успях да разгледам и вътре в къщата на светло. Стаите са наредени в типичен ковачевски стил - с китеници, цветни покривки и възглавници, старинни предмети навсякъде и, разбира се, печка на дърва и камина.

На излизане от стаята е потонът, който беше нареден като една огромна стая. Тук лятно време семействата се събират да хапват и да запалят камината, а ако си гост, сутрин можеш да изпиеш кафето си и да хапнеш на въздух, дори и да вали навън.

Една от характерните черти на Ковачевица е именно това - въпреки големия туристически интерес няма грозни бетонни хотели. Поне засега - тя е архитектурен резерват. Отсяда се в домашен уют в някоя от многото местни къщи. Стаи под наем дават освен Шиндаровата в почти всички други - Жечевата, Спасовата, Велчевата и т.н. Така че дори да нямате резервация, можете просто да минете през селото и да питате дали има свободни стаи в първата къща, която ви хареса. Ако там няма, местните на драго сърце ще ви упътят към друга къща.

Отношенията между хората тук правят силно впечатление. Напоследък в много къщи живеят не само местни, а и софиянци, които са купили къща преди много години. Независимо обаче откъде си, обичаите и навиците в селото са едни и същи. Като човек, живял цял живот в столицата, доста се учудих още първия ден, когато при моите домакини без никакво предупреждение започнаха да се отбиват разни хора. Не чукат, а направо влизат и като стигнат първия етаж, се провикват: "Асене-е!" След това просто си взимат стол и сядат на масата, където вече са се събрали други непредвидени гости. Всички обаче се радват, пият, хапват и неочакваните визити очевидно не притесняват никого...

Веднъж питах домакините къде е музеят. Отговорът винаги е един и същ: "Ами няма музей, самото село е музей."

Първо, много от къщите са различни и въпреки сходната възрожденска архитектура съвсем не са по калъп - имат свои интересни отличителни черти.

Мили са самите улички, по които минаваш - покрити с калдъръм и трева наднича между камъните. Някои са толкова тесни, че кола не може да мине, а покривите от двете страни на улицата се докосват.

Освен това можете да видите старинни сгради като църквата с високата камбанария и килийното училище, на чиито стени са оставени рождените им дати - между 1830 и 1890 г.

Когато ви омръзне разходката по калдъръма и излежаването на потона, пред себе си имате ред екопътеки или просто планината.

Зимата, ако няма много сняг, имате няколко възможности. Първият маршрут отнема по-малко от час - качвате се над селото, минавате през борова гора и стигате до самотно параклисче с огромен кръст отпред. Параклисът не е отворен за посещения и основната ценност тук е пътят до него – много е красив.

Вторият маршрут е за някоя слънчева утрин - минавате надолу през селото и продължавате до река Канина, на около 40 минути пеш. Надолу по пътя към село Дряново е Буков дол - приятно местенце с изворна вода и беседка.

Лятото възможностите са безброй – по екопътеката до с. Долен, където има къщи, подобни на ковачевските. Или пък разходка до Синия вир - красиво място с водопади и скали в различни форми на около два часа пеш; или просто плаж на реката, която си е доста студена и през лятото.

Ако тези родопски красоти също ви омръзнат или просто искате да помързелувате, алтернативата е откритият минерален извор. Той е в село Огняново, на 15 километра на юг от Ковачевица. Откритото басейнче, малко по-голямо от джакузи, но много по-приятно, си има име – миро (с ударение на о-то). Безплатно е и в студен зимен ден горещата вода действа отлично. Ако имате късмет, ще ви завали сняг, както си лежите в 40-те градуса на мирото – огромно, при това здравословно удоволствие. В комплекса има и няколко закрити басейна, но аз лично винаги предпочитам да се излегна в мирото и да усетя камъчетата по дъното.

Сега, няколко години по-късно, продължавам редовно да идвам тук. Сега Предела е разширен и удобен, а в помашкото село се разхождам без притеснения и много уважавам хората тук. Настроението вечер не е същото, защото липсват някои специални хора, които са си отишли завинаги. Родопите са все така прекрасни. Те, разбира се, ще ни надживеят всички.



Анна Василева

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Ковачевица – на два века разстояние - Ковачевица, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Ковачевица, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Ковачевица, снимки от Ковачевица, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Ковачевица, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.