Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Имат ли права прилепите?


Биоспелеологията в цифри

  • В България има около 6 000 пещери
  • Фауна е известна в около 800 пещери
  • Установени са около 760 вида пещерни животни
  • Около 160 вида са троглобионтите
  • Пещерните проучванията са публикувани в над 450 научни труда
  • Всяка година в пещерите у нас се откриват и описват по няколко нови за науката вида пещерни животни
  • За фауната на над 5 220 пещери не се знае нищо

Пещерите не трябва да се разглеждат само като място, където обградени от причудливи образувания, се снимаме за спомен. Не са и свърталища на зли духове и сили. Не може да са сцена за провеждане на масовки, митинги и концерти. Не е редно в тях да кипи производствена и стопанска дейност. Пещерите преди всичко са отделена от повърхността екосистема, в която живеят стотици видове ендемични животни, които се срещат само там и никъде другаде. Това е техният единствен дом, в който те намират покой и условия да съществуват... и така от няколкостотин хиляди години насам.

Най-приспособени за живот в пещерите са троглобионтите. Това е сборно понятие за дребни, бели на цвят организми, които нямат очи, движат се бавно, хранят се с изгнила материя или са хищници и живеят много по-дълго от роднините си на повърхността. Всички форми на живот в пещерите се изследват от биоспелеолозите - учени, които се занимават със сухоземната фауна и флора на пещерите и подземните води. Те изследват жизнените цикли, описват новите видове и каталогизират животните, живеещи в пещерите. Процесът започва с тяхното улавяне, пренасяне до лабораториите, разпределяне, определяне и описване. Много от животните са едва забележими и рядко някой ще ги види как пъплят по пода или стените под земята. Това е една от причините, поради която нито един вид не е поставен под законова защита, въпреки че 8 вида са включени в новото издание на Червената книга на България със статус на "критично застрашени".

Илюстрация за уникалността на видовете, които живеят в пещерите, са техните имена. Тъй като са били напълно непознати, специалистите най-често са ги наименовали на техните откриватели - Radevia, Tranteviella, Bureschiana, Beronia, Beskovia. Така имената им остават завинаги в зоологичната история, защото именно благодарение на техния събирателски ентусиазъм на бял свят са излезли стотици непознати създания. Именa на видове и родове произлизат и от местата, в които са били намерени животните - Rhodopiola, Bulgarosoma, Balkanopetalum, Troglodicus и т.н.

Подземната фауна е още по-широко понятие, което включва както организмите, обитаващи макрокаверните (пещери, пропасти и минни галерии), така и тези, които живеят в недостъпни подземни кухини, дълбоките почвени слоеве и цепнатините на матерната скала. Най-много видове от бръмбарите, паяците, стоножките и мокриците са успели да приспособят морфологията и физиологията си към вечния мрак. В пещерите няма троглобионтни двукрили насекоми, пеперуди, водни кончета, както и редица още представители на други разреди и семейства насекоми.

Да спасиш незабележимото

Трудно е да защитиш нещо, което само малцина могат да видят. Факт е обаче, че пещерите са необятна среда за нови открития и са едно от малкото все още неизследвани места на планетата. Защото са трудно достъпни, защото там цари вечен мрак, защото малцина са тези, които дръзват да отидат и изследват отвъд границата на слънчевата светлина. Пещерите са пространство, в което живеят все още непознати същества, среда, в която чувстваш, че винаги има още нещо за откриване. Нима с лека ръка може да позволим унищожаване на незвестното?

Крилатите създания на мрака

Прилепите не са летящи мишки, нито малки батмани. Съществуват на Земята отпреди 55 млн. години. В света са известни 1000 вида, в Европа – 35, а в България са установени 33 вида. Всичките са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие, защото са силно и лесно уязвими. Забранено е нараняването, осакатяването, убиването и отнемането им от природата.

От практическа и консервационна гледна точка прилепите безспорно са едно своеобразно покривало, под чиято формална защита щастливо преживяват стотици видове безгръбначни троглобионти, които не подозират, че имат късмета да споделят местообитанията си с толкова строго защитени животни. Пряко зависими от пещерите като единствено място за размножаване, развитие и презимуване са 10 вида прилепи. Още 14 вида зависят от пещерите като място за почивка, хранене или намиране на партньори.

Само в пет от българските пещери зимуват над 250 000 прилепа! Отделно в поне още 100 подземни обекта у нас зимуват от няколкостотин до няколко хиляди екземпляра. Поради благоприятните условия и относително спокойствие именно в тях от много години се събират екземпляри, живеещи в радиус от поне 100 - 150 км. Това са уникални места, чието опазване не е само национален, а вече осъзнат европейски приоритет. Така отговорността за опазването на десетки хиляди защитени видове прилепи пада изцяло в полето на българското природозащитно право и практика.

Уловът и работата с научноизследователски цели изисква изричното издаване на разрешително от Министерството на околната среда и водите (на основание Наредба №8 от 12.12.2003 г.). Докато самите видове прилепи са под законова защита, не така еднозначно е регулиран въпросът с опазването на пещерите, в които те живеят. Ако пещерата не е защитена като "природна забележителност" по Закона за защитените територии, тя спокойно става обект на посегателства и варварски своеволия. Запалването на огън на входа на пещера, в която се размножават прилепи, със сигурност води до задушаване и смърт на малките, които още не могат да летят - те просто няма къде и как да идат. В България има такива случаи!

Много пещери попадат в "Натура 2000" зони, в граници на паркове и резервати. Чудесен факт, но това в практиката НЕ ИМ ОСИГУРЯВА НИКАКВА ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА. Липсата на конкретни текстове в плановете за управление с препратки към Наказателния или Административно-процесуалния кодекс при регистриране на нарушения е причина в България пещерите да "висят" в пространството и всяка местна администрация може да ги актува, присвоява и управлява както си поиска. През 1930 г. основателят на съвременната спелеология у нас, академик Иван Буреш, пише: "Един закон, който би защитил тия наши ценности и природни паметници, се явява вече много належащ. Мене ме е страх, че при нашите условия тоя закон ще се яви чак тогава, когато тия красоти на нашите пещери ще бъдат съвършено унищожени."

Пещерите като пресечна точка на интереси

Без нормативна уредба, която да регламентира използването на пещерите като ресурс, не е възможно да бъдат защитени интересите на техните изконни обитатели. Изграждането на съоръжения без предпазни и смекчаващи мерки може трайно да промени подземната среда, като разруши естествения облик и условия за живот. Стопанските дейности оказват съществено влияние върху пещерните животни, голяма част от които са локални ендемити с голяма природозащитна стойност.

През последните години няма и седмица, в която РИОСВ, самодейни пещерняци, спортни клубове, НПО-та и граждани да не ми искат съвет как да си опазят пещерата, за която са разбрали, че я грози някаква заплаха. Становищата, които изготвям, съдържат конкретни данни за безгръбначната фауна и прилепите, които имаме в музея. Давам обаче едни и същи препоръки за ценността и мерките за опазване, които трябва да бъдат приложени, за да бъде защитено това богатство. Вместо да си гледат научните работи по специалността, подобни експертни оценки по неволя трябва да правят още десетки учени от БАН и университетите. Липсата на конкретен закон за пещерите ни кара непрекъснато да повтаряме общовалидни правила в защита на подземните местообитания, което ни уморява и хич не ми прилича на "добра европейска практика". Защо трябва зоолозите, хидробиолозите и геолозите да са непрекъснати адвокати за опазването на едно от националните ни богатства? Защо за останалите дадености и ресурси (подземни богатства, води и т.н.) има рамкови или специални закони, а за пещерите няма почти нищо, което да работи на практика?

От приемането на закон за пещерите безспорно ще спечелят обикновените хора, които просто искат като туристи да се порадват на подземните ни красоти. Предвидените режими за управление и защита ще им наложат известни ограничения, за да не може те да оставят траен отпечатък в крехката екосистема. В пещерите - родилни домове на прилепите например, няма да се допускат посещения от средата на май до края на юли. Едва ли някой ще се възпротиви, когато му бъде обяснено, че сега е критичен период и влизането може да застраши прилепните популации. Законът ще регулира проучванията и управлението така, че всички дребни безгръбначни видове, които не са могли да се преборят в процедурите да бъдат правно защитени, да получат някакъв шанс да оцелеят.

В крайна сметка какво ни пречи да се вслушаме в посланието, написано над входа на пещерата "Магура "още през 1928 г.: "Пътниче, пази свещените покои и вековни творения на пещерния мрак като зеницата на очите си. Не се опитвай да изнасилваш волята на Твореца и да правиш опит да ги изнасяш тука горе на земята. Лишени от земната хлад и дълбокия мрак, те губят своята прелест и носят само разочарования и беди. Постарай се да поправиш пакостите на своите предшественици". Троглобионтите и прилепите определено имат права - за съжаление спазването им не зависи само от нас, техните изследователи. Зависи от волята на всички, които имат интереси да използват ресурсите, които предлага тяхната подземна среда.

Екологични групи пещерни животни

  • троглоксени - видове, които попадат случайно в пещерите (например пренесени от вятъра или водата насекоми или техни ларви)
  • троглофили - видове, които обитават сезонно или постоянно пещери, минни галерии или техните входове и са частично адаптирани към подземен живот
  • троглобионти - отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните и тактилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда

Diplura Колония прилепи от вида Голям подковонос в Орлова чука Neobisium Прилепи от вида Дългопръст нощник в пещера Парниците в Стара планина Колония дългокрили прилепи в пещера Орлова чука, русенско

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Бозайници - Имат ли права прилепите? - Балкан, Планини, информация, история, култура, забележителности в Балкан, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Балкан, снимки от Балкан, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Балкан, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.