Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Великотърновска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Еменски каньон в Балкана

Няма нищо по-хубаво от лошото време!

Удрям врата и оставам 2-3 секунди насаме. Дъждът трополи по ламарината и стъклата. Не че вали силно. Просто настойчиво. Обичам да пътувам когато вали.

Ще почна по от рано.
Успах се.
Т.е. улежах се.
Събудих се рано, ама хич не ми се ставаше.
Реших да си ида на село няколко седмици преди празниците, че да избягам поне един път от дежурните задръствания. Е, за празниците - пак.
И сега не ми се тръгва обратно. Лежа под юргана, приятно топло ми е и се наслаждавам на въздуха. И на миризмите в къщата. На дървени греди, варова мазилка, родопски одеала в гардероба, на липов цвят оставен от лятото на втория етаж на къщата и... абе знаете как мирише къщата на дядо и баба нали! Интересно, цяла нощ съм спал при тях, а пак ги усещам.
Не ми се тръгва за София и това си е. Надигнах се чак по обяд.

Така... оглеждам всичките превключватели по таблото. Миналия ден племенникът си игра вътре, а той има навика да пипа всичко. На 4 години е - нормално. Те с майка си ще останат една седмица на гости на "баба". Неблагородно им завиждам.

Учудващо всичко си е в правилните позиции. С изключение на превключвателя газ/бензин. Връщам го на средно положение, което значи автоматично. Завъртам на контакт. Светват лампичките по арматурното табло и тихо забръмчава бензиновата помпа отзад. Изчаквам спирането на помпата и - стратер.
Подавам газ, минавам 2000 оборота и автоматиката прещраква от бензин на газ. Първа. Завой в уличката зад къщата, задна, обратен и съм пак на същото място, но с муцуна към пътя, който минава през село.
Смъквам стъклото от другата страна да си кажем приказката с майка. Тя - да не карам бързо, аз - да се пази и да не си дава много зор. Пак първа и потеглям.
Минавам покрай къщата на братовчед ми. Пръв приятел. От цяла вечност е в Испания. Къщата изглежда самотно.
Като малък не я гледах. Може би защото нямаше ваканция дето да не сме заедно и не обръщахме внимание на къщите.
Тогава гледах през задното стъкло и махах на баба и дядо. Те седяха на уличката чак докато баща ми завиеше по пътя.
Баба и дядо отдвна ги няма. Сега на тяхно място седи майка. Виждам я в огледалото.
Подавам газ, да се измъкна по-бързо, та да не виси на дъжда.

Е, поемам по пътя, който прехвърля Бърдо. Бърдо е една от последните гънки на Стара планина, преди да се прелее в Дунавската равнина. Небето сякаш е опряло в него. И е мастилено синьо. Рядко има такова небе. Хеле па в града, където небе изобщо няма.
Пускам радиото на "Хоризонт" и нагласям звука на прага на чуваемост, колкото да покрива ударите на капките по предното стъкло. Не ми се слуша нищо "интересно", а в "Хоризонт" понякога сякаш времето е спряло преди 20-25 години. Върви "Спорт и музика". Спортът не ме интересува, но пък музиката е неангажираща. Релакс отвсякъде.

Излизам на пътя София - Варна. Небето се променя от синьо на сиво.
Бърдо, макар и ниско, винаги си е било вододел за облаците. Точно в най-големите жеги лятото, когато най има нужда от дъждец, Бърдо отклонява облаците на юг и те заобикалят селото, отнасяйки дъжда към Търново. Има даже местен виц, че някога селяните откраднали чадъра на владиката в един пороен дъжд и той проклел селото 100 години да е суша.

По пътя е тихо и спокойно за сега. Подминавам разклона за Балван и Емен. И за приказния Еменски каньон. Ако имате време и път натам някога - посетете го.

Следващата забележителност е паметникът на Матей Миткалото - вляво от пътя.

И спокойно, спокойно. Обещал съм си, че няма да карам с повече от 80 - искам да се порадвам на зеленото. И да разглеждам. При скорост над 80 последното става невъзможно. Някога, когато ограничението беше толкова, пътят беше по-бавен, но пък по-интересен. Искам да го преживея пак. Пък и нали, и без това, не ми се прибира в София.

Климатроникът поддържа постоянна темепратура, по пътя няма движение и почва да ме унася. Дори двигателят не се чува. Швабите от заводите в Щутгарт си знаят работата.
Колко ли трябва да бият една нация, че да започне вместо тесни и неудобни месершмити, да произвежда удобни мерцедеси...
А нас колко ли трябва да ни бият, че да започнем. Не да произвеждаме, просто да започнем...
Отварям лекичко стъклото от другата страна, колкото да издърпва цигарения дим и да вкарва по някой хладен полъх.

Вече поне чувам гумите. Скоро шумовият фон се променя. Нарязали са асфалта, явно предстои ремонт. А на мен ми предстои свиване към Севлиево да попълня запасите от природен газ.

Севлиевчани може и да не са скъперници като габровчани, може и да имат първия мюзик айдъл, обаче са скъпчии. В Севлиево се продава най-скъпия метан в цяла България.
Иначе е тихо и приятно градче.

Пак съм на главния път.
Изпреварват ме често. Особено в населено място, където принципно карам с толкова, колкото пише в закона.
Е и аз задминавам една жигула натоварена до горе, че и отгоре, с нещо зелено. Явно някой селянин е приключил фуража.

Един добър самарянин ми присветва дълги-къси. Усмихвам се и му махвам с ръка, въпреки, че нямам нужда от напомняне - капана си го знам.
Това е Сопот. Не града, ами селото. Изцяло от дясната страна на пътя и просто има 2 табели за начало и край, на разстояние няколко стотин метра една от друга. Схлупени, изплетени от дървета къщурки. И кръстовище. Наскоро лепнаха поредната бензиностанция, на която никой няма да спре. За над 25 години по тоя маршрут никога не видях от него да излиза кола или каруца.
Човек не видях!
Чак ми се ще някой път да отбия и да видя, живее ли изобщо някой в това село.
Катаджиите редовно са там. Щото мястото е удобно за лов - кой ще тръгне да намалява за 200-300 метра. Аз обаче съм гърмян заек и кова на 50 дори и да няма предупреждение. Малко преди изходната табела има висока и съвременна къща. Дълго време на нея седеше табелка "Кафе Анси". Едва ли е подразделение на америкън нешънал стандарт институт. Табелката може и още да седи - не можах да погледна, щото мислено показвах среден на куките.

Тук му е мястото да отворя една скоба и да кажа няколко добри приказки за севлиевските полицаи, които миналия път като си ходих, бяха осигурили перфектна организация на движението покрай един засукал се накриво ТИР. Тъмно, нищо се не види и има опасност някой направо да отнесе двамата с палките в бързината. А третия седнал в патрулката и мига на наближаващите автомобили. Браво пичове! Мъжки момчета! Така се прави, а не само да се виси под храстите на гюме. Ако всички бяха като вас катастрофите щяха да са много по-малко.

Малко изкачване, спускане покрай разклона за Троян, завой и излизам на любимата ми част от пътя - троянско-тетевенския балкан. Пътят плавно криволичи м/у баирите, а от двете страни има страхотни поляни с начупен релеф. И дървета, които зиме са обсипани със сняг като в приказка филмирана със съвременни специални ефекти, а пролет-лято са ужасно красиво зелени.
Още на първия-втори завой ме посрещат три бора - намръщени, със тъмнозелена зимна премяна.
Подвиквам им нещо от типа на "Страхливци, я да се оправяте в лятно-светлозелено!"
Те ми измърморват в отговор, ама вече ги бях поотминал, та не чух какво рекоха.

Български извор. Или както му викаше един роднина, дето не съм го виждал и него от бай-тошово време - дългото село с късите кебапчета. Общо взето някой си е направил май майтап с името на това село. Основната гледка тук са шалварите. Като цяло обаче населението изглежда българско. Някой ми разправяше, че живеещите тук са нещо като помаци, макар и не точно, но не помня вече нито кой ми го е казвал, нито какво точно.

Стигам разклона за Тетевен. Реката, в която са мили отрязаната глава на Бенковски е сърдита, мътна и на вълни. А лятос почти не се вижда.

Пътят е отбит през Златна Панега. Псувам се на ум, щото си бях обещал минавайки през Брестница да се отбия до Съева дупка. Не съм стъпвал там от малък. Нейсе - другия път. То пък и в тоя дъжд, дето същевременно се е позасилил, къде ли ще ходя....

Преди Ябланица се качвам на магистралата.
Тъпо.
Магистралите не са място за гледане. Всеки фучи, натискам педала и аз. 120... 130.
Всички, дето досега са ме изпреварвали из населените места изостават. На магистралата има доста вода, а малките коли са нестабилни в такива случаи.

Наближавам Правец и Ботевград. Чудя се дали да не отбия по стария път. На магистралата наистина няма нищо хубаво за гледане, а пък само на няколко десетки метра в страни е красиво.
Не, ще карам тук, че да мога да се прибера по-скоро и да успокоя майка ми по телефона, че всичко е наред.
Тунел Топли дол... капките по предното стъкло почват да изглеждат странно. Уж са капки, а като се ударят не се разпльокват, ами се опитват да се държат стегнато. Мда, термометърът показва само 0.5 градуса отвън.
След малко капките стават на снежинки. Наоколо зеленото вече е побеляло. Сещам се какво са ми мърморали ония борове.
Майната му на снега обаче, вече не може да удуши живота и зеленината.

Живота... мамка муй живот! Преди две седмици един приятел е получил инсулт. Млад мъж, на 42-43. Лоша работа - загубил е говор и движение, дано се възстанови по-бързо и без усложнения.
Носете си новите дрехи момчета....

Прехвърлям Витиня. Жерково.
След малко започва да мирише на Кремиковци.
Ако щете вярвайте, ама никога не помня Кремиковци да е миришело толкова от рано и пушеците му да са стигали чак до Казичане и Дружба, както през последните 1-2 години. Това за загубите и печалното състояние на комбината е лъжа страхотна. Е, може и да не е официално на печалба, щото го крадат, но работи та пушек се вдига - вярвайте ми. И в прекия и в преносния смисъл на думата.

Кажи-речи съм си в къщи.
Спирам пред блока, мятам на рамо чантата с лаптопа. Нося го ей тъй, колкото да се каже, че имам багаж. Кой ще ти се занимава с лаптопи на село а!
Качвам се бързо в апаратамента. София може и да е гадна, но жилището си ежилище. Там дето можеш да се скриеш поне за малко от лудницата наоколо.

Звънвам един телефон да кажа, че всичко е наред.
Минавам през банята, хапвам и си сипвам едно светлокехлибарено. Мамицатаим цени! Джака стана 37 кинта бутилката. Затуй сега карам на Дж&Б.
Нищо де,и то не е лошо.
Облягам се на дивана пред телевизора.
Утре може и да е понеделник, но все пак, имам няколко мига спокойствие до утре.

А иначе - понеделник започва в събота.



поручик Ржевски

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Еменски каньон в Балкана - Мийковци, Великотърновска област, информация, история, култура, забележителности в Мийковци, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Мийковци, снимки от Мийковци, туризъм в Великотърновска област, настаняване в хотели в Мийковци, Великотърновска област; частни квартири в Великотърновска област.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.