Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Пирин

Пирински приключения с дъжд и град

Планински преход в Пирин се оказа много разхлаждаща алтернатива на горещините в София. Последния уикенд, аз и мой приятел, решихме да се избавим от високите температури, изкачвайки три от най-стръмните, но същевременно най-красиви върхове на Пирин – Вихрен, Кончето и Синаница. Четвъртък, в късния следобед, тръгнахме към хижа Вихрен. До там води добре поддържан път, а отпред има голям паркинг, където оставихме колата. В магазин, край село Усойка, срещу скромните 10 лева, напазарувахме всичко, от което се нуждаехме за тридневния ни преход. След близо 170 километра шофиране, в хижата ни посрещнаха с топла супа.

Ремонтът в хижа Вихрен е на приключване и тя е отворена за търсещите подслон. Нощувката беше 12 лева на човек за вечер и имахме избор да спим в самостоятелно бунгало или в обща туристическа спалня. Ободрени от планинския въздух, на сутринта закусихме с типичната хижарска закуска - пържени филийки с мед за 50 стотинки всяка.

Нарамихме раниците и тръгнахме по пътеката нагоре към връх Вихрен и Кончето. Пирин е непредсказуема планина. Пълната екипировка е задължителна – от сандалите и късите панталони, до непромокаемото яке, шал и ръкавици. Както казват старите планинари – зиме с торбичка, лете с абичка.

Деретата със сняг действат разхлаждащо, а контрастът със зелената планина и яркото слънце зарежда с енергия по пътя нагоре.

Ясното небе и белите облаци ни заблудиха, че имаме цялото време на света, за да стигнем до Кончето. По средата на пътеката, само на няколкостотин метра от нас, видяхме светкавици и дъжд. Скоростта, с която се приближаваха, ни накара да обърнем кръгом и да потърсим подслон.

Мокри и леко простудени стигнахме до заслон Казана. Тясната постройка - висока и широка около 2.5 метра, ни предложи два дървени нара и одеяло за сгряване. Този, на пръв поглед, малък заслон, крие дълга история, изписана по стените. Блажната боя не е успяла да покрие може би най-стария надпис Dirk & Christian 06.08.1989.

След около 2 часа небето се проясни така, сякаш гръмотевиците и пороят бяха далечен спомен.

Лошото време провали прехода към върховете, но на връщане посетихме Байкушевата мура (1300 години), която е само на 30 минути пеша от хижа Вихрен.

Нов ден, нов преход. Сега под прицел е връх Синаница, който се извисява над едноименните хижа и езеро. Решихме да не обръщаме внимание на капризите на времето, въпреки заплашителните сиви облаци, кръжащи над нас.

Малко по-късно, в подножието на Бъндеришка порта, пред нас се откри красотата на спокойно, гладко като огледало езеро. Точно колкото да го щракна. Две минути по-късно заби градушка. Облякохме дъждобраните и закатерихме каменните реки, водещи до Бъндеришка порта и Синаница. И през ум не ни мина да се върнем с подвити опашки в хижата. Градушката биеше по раменете и главите ни, остави синини и поряза леко челата и ръцете ни.

Околността бързо побеля от ледените топчета. Скрихме се под скален навес, подслонил вече група туристи. "Каква е тази скала? Един oлук не са й направили!" възмущавахме се всички, докато продължаваше да вали. С мокри и натежали раници допълзяхме до хижа Синаница. Преоблякохме се, стоплихме се и като погледнахме GPS устройството, видяхме, че въпреки премеждията по пътя, сме направили прехода за 3 часа. Толкова време отнема да се измине разстоянието и при хубаво време.

В столовата на хижата бързо се създаде приятелска атмосфера. Всеки разказа къде го е сварила бурята и как се е пазил. Това е една от най-чаровните черти на планинските преходи - срещите с хора, тръгнали по своя маршрут, понякога дори готови да го променят, за да те придружат. Всички са заредени с положителна енергия и загърбили всекидневните тревоги.

На следващия ден спазихме правилата на планината и тръгнахме рано сутринта към връх Синаница. На места пътеката се превръщаше в почти отвесна скала, но това не ни изплаши. След близо час катерене се изправихме на 2516 метра надморска височина, откъдето имахме 360-градусовата гледка. Тишината на върха се нарушаваше единствено от падащите камъни, които дивите кози бутаха надолу в дерето.

Въпреки провала на първоначалния план, Пирин ни предложи незабравима и малко страховита почивка през уикенда. Първият ми преход, в тази планина, ме убеди, че тя има собствено мнение и държи на него. Слънчевият хоризонт за минути може да се затъмни дотолкова, че да ти потрябва фенерче, за да се ориентираш.

Равносметката за уикенда се оказа сравнително икономична: нощувките и в двете хижи бяха по 12 лева, а храната варираше между 1.5 и 5 лева за порция. Пазаруването за 10 лева, от село Усойка, ни стигна и за трите дни.

На връщане минахме през Кресна, където термометърът отчете 39 градуса, след като само ден по-рано мръзнахме под ледения дъжд при под 10 градуса. Взехме двама стопаджии, които гониха последния влак София - Русе - поредната добра среща с позитивни хора.



Светлана Стоилова, Огнян Ковачев

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Пътеписи - Пирински приключения с дъжд и град - Пирин, Планини, информация, история, култура, забележителности в Пирин, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Пирин, снимки от Пирин, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Пирин, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.